1993 г.

Нещата които се опитал за избегне с преместването си от Лондон, започнали да се случват с Ян и в Мидландс. Местната полиция, понякога го следвала от кръчма в кръчма през уикендите. Била организирана кампания от марксисти от Мансфийлд, която целяла да забрани достъпа му в метъл клуба Rock City в Нотингам. Местният локал, който Ян посещавал, бил затворен по времето когато от парламента призовали да се отнемат лицензите на обществени заведения, които позволяват те да се посещават от членове на подривни групи. Ян отново се чувствал като под обсада и без де има къде да избяга.

В последните години Ян се преместил да живее с годеницата си Даян. Връзката им била нестабилна и двамата не говорели за сватба, въпреки че и това можело да се случи един ден. От друга страна въпросът за деца, стоял по-съвсем различен начин. Ян не давал признаци, че иска да създаде истинско семейство. Може би се страхувал от собственото си бъдеще или нестабилността на връзката им. Щяло ли бъде честно да имат дете, на което да не може да бъде осигурен стабилен и спокоен живот. Ян не мислел така, въпреки че, се наслаждавал на посещенията си на различни националистически семейства в района. Светлината в която го представяли медиите бил съвсем различена от тази в която го познавали най-близките му приятели. Разбира се той оставал политически ангажиран човек, но винаги му оставало време за приятели и фенове. Много хора били изненадани от неговото благородство и доброжелателство, разбира се това било само по отношение на белите хора и не към тези, чийто политически убеждения били обагрени в тъмно червено. През месец юли групата записала последният си албум “Hail Victory”, който Ян така и не доживял да види издаден.

Записът на "Hail Victory" в студио

През септември 1993 г. заради очакваното предстоящо влизане на Ян отново в затвора, дивизията на Blood & Honour от Източен Мидландс организирала концерт, планиран за 25-ти септември на който Skrewdriver щели да свирят. Това трябвало да бъде най-големият националистически фестивал в цяла Европа.

Сутринта в четвъртък, 23-ти септември 1993 г., Бени, приятел на Ян получил телефонно обаждане. Бил Ян, който искал да знае, дали ще могат да се видят същия ден. Бени обяснил, че ще е ангажиран през целия ден и решили да отложат срещата за следващия. Същата вечер Ян се видял с Кат, Дики, Роб и скинхед на име Бу. Петимата взели колата на Ян и отишли до Бъртън, където имали среща с местни скинове и изпили по няколко напитки в местния бар „Кралския дъб”.

Нямало нищо по-различно в тази вечер, за своите приятели Ян бил не само вдъхновяващ лидер, но и също така човек, с който могат да прекарат приятно време и да се посмеят. Момчетата решили да се прибират малко преди единайсет часа вечерта, защото след два дни предстоял големият концерт, а имало да се организират още доста неща. Роб не пил алкохол през цялата вечер, така че той застанал зад волана на автомобила и петимата поели по път А38 към Хийнор.

Точно изпреварили една кола на широк участък от пътя близо до фабриката на Тойота в Бърнастън и се връщали в своето платно със скорост от около 55 мили в час, когато внезапно нещо се случило. Кормилото станало неконтролируемо и внезапно колата се понесла към мантинелата. Ян сграбчил волана, казвайки на Роб „ Не се опитвай да ме убиеш, имам концерт в събота”.

Не изглеждало да има някаква реална опасност и коментарът бил казан по-скоро на шега. Внезапно след това колата се ударила в мантинелата, преобърнала се на пътя, завъртайки се няколко пъти на банкета и накрая се забила в канавката. Всичко се случило за секунди. Кат, все още замаян от катастрофата казал „Какво стана?” неосъзнавайки сериозността на инцидента. Отърсвайки се от шока погледнал към брат си Дики и казал на Роб (шофьора), който точно приближавал „Той е в беда”.

След това се огледал наоколо за другите. Веднага открил, че Бу бил вече мъртъв. После и двамата погледнали към седалката на Ян и осъзнали в пълна степен какво се е случило. Кат изругал „Мамка му!”. Разположен по средата на задната седалка, с Дики от дясната си страна и Бу от ляво, Кат претърпял катастрофата по-леко от приятелите си. Ударът бил от лявата страна на колата, където седели Ян и Бу.

На мястото пристигнала „Бърза помощ” и момчетата била закарани директно в болница. Бу бил обявен за мъртъв още на мястото на произшествието. Ян бил прехвърлен в медицинският център в Нотингам с тежки наранявания на главата. Не успял да се върне в съзнание и починал в 10.40 ч. сутринта на 24 септември 1993 г.

В Блекпул, Артър Доналдсън приел с прискърбие вестта за смъртта на 36 годишния си син, само две години след като загубил съпругата си. Веднага след като новината гръмнала, семейство Доналдсон било засипано с обаждания от стари приятели на Ян, които искали да знаят подробности за погребението му. Пресата също била безмилостна в търсенето на сензационна новина. Господин Доналдсон заявил пред местен вестник „Страхувам се да вдигна телефона. Журналистите са безмилостни”. Страниците на вестниците били пълни с истории за очаквани сблъсъци между нацисти и крайно леви на погребението на Ян. Това било една от причините, които довели до решението да се направи погребение в тесен семеен кръг.Бащата на Ян бил решен да избегне, цялото това нещо да се превърне в един политически цирк. „ Това трябва да е тихо семейно погребение с неговите най-близки хора, а не сцена за демонстрации” заявил той.

От уважение всички се съобразили с волята на бащата на Ян. Той взел тежкото решение тленните останки на сина му да бъдат кремирани, за да не могат в последствие комунистите да осквернят гроба му. На 5-ти октомври в крематориума в Карлтън последна почит на Ян отдали около двайсет най-близки роднини и приятели. Сред тях били Кат, годеницата на Ян, брат му Тони и дългогодишният му приятел и първи барабанист на Skrewdriver Грини. Била изсвирена песента на Бон Джоуви ‘Blaze Of Glory’, а Леми от Motörhead изпратил цветя.

Прахът на Ян бил разпръснат там където бил и този на майка му – в параклиса в семейната градината с рози. Съратници от близо и далеч направили поклонение на мястото за вечен покой на Ян в дните и седмиците след кремацията, отдавайки последна почит на своя герой. Много ог тях не знаели, точния парцел в крематориума и скоро огромен венец във формата на келтски кръст, направен от червени, бели и черни цветя бил оставен на входа на гробището.

На независим следовател бил отказан достъп до останките на автомобила, но полицаят от Дарби, който ръководел разследването направил следното заключение: „ Все още не можем да открием какво е причинило този трагичен инцидент. Това, което мога да кажа е, че колата е имала два дефекта, които са я направили трудна за управление. Но трябва да е имало и другr фактори, който са допринесли за катастрофата, дори Ян да не беше сграбчил волана, както много други на негово място биха направили в същата ситуация”. Предполага се, че по колата е Ян е имало външна интервенция.
Възможно ли е Ян да е бил убит? Смъртта му е точно копие на тази на уелската група Violent Storm година по-рано. Полицията и пресата потулиха случая, защото Ян вече беше станал голяма заплаха за тях. Не трябва да се забравя и факта, че британските тайни служби са международно признати експерти в използването на автомобилни катастрофи за убийства, какъвто беше и случая със смъртта на принцеса Даяна.

От раждането си до смърта си, животът на Ян Стюарт беше история на един типичен бунтар на 20-ти век. Един кратък живот изживян на ръба. Единственото нещо, което го различаваше от хора като Джеймс Дийн, Елвис Пресли и Кърт Кобейн бяха политическите му виждания и благосъстоянието, което той така и не натрупа, за разлика от тях.

Колкото повече се опитваха да го спрат, толкова по – решителен ставаше той. Ян Стюарт пропагандираше идеите си чрез RAC музиката. Неговото послание направи скинхедс по-политизирани от когато и да е било. Той осъзна, че създава една нова младежка култура, в която той завинаги ще остане „номер едно”.

Ако Ян Стюарт нямаше талант, тогава може би Skrewdriver нямаше никога да издаде дори един албум. Фактът, че направиха толкова много е доказателство, че групата се е борила повече от всяка друга в историята на популярната музика. Може би самата борба ги е карала да продължават напред. Ако музикалните медии не ги бяха отхвърлили, може би всичко щеше да е просто поредната кратка мода, която бързо да умре.

Независимо кой си и от къде си, когато си изправен до стената, имаш само два избора – да се бориш или да умреш. Именно този манталитет позволи на Skrewdriver да се превърне от националистическа гледна точка в най-голямото нещо след Адолф Хитлер. Точно както Ян Стюарт пророкува през 1991 г. „Ще трябва да ме убият, за да ме спрат”.

Ако нашите врагове някога са си мислели, че убивайки Ян ще ни победят, напълно грешаха. Сега Ян е легенда, мъченик, герой и неговата кончина го направи безсмъртен. Подвигът на Ян ще отеква през времето и неговите песни ще останат във вечността. Ян Стюарт Доналдсон никога няма да бъде забравен. Неговият огън още бушува в сърцата ни. Чрез своята музика и саможертва той продължава да бъде вдъхновение за много хора. Ние ще продължим борбата му за един нов по-добър свят.

*Благодарности на Силвия и Александър за оказаната помощ!!!