1989 г.

В началото на 1989 г. B&H организирал концерт в Суис Котидж Северен Лондон. Той трябвало да се проведе в пъба „ Северна звезда”, разположен на Финчи Роуд, който бил сравнително малък, но на втория му етаж имало зала, достатъчно голяма за провеждане на подобно събитие.

Часове преди събитието Ян и вокалът на Brutal Attack Кен Мак’Лелан се срещнали, за да обсъдят подробности за предстоящия концерт. Разговаряли на по бира в местен бар, когато група от петнайсет комунисти нахлула в заведението въоръжена в ножове, газови спрейове и бутилки и ги нападнала. Ян получил прорезна рана на главата и въпреки, че лицето му било окървавено заедно с Кен смело отблъснали неочакваната атака и обърнали в бяг шайката комунистически страхливци. Ако не била бързата реакция на Кен, последствията за Ян Стюарт можели да бъдат много по-тежки. По-късно раните му били зашити с 26 шева, но непосредствено след атаката изглеждали доста по-зле. За щастие Кен се измъкнал почти без никакви наранявания от схватката. Но вместо да отидат в болница, където да бъде оказана медицинска помощ на Ян, двамата се отправили директно към мястото на концерта. Там Ян веднага бил заобиколен от свой другари, които били готови незабавно да отмъстят за подлото нападение.

По време на концерта Ян отказал да избърше кръвта от главата си, която се стичала по дрехите му. В кратките си речи между песните, той заклеймил своите нападатели, които според него били членове на марксистката организация „Червено действие”. Всичко това било един много ясен знак за неговото пълно непримирение, към всеки, който се опитва да го спре. Комунистите, макар и несъзнателно карали Ян да продължава напред. Колкото повече, се опитвали да го спрат, толкова по-непоколебим ставал той в желанието си да триумфира, въпреки тях.. В крайна сметка нападателите на Ян, не постигнали нищо, а само затвърдили образа му на мъченик и уличен боец в националистическите среди.

За национал социалистите по целия свят 1989 г. била специална, защото се навършвали сто години от рождението на Адолф Хитлер. Празненства били планирани из целия свят, но медиите в Англия били фокусирани върху един човек – Ян Стюарт. Много от членовете на НФ или БНП (Британска Национална Партия) имали желанието да изразят публично почитта си към паметта на Хитлер, но знаели, че това ще доведе до лоша реклама на техните политически партии. Ян Стюарт нямал такива притеснения и в пресата се появила негова огромна цветна снимка, заснета в малкия му апартамент в Кингс Крос. Ян бил заобиколен от картини и автентични предмети от Третия Райх, а в ръцете си държал огромно знаме със свастика. Това дало повод на вестника „London Evening Standard” да обяви Ян за „човека който обича Хитлер”.

През април Skrewdriver трябвало да изнесат концерт н град Ескистуна, Швеция, като част от турнето си под надслов Break the Chains („Строши оковите”, бел. прев.).

Седмица преди концерта, Гари Гейбъл, евреин комунист с криминално минало и една от неговите подлоги Греъм Аткинсън заминали за Швеция, за да дадат пресконференция, с цел да провалят концерта. Гейбъл казал на местните медии, че Skrewdriver нямат намерение да изнасят концерт, а Ян Стюарт ще пътува до Швеция, за да изнесе реч на политическо събиране, а концерта ще е само за прикритие. Това, разбира се били пълни лъжи и явни манипулации. Гейбъл успял да убеди полицията да затвори залата в която щял да се проведе концерта, като мерки за сигурност от евентуално насилие по улиците на града. От Стокхолм били докарани още 120 души полиция, като подкрепление, които трябвало да удържат „внушителната” група от около двайсетина антифашисти водени от Гейбъл и Аткинсън. Докато се случвало всичко това, организаторите от B&H направили нов план за действие и наели заместваща зала за концерта. Гейбъл и неговата армия от комунистически малоумници пропилели хиляди крони на шведските данъкоплатци за допълнителните полицейски сили, а Skrewdriver успели да осъществят повече от успешен концерт (а не политическа среща) в Стокхолм пред около 300 свои почитатели от Швеция, Финландия и Германия. Проявата преминала в отлична другарска атмосфера, без каквито и да е инциденти и арести.

Турнето продължило с концерти в различни европейски страни, сред които и Германия, където в Колбщубе, в близост до Щутгарт над хиляда немски националисти дошли, за да видят на живо групата. Концертите в чужбина, били със съвсем различна атмосфера от тези в Англия. У дома Ян познавал повечето от публиката си по име или по физиономия и въпреки, че имал тяхното пълно уважение, те не го считали за някакъв герой. В чужбина фанатичните привърженици на групата гледали на Ян като на Бог. При пристигането си на мястото за концерта, често се случвало Ян да открие, че го чакат много привърженици, които се редят на дълги опашки, за да се здрависат с него и да вземан автограф. Това много вълнувало Ян, но той никога не позволил звездната мания да го завладее. По-скоро гледал на това, като на възможност да насочи тяхната енергия, към борбата за каузата.

По това време Ян вече бил култова фигура в района на Карнаби Стрийт в Лондон. Магазините в района, в които се продавали стоки на Skrewdriver, привличали все повече скинове или просто бунтовнически настроени бели младежи. Заради този факт множество евреи се опитвали да затворят магазина “Cutdown”, в това число и Председетлката на градския съвет в Уестминстър Лейди Портър, Гари Гейбъл и представители на редица комунистически и антифашистки организации. Като добавка към всичко това Борда на Британския съвет на еврейските представители обявили Ян за най – отявления антисемит в цяла Великобритания!

С тази си медийна популярност, Skrewdriver привлекли вниманието на Андрю Джон и други двама бизнесмени, които ръководели компанията British Performance, които искали за разберат дали те, както и други B&H групи биха са съгласили да вземат участие в ежегодния Main Event („Основно събитие” бел. прев.) фестивал. От самото начало Ян се тревожел, за мерките за сигурност които трябвало да се вземат за събитието. Същият концерт предишната година с участието на Ой! банди бил спрян от полицията заради проблеми с публиката. Това нямало да бъде събитие на B&H и организаторите отговаряли за цялото планиране на проявата. Въпреки това било договорено да се направи концерт, главно заради публичността, която можело да добие движението Кръв и Чест, а и организаторите уверили, че няма да има усложнения и всичко ще мине като по часовник.

Концертът бил обявен като The Main Event – част втора, а групите които трябвало да свирят били Skrewdriver, Brutal Attack, Sudden Impact, No Remorse, Squadron, Vengeance и Bunker 84 от Франция. Както и предната година били разпродадени над 1200 билета на цена от 7.50 паунда за бройка, което гарантирало на организаторите на събитието добра възвращаемост на вложените от тях средства. За да предотвратят евентуален саботаж от страна на левите, били наети под различни имена две резервни зали за деня на концерта. Също така хората купуващи си билети били информирани, че публиката ще бъде заснемана с видеокамери и че нарушителите на реда, ще бъдат докладвани на властите. Насрочена била и среща преди концерта на „Ъгъла на ораторите” в лондонският Хайд Парк, където щяло да бъде обявено и точното място на концерта, както и как да се стигне до там.

Ян все още се тревожел за мерките по сигурността и казал на организаторите да разпратят листовки до хората купили си билети, за да ги уведомят, че мястото на срещата се премества на метро станция Юстън, за да се избегнат евентуални проблеми с комунистите, които имали среща в Хайд Парк и щели да провокират привържениците на Blood & Honour към предизвикване на сбивания и безредици. Тревогите на Ян се оправдали и въпреки уверенията на организаторите, че всичко ще е наред, червените и техните агенти открили местонахождението и на трите концертни зали и под натиск от ционистите принудили собствениците им да прекратят резервациите им. От B&H разбрали за това в събота, 27-ми май – денят на концерта. Въпреки това с доста усилия и малко късмет, успели да намерят малка зала в северен Кент. В същото време г-н Джон така и не си направил труда да изпрати исканите от Ян листовки за промяната на мястото на срещата, както бил обещал. За щастие повечето хора разбрали за това от уста на уста, но за жалост няколко души не успели и се насочили към Хайд Парк, където били атакувани от шайка от стотина „смели” комунисти, като сред пребитите било и едно 15 годишно момиче. Въпреки всички перипетии концертът се провел, но уроците били научени – никога вече да не се работи с външни хора. Малко след това станало ясно, че собственика на магазина Cutdown и организатор на феста мистър Андрю Джон всъщност е Андрю Бенямин, нищо повече от един долен еврейски бизнесмен, който искал да направи бързи пари. Ян и Skrewdriver незабавно скъсали всякакви връзки с него и бизнеса му.

Ян искал посланието му да достигне и до други младежки субкултри и да разшири полето на изява на Blood & Honour, по начина по който Skrewdriver го направили със скинхед сцената. Вдъхновен от Ку Клукс Клан започнал работа по проект, за Рокабили банда, като си партнирал с водещата група в този стил Demented Are Go. Заедно направили студиен проект под името „The Klansmen”. Те основно свирели песни за Гражданската война в САЩ, Виетнам и ККК. Това бил чист рок енд рол национализъм с дълбок южняшки привкус за расистки настроените фенове на рокабили музиката.

Ян казал за новата си група: „Имахме няколко запитвания от Германия, дали Klansmen могат да изнесат концерт там. Обикновено свирим по няколко техни песни, на повечето от концертите на Skrewdriver. Klansmen така или иначе нямат постоянен състав, а за студийните записи използваме музиканти от други групи. Това е добре за тях, тъй като правят албум, което много други групи от тази сцена не успяват да сторят. Добре е и за нас, защото привлича повече хора към нашата кауза.”

През 1989 излиза албума на Skrewdriver 'Warlord', соловият албум на Ян 'No Turning Back' и дебютната плоча на Klansmen ' Fetch The Rope', както и сингълът им „Johnny Joined The Klan”, който съдържал кавър на песента на Чък Бери „Johnny B. Goode” и преработка на хита им „Tomorrow Belongs To Me” с кънтри звучене.