Биография на Ян Стюарт и Skrewdriver

* В чест на 53 годишнината от рождението на Ян Стюарт!!!

София, 11 август 2010 г.

Ян Стюарт Доналдсън е роден в неделя, 11-ти август 1957 г. в Пултън-Ле-Филд, тихо предградие на Блекпул, Северозападна Англия, като бил първото дете на Айрийн Уайтхед и Артър Доналдсън. Семейство Доналдсън, част от чиито род произлиза от Шотландия държало работилница за инструменти, което им давало финансова сигурност и им позволявало да живеят в къща в един от добрите квартали на града. Интересно съвпадение е, че съименник на бащата на Ян, Артър Доналдсън бил лидер на Шотландската Националистическа Партия (SNP) през 60-те години.

Ян като дете

Само на две преки от тяхната къща живеели семейство Гринтън. Синът им Джон станал приятел с Ян още от две годишен. Двамата имали много общи приключения като деца.

Ян Имал щастливо детство. По- голямата част от времето прекарвал в игри и лудории с пет години по – малкият му брат Антъни. Често се случвало, когато майката и бащата се приберели в къщи да открият, че Ян е заключил брат си в бараката за въглища или че го плаши със истории за духове.

Родителите на Ян

В училище Ян имал отлични оценки по повечето предмети. Нямало съмнение в неговата интелигентност, но винаги го привличала музиката и младежката култура.

Когато пораснал Ян започнал да се въвлича в сбивания. При посещение в Швейцария на събиране скаути, дори успял да се сбие с американски бойскаут от лагера. Ян харесвал да се бие и бил доста добър в силните удари и „давенето” във вода.

Когато не се биел или слушал Миг Джагър и Rolling Stones, Ян играел футбол. Като дете бил страстен привърженик на Манчестър Юнайтед и като повечето хлапета искал да подражава на героите от зеления терен.

Когато в края на 60-те скинхед субкултурата става много популярна в Англия. По това време излязла и книгата на Ричарт Ален „Скинхед”. В нея се разказвало за живота на младият скинхед Джо Хокинс. В нея изобилствали разкази за насилие над пакистанци, негри и евреи. Книгата продала хиляди копия и помогнала за популяризиране на субкултурата. В края на 1970 г. тя била в списъка на десетте най-продавани. Ян купил книгата и я прочел от край до край.Не минало дълго време и Ян добавил към имиджа си на побойник и чифт „Док Мартенс” и избръсната глава. С приятелите си от махалата, ходели всеки уикенд до центъра на Блекпул. В града не липсвали представители на всякакви раси и кварталната банда тръгвала да търси приключения и неприятности, като често ги намирала в сбивания по улиците.
Скинхед модата започвала да отминава и много скинове пуснали коси. Ян и неговите приятели все повече се увличали от рок музиката особено от “Rolling Stones” и “The Who”.
Години по-късно Ян казва: Ако трябва да назова групата, която най-силно ми е повлияла, трябва да призная, че това са Rolling Stones. Много хора не са съгласни с мен по този въпрос, но аз винаги съм се възхищавал от това, че те правеха каквото си искат, въпреки често негативна реакция на медиите”.

1975 - 78 г.

Преди създаването на Skrewdriver Ян пеел в група наречена Tumbling Dice, които в повечето случай са свирели кавъри на Rolling Stones, Free и The Who. По това време било нормално клубни групи да свирят кавъри цяла нощ. Tumbling Dice започнали да стават известни в Пултън. Нещата вървели много добре за бандата, бил записан демо албум, а Ян се заел да изпрати касетите на различни звукозаписни компании. Той скоро бил приятно изненадан да получи покана от звукозаписна компания от Лондон. Това неминуемо означавало преместване в столицата, нещо за което Ян бил готов.

Той бил доволен, защото само след кратко време на репетиции и концерти, бил на върха на нещо голямо или поне така си мислел тогава. Бързал да види останалите от групата и да им каже хубавата новина. Всички били доволни, но не след дълго някои от тях изказали съмнения относно преместването в големия град. Заради това Tumbling Dice се разпаднала през лятото на 1976 г.

Ян отишъл на концерт на Sex Pistols в Манчестер през юли 1976 г. Това бил един от първите пънк концерти в северна Англия. Ян бил пленен от музиката. Без съмнение пънкът най-новият хит. Отегчен от досадния си живот със своята обществена работа на Warbreck hill, той попитал Грини, Кев и Фил дали искат да участват в създаването на нова група. Новите им песни били под силно пънк влияние, в стила на групи като The New York Dolls, The Stooges и Patti Smith.

Ян отново мислел за сделка с звукозаписно студио и така след месеци репетиции,групата се събрала във склада на работилницата на баща му и записали демо. Звукът не бил много хубав, шумът от усилвателите бил изгубен в огромното пространство на склада, но това било едно ново начало. Доволен с общото звучене Чизуик рекърдс отговорили на писмото на Ян, изпратено заедно с демо касетата. Един от представителите на звукозаписната компания отишъл да види групата в Блекпул.
Роджър Армстронг се срещнал с Ян и групата в Блекпул. След като ги свирят да различни кавъри на Patti Smith и New York Dolls, заедно с част от техния репетоар, той им предложил договор. Те имали нужда от име за групата и от Чизуик рекърдс им изпратили списък с предложения. Ян избрал „Skrewdriver”, написан с "k" за допълнителен ефект. Така се родила легендата Skrewdriver.

Skrewdriver направили първият си концерт през февруари 1977 г. в Манчестър подгрявайки френските "Lil' Bob Storey". След успеха на първото си участие групата тръгнала към Лондон за уикенда, за да запишат сингъл за Чезиук рекърдс. Техния първи сингъл „You're so dumb” бил тирада срещу наркотиците. Било смело начало за нова група пробивайки си път в музикална индустрия, която подкрепяла употребата на наркотици. Изглеждало, че всичко отивало във вярната посока и Ян разбрал, че от местната преса в Блекпул започнали да забелязват групата.
Три седмици след издаването на новия сингъл, шефа на Чезуик Тед Каръл споделил пред музикалното списание „Melody Maker” неговото задоволство от плочата и неговата вяра в групата. "Skrewdriver е група, която харесваме. Пресата не пише за тях и все още плочата им не е достъпна в по-големите магазини, но повече от четири хиляди копия вече са продадени."

Било 1977 - ма, годината на пънка. Skrewdriver имали концерти поне веднъж седмично и станали много популярни особено сред скиновете, които се често присъствали на изявите им. Един от скиновете, които често се появявали е бил шестнайсетгодишниат Греъм Мак’Ферсън, по-известен като Съгс. Ян често излизал със своята компания - North London Skinhead Elite, която се състояла от Съгс, Чаз Смаш, Тоукс, Чалки и повечето от лицата, които се появили на първия албум на Madness. Ян решил да назначи Съгс като сченичен работник, нямало заплата, но поне щял да влиза без пари на концертите.

В интервю на Ян за „Melody Maker” през 1977 г. той бил попитан дали Skrewdriver са против насилието. Шокирайки репортера Ян отговорил:" Не, всъщност обичам да се бия. Да се биеш бе единственото нещо, което може да правиш в Блекпул. Там нямаше рок концерти, трябваше да пътуваш до Ливърпул или Манчестер за тази цел. Блекпул е за пенсионери".

По това времето когато групата била предупреждавана да се отдалечи от своята скинхед публика, Ян и момчетата се върнали към техния скинхед имидж. Грини бил първия, който си обръснал главата и останалите го последвали. Било им писнало от позьори, които претендирали, че са пънкари. Целия пънк се бил превърнал в мода и загубил своята оригиналност. Skrewdriver най-вероятно показали наивност и без да знаят влезли в капана на медиите. Голата глава и изблиците на насилие можели да помогнат за твоята репутация на улицата, но също така можело и да те превърърнат в поредната изкупителна жертва.
Следващия сингъл бил с две песни – „Anti-Social” и „19th nervous breakdown” и излязъл през октомври 1977 г. Последван след няколко седмици от албума „All Skrewed Up”, а след месец-два Chiswick продуцирали третият сингъл на групата „Streetfight / Unbeliever”. Плочата на Streetfight така и не била издадена, може би заради насилническата репутация на групата или заради факта, че Чезиук започвали да се разочароват от Skrewdriver.
Нямало никакви ултиматуми, но групата и специално Ян били подложени на натиск, да се отдръпнат от своите „крайно десни” скинхед фенове. На Ян му харесвало да е скин, повечето от хората с които излизал били расисти и той не виждал нищо лошо в това. Макар че не бил свързан с никоя политическа партия към момента, той бил с расистки убеждения и често наричал чернокожите "Conkers".

Първата седмица на ноември 1977 г. „All Skrewed Up” се появил по музикалните магазини. Продавал се на цена от 2.50 паунда, като албума съдържал 12 оригинални песни и кавър на „The Who”. Новата година не донесла късмет на Ян, когато на концерт на Fairport Convention участвал в бой с охраната и получил 32 шева за рана на гърба.
Все още избягвайки Лондон, групата направила първото си участие в Европа, в клуба „Gibis” в Париж. Chiswick постояно им повтаряли на Ян, че до никъде няма да стигнат като скинхед група. Музикалните журналисти искали Ян да направи изявление, в което да се отрече от скинхед феновете на групата, нещо което Ян се опитал да избегне.

1979 г.

Бандата вече била базирана в Манчестър. Новите й записи не се харесали на вестника „New Musical Express”, както и на Чезиук рекордс, които изпратили Роджър Армстронг в Манчестър като подготовка за запис на втора дългосвиреща плоча. Материалът, който бил включен в 'Built Up, Knocked Down' бил разочарование за Роджър, който бил загрижен за това, че Skrewdriver оставили пънк звученето зад гърба си, а това не оставяло никаква надежда за по-нататъшни записи с Чезиук.

Без звукозаписна компания и живеейки в мизерно жилище в предградието Салфорд, Ян упорито продължавал с групата въпреки трудностите. Концертните изяви били чести и дори се обсъждало издаването на плоча със запис „на живо” с продуцента Тони Уилсън.

Ян често ходел до Лондон, дори понякога успявал да уреди участие на групата. Станал много добър приятел с вокала на Madness Съкс. Неговата банда тъкмо се била сформирала и дори от време на време се случвало да заемат оборудването на Skrewdriver. Музиката на Madness не била много по вкуса на Ян, но все пак той посещавал някои от техните концерти. По това време Грини напуснал Skrewdriver и се присъединил към групата 'The Nipple erectors'.

Ян бил нетърпелив да издаде част от новите си песни на плоча и сключил договор с манчестърския TJM рекордс за издаване на сингъл. Седем инчовата винилова плоча била записана в състав:Глен Джоунс, Кевин Мак’ Кей, новия барабанист Мартин Смит и Ян (снимката по-долу) . Четиримата записват песните „Built Up, Knocked Down”, „Breakout” и „A Case Of Pride”. Записът хвърлил нова светлина върху музикалните умения на Skrewdriver, но за съжаление на групата, музикалната преса го игнорирала напълно. Това не било изненадващо имайки в предвид, че темата на заглавната песен „Built Up, Knocked Down” била директна атака срещу музикалния бизнес.

Разочарован от това, което се случвало с групата Ян започнал да се ангажира с Националния Фронт. Харесвало му да е скинхед и не виждал нищо лошо в това да е патриотично настроен. Той бил силно повлиян от един скинхед от Ланкшир известен като 'Scully of the End End”, този му прякор бил заради странния „кокни” акцент който имал. Ян не обичал черните, а и опита му от лондонските улици само затвърдил това му виждане. Почти всички скинове, които познавал били със същите убеждения, така че не минало много време и той се присъединил към Националния Фронт и станал водещ активист в младежката секция на партията.

В крайна сметка Ян не виждал нищо продуктивно от групата и решил да я разпусне и да се завърне в Блекпул. Той взел това решение неохотно, тъй като смятал, че няма да има възможност за бъдещо развитие на Skrewdriver.

1980 - 1982 г.

След кратък престой в Блекпул, Ян отново се завърнал в Лондон. Получил покана от Съкс Мак’Ферсън да отседне в апартамента на майка му на Уорън стрийт. Съкс се местил в нова къща и стаята му оставала празна. Ян с удоволствие приел поканата и останал три месеца.

Докато пребивавал в столицата на Англия се виждал и с хора от Младежкия Национален Фронт. След много дебати и дискусии с лидера им Джо Пиърс, се замислил за реформиране на Skrewdriver и присъединяване към новосформираното музикално движение Rock Against Communism (Рок против комунизма).

Ян на демонстрация на Националния Фронт - 1980 г.

То било сформирано като директен отговор на Рок против расизма. Ян обещал да участва на дебютният концерт в зала Конуей в Холбърн, но групата нямала възможност да свири въпросната вечер. Списанието „Melody Maker” изпратило свой репортер да отрази концерта. На него свирили били две пънк групи - White Boss и Dentist. Репортерът написал, че Skrewdriver трябвало да свирят, но се отказали заради натиска от страна на звукозаписната си компания и че това е последният пирон в ковчега на групата. Бъдещото обаче показало точно обратното.

Също както „рок енд ролът” го привлякъл няколко години по-рано, сега политиката и национализма завладели ума на двайсет и една годишния скинхед Ян Стюарт. Колкото повече мислел за това, толкова повече му се искало да се въвлече. Ян никога не бил по половинчатите работи и политиката не правела изключение. Организационните му умения излезли на преден пран по отношение на разпространението на разпространението на националистически вестници и набиране на нови симпатизанти за демонстрации. Най- успешната му акция била, когато неговата бригада атакувала автобус пълен с поддръжници на И.Р.А (Ирландска Републиканска Армия) на път за митинг против разполагането на британски войски в Северна Ирландия. Автобусът бил напълно изпотрошен, оставяйки пътниците си с различни наранявания, а нападателите се измъкнали без да бъдат арестувани. Ян добил репутация на непоколебим национален активист.

Без да има каквито и да е приходи, той се нуждаел от помощ. Заради безработицата, средствата, които получавал от социални помощи, били единственият му приход в следващите месеци.

Сцената никога не била далеч от него и Ян отново се замислял да направи нова група. Започнал да пише нови песни, този път повечето от текстовете му били с патриотична насоченост. В други от се разказвало за отхвърлянето на групата от музикалната индустрия. Ян имал идея да сформира нова група под името „Британия”, но в крайна сметка предпочел да възкреси Skrewdriver. Пренесъл се да живее в апартамент в Хакней, източен Лондон, след това се преместил за постоянно в хотел Ферендайл, в сърцето на Кингс Крос, в самия център на английската столица. Той станал негов дом за следващите осем години. Хотелът бил собственост на бившия член на Националния Фронт Маурис Касъл, който с радост приел новият си наемател.

Ян станал чест посетител в скинхед магазина „The Last Resort” в източен Лондон. Той се намирал на известната търговска улица Петикоут Лейн и се превърнал в Мека за всички скинове от Лондон. Именно по това време, Ян решил да реформира Skrewdriver. Собственикът на магазина Мики Френч бил готов да подкрепи групата. С нарастващият интерес към Ой! музиката и скинхед културата, той бил сигурен, че това ще си заслужава.

Ян проучил внимателно възможностите и през лятото на 1982 г. решил да започне наново с групата. Първата му работа била да намери нов състав и без проблеми привлякъл басиста Марк Френч и барабаниста Джеф Уилямс от разпадналата се расистка скинхед група от южен Лондон, „The Elite”.

„Skrewdriver се нуждае от теб” гласяла рекламата публикувана в августовския брой на списание “Sounds”. Групата търсела китарист за бъдещо европейско турне и запис в студио. След няколко дни мястото било заето от Марк Нийсън, по-известен като „Лестър”. С подкрепата на Мики Френч бандата влязла в студио в южен Лондон, където записала няколко нови парчета. Две песни - „Boots & Braces” и преработена версия на „Anti-Social”, били записани за компилацията 'United Skins', а други две „Back With A Bang” и нова интерпретация на песента от 1977 г. „I Don't Like You” за 12 инчов сингъл.

„Back With A Bang” (Обратно с трясък) получила добра оценка в рецензията на списание „Sounds”, въпреки, че политическата ориентация на групата отново била център на внимание. Макар че, Ян вземал активно участие в дейността на Националния Фронт, той отделял много от времето си на бандата.

Песента „Back With A Bang” станала скинхед химн от началото на 80-те години и магазина “The Last Resort” продавал 12 инчовият сингъл като топъл хляб. На 7-ми октомври 1982 г. Skrewdriver изнесли първият си концерт след близо три годишна пауза в „Клуб 100” намиращ се на Оксфорд стрийт.

Националистически песни, като „Don't Let 'Em Pull You Down”, били индикатор, за посоката в която групата се е запътила. Парчето било непопулярно за музикалните критици, но не и за привържениците на Националният Фронт и British Movement, които били основната публика на Skrewdriver. Всички членове на бандата носели на бомберите си нашивки със знамето на Великобритания, а само след няколко концерта Ян наредил на групата да излизат облечени изцяло в черно, скинхед униформа във фашистки стил.

За свой ужас Ян скоро открил, че той не е единствения който преработва песните си. Манчестърската група „The Urban Rebels”, направила кавър на „бойния химн” на Skrewdriver – “Anti-social”, променяйки текста на „анти – наци”. Ян побеснял от яд. Вдигнал се шум около Skrewdriver, всички говорели за тях и музикалната индустрия, която все още не знаела какво мнение да си създаде за този нов феномен.

Skrewdriver имали три дневно турне в Холандия, организирано от собственика на магазина “The Last resort” Мики Френч. То било пълна катастрофа и на бандата се наложило да се спасява от единия концерт подгонена от озверяла тълпа. Организацията била пълен хаос и бандата била щастлива, когато след много перипетии, най-накрая се прибрала в Англия. Групата завършила годината с коледен концерт в „Клуб 100”. Ако новото послание на Skrewdriver притеснявало музикалните медии, то със сигурност не било никакъв проблем за собствениците на „Клуб 100”, които усетили, че изявите на живо на групата ще доведат много публика и големи печалби в техния клуб.

Skrewdriver в Ротердам 1982 г.

Репетирайки в малко студио в Източен Лондон, Ян започнал да композира нова музика, която се различавала от всичко правено до сега. Текстовете били с директни политически послания и откровено расистки. След месеци репетиции, вече никой не се съмнявал в какво са се превърнали Skrewdriver. Сред новите песни били такива като Tomorrow Belongs To Me, White Power, Smash The I.R.A. и Soldier Of Freedom.

1983 г.

От Националният Фронт имали желание за подновяване на "Рок срещу комунизма" и за целта организирали концерт в Стратфорд, източен Лондон. На 2-ри април 1983 г. около 600 души се събрали, за да видят на живо Skrewdriver, подгрявани от бандите The Ovaltinees и Peter And The Wolf. Концертът бил рекламиран от „уста на уста”, метод, който става основен за бъдещите концерти на групата.

Облечен в черна риза „Бен Шърман”, с червени тиранти и флага на Великобритания носен като наметало, Ян взривил вечерта с изобличителна реч срещу И.Р.А. и предателите в правителството. В паузите между песните, кратките му речи против левите и имигрантите получили възторжени аплодисменти и френетични възгласи „Зиг Хайл”. В музикално отношение това било аналог на демонстрациите в Нюрнберг от ранните години на NSDAP. Атмосферата била наелектризирана и ако присъстващите имали нужда от някой да ги „надъха”, то Ян бил този, който го направил по перфектен начин.

Обект на специално внимание бил самопровъзгласилия се за кръстник на Ой! музиката Гари Бушел. „Следващата песен е за един тип, който се опитва да ни спре” - обявил Ян от сцената. „Гари Бушел е задник, а песента се казва I Don't Like You”. От НФ били доволни от резултата и бързо обявили Skrewdriver за шампиони на тази нова музикална революция.

Към редовните репетиции във вторник вечер се присъединили Джо Пиърс и Патрик Харингтън от НФ. Целта им била да обсъдят записването на сингъл. От Фронта били напълно неопитни в музикалния бизнес и имали нужда от цялата помощ, която биха могли да получат. Скоти наел студио в което били записани четири парчета. Миксирането на песните не било от най-добрите, но емоционалността на посланията в тях, щяла да ги направи успешни за целевия пазар, към който били насочени.

Skrewdriver в "Клуб 100" 1983 г. От ляво на дясно: Марк Френч, Ян, Джеф Уилямс и Марк Нийсън

Пиърс и Патрик Харингтън създавали White Noise Records и имали добър старт с издаването на сингъла White Power. Въпреки, че в последствие записва по-добри в музикално отношение албуми, „White Power” остава любима песен за Ян и се превръща в крайъгълен камък за цялата националистическа музика за в бъдеще. „Това беше голям удар” припомня Ян „ Текстът на тази песен, както и този на Tomorrow Belongs To Me, означава за мене повече от всяка друга песен, която съм написал. В нея има толкова силно послание. Много е директна”. Сингълът се продавал като топъл хляб не само във Великобритания , но и в Белгия, Холандия, Германия, Швеция, а също така и в далечните САЩ и Австралия.

Със спокойните дни в „Клуб 100” зад гърба им Skrewdriver се подготвяли за нови предизвикателства. Всички концерти трябвало да бъдат рекламирани от уста на уста. „Skuns” бил клубът, който устоял на натиска за забрана на концертни изяви на групата. Бандите които изнасяли концерти в него заедно със Skrewdriver били Combat 84, The Ovaltinees и Brutal Attack, които започнали като пънк група с расистки текстове през 1981 г. По-късно се трансформирали в скинхед банда и останали една от водещите сили в RAC сцената.

Музикалният редактор Гари Бушел шумно осъждал публично всички клубове, които се осмелявали да дадат сцена за изява на Skrewdriver, заплашвайки ги лично с бойкот от страна на музикалната преса за всички бъдещи концерти организирани от тях. Дълго време той бил враг номер едно на скинхедс. Освен, че оклеветявал Skrewdriver, той започнал и да пропагандира и леви идеи.

Skrewdriver прибавили още много националистически песни в репертоара си, а от тяхна по-ранна демо касета, били избрани няколко парчета за следващото издание на White Noise. Касетата включвала песните „Nigger, Nigger” (по - късно известна като „When The Boat Comes In”), Midnight Train (посветена на холандското им турне) и парчетата от сингъла White Power. Издаването на плочата „Voice Of Britain” било посрещнато с пълно одобрение от скинхед аудиторията.

Враговете на Ян използвали цялото си влияние, за да го дестабилизират. В края на 1983 г. стартирала една местна кампания в опит да дискредитират Ян и неговите последователи. Той бил доста зает в този период. Между концертите и репетициите, неговата работа като организатор на Националния Фронт за Централен Лондон се увеличавала, а като признание за отличната си работа в привличането на нови симпатизанти получил наградата на организацията, връчена му от председателя Андрю Бронс.

1984 г.

През 1984 г. Skrewdriver претърпява драстични промени в състава си. Заради водещата си позиция в скинхед сцената, за бандата има безкраен списък от потенциални бъдещи членове.
В началото на 1984 г. басистът Лестър казал сбогом на групата, последван малко след това от Френчи, който се присъединил съм бандата „Parachute Regiment”. Техните места били заети от двама австралийци - Адам Дъглас и Мъри Холмс от „Quick and the Dead”, който заел мястото на Френчи. Skrewdriver не само имали международен състав, но и си създали име на международната сцена от Европа, чак до Щатите, където консервативния вестник The Spotlight публикувал материал за тях. Изданието взело интервю от Ян Стюарт за броя си от март 1984 г., като го озаглавило „Бялата британска младеж e горда от предците си”. Ян вече получавал окуражителни писма от фенове от целия свят.

На 10-ти юни 1984 г. в парка Jubilee в Южен Лондон трябвало да се проведе музикален фестивал под надслов „Работни места за промяна”. Групите които щели да свирят пред огромна тълпа от 18 000 надрусани тийнейджъри, хипита, либерални студенти, дилъри на дрога и всякаква друга измет били педалите от „The Redskins”, мулти расовата „Aswad”, комунистът Били Браг и др. Също така присъствали и около 80 привърженици на Skrewdriver и хулигани от Челси Headhunters.

На Skrewdriver било забранено да свирят своята музика и да упражняват своите демократични права, като свободата на словото, но тези банди били активно насърчавани да вземат участия в големи фестивали на открито, на които да пропагандират своите политически убеждения. По средата на изпълнението на една песен на „The Redskins” била хвърлена бирена бутилка по вокала им. Това бил сигналът след който скиновете щурмували сцената. С викове „Зиг Хайл” групата била нападната и помляна от бой на сцената. Имало счупени глави и кости, а накрая бас китарата била хвърлена по барабаните, като пробила един от тях.

Въпреки, че били значително по-малобройни скиновете триумфирали. Малко по-късно група от пънкове, антифа и комунисти се опитала да се сбие с националистите. Те дори били овиквани от разстояние от публиката на фестивала, че само създават проблеми и им развалят партито. Последвали няколко сбивания по улиците около парка, гара Ватерло и дори пред болницата „Свети Томас”, където пострадалите комунисти било откарани. „The Redskins”, техните фенове и останалите боклуци напълнили гащите от страх.

По същото време Националният Фронт търсили някой, който да подкрепи финансово White Noise records. Те нямали желание да инвестират в групите и гледали на сцената само като на начин за печелене на бързи пари. В крайна сметка бил подписан договор с Rock-o-Rama, западногермански лейбъл който издавал Ой! и пънк банди. НФ можел да събере песни за цяла компилация и в последствие да си прибере част от парите от продажбата и. Официално плочата щяла да бъде издадена от Rock-o-Rama. По същото време лейбъла подписал договор със Skrewdriver за записване на албум и сингъл.

Ян имал повече от достатъчно материал за един албум, така че директно влязъл в студио. Всички песни, които изпълнявали на живо били записани, а Ян избрал четиринайсет от тях за албума “Hail The New Dawn”, две за компилацията на White Noise/Rock-o-Rama и още два за сингъла „Invasion”. Албумът постигнал зашеметяващ успех.

Hail The New Dawn показвал развитието на бандата от пънк през Ой!, към все повече рок звучене. Мати Морган от охраната на групата написал текста за песен номер пет – „Race And Nation”. Ник Крейн нарисувал картината за обложката, а също така написал текста на песента „Justice”, който бил разказ за проблемите му с британската правосъдна система. „Free My Land” - песента, която мнозина считали за най-великата творба на Ян, също била включена в албума, както и рок версия на песента „Tomorrow Belongs To Me”, взета от филма „Кабаре”.

Плочата не се продавала в нормалните музикални магазини, но от НФ я разпродали светкавично и веднага поръчали преиздаване на албума. Музикалната преса игнорирала записа, но нарастващия брой скинхед списания я възхвалявали в рецензиите си и я горещо препоръчвали на читателите си задължително да я купят. В родният град на Ян Блекпул, един местен вестник поместил кратка информация за албума придружен от адреса на магазин, който я продавал.

Ян и Skrewdriver имали желание за организиране на музикален фестивал на открито извън Лондон. Преценката била, че за враговете им ще бъде много по-трудно да го отменят, а всяка евентуална контра демонстрация ще се окаже загубена „по средата на нищото” в провинцията, което ще я направи напълно безсмислена. Желанието им се осъществило през лятото, когато Националния Фронт организирал първият от четирите поредни RAC фестивали на открито. Той бил проведен във фермата на бащата на Ник Грифин в Хинтингфийлд, Съфолк. Всичките приходи от билетите щели да са за НФ, които доволно потривали ръце, защото печалбата от този ден щяла да е огромна. За Ян парите винаги стояли на заден план и всякакви съмнения за искрените му намерения били отхвърлени, след като заявил, че ще свири „само заради каузата”. Това му поведение, давало възможност той често бил подвеждан по финансови въпроси.

1984 г. фестивала в Съфолк

Във фестивала взели участие и бандите Brutal Attack, Public Enemy, Indecent Exposure и Die-Hards. Всичко минало добре, но финалът на песента на Skrewdriver „Free My Land” показал защо те винаги ще бъдат лидерите в тази сцена. Малко след феста, Ян издал списанието White Noise, прелюдия към списание и организация със същото име, които се появили 18 месеца по-късно.

1985 г.

След дебюта си с Rock-o-Rama оказал се голям успех, лейбълът помолил групата да се подготви за по-нататъшни записи. Отново Ян имал достатъчно материал за албум и така веднага започнали работа в студиото. Докато обработвал песните, Скоти се заинтересувал повече в композициите, избутвайки групата в посока, която ще подобри професионализма и плътносста на звука им като цяло. Темпото на новите записи станало по-бавно, подобрявайки мелодиите и позволявайки на гласа на Ян да доминира в изцяло балансиран начин. Ян много се е зарадвал от крайния резултат, макар че всяко отдръпване от традиционното скинхед звучене е трябвало да бъде планирано по такъв начин, че да не отчужди неговите верни поддръжници.

Всички страхове, които имал бързо отпаднали. След издаването на „Blood And Honour” било получено огромно одобрение от феновете на Skrewdriver. В албума Ян засягал най-различни теми, като наркотици (Needle Man), съветска тирания (Poland), затварянето на Рудолф Хес в Шпандау (Prisoner Of Peace) и суетнята в обикновения живот (One Fine Day). Това било разнообразено с общата тема за расовата гордост.
Ян споделил в интервю: „Албумът Blood & Honour определено ми харесва. Аз лично смятам, че това е най-доброто което някога сме правили, звукът е по-тежък и с по-добро качество. Мелодиите на песните са по-сложни, а музиката е все така сурова и мощна, по начина по който ми харесва и смятам, че трябва да бъде. Има по-добри мелодии, текстовете са по-смислени и като цяло албумът е по- музикантски".

Точно при прибирането си вкъщи от студиото Ян, някои членове на групата и на екипа се забъркали в скандал с банда чернокожи на метростанция King Cross. Въздухът бързо се напълнил с насилие, когато двете страни се сбили и ги разтървала транспортната полиция. Ян и Дес Кларк са били арестувани. Кларк играел голяма роля в организирането на продуктите на Skrewdriver и списанието White Noise.

Обвинени в причиняване на безредици, Ян и неговия съратник били съдени на 11-ти декември 1985 г. Черните младежи не дошли на три последователни дена. Без тях дело не е могло да се състои. Полицията искала да видят Ян и Дес зад решетките, събрали чернилките от техните домове и ги закарали във съда. Непризнавайки се за виновни, съдията осъдил Ян и Дес на 12 месеца.

При първата си вечер в затвора Wormwood Scrubbs Ян се е зарадвал, когато е разпознал Джо Пиърс по време на вечеря. Пиърс е работил заедно с Ян по много проекти на Националния Фронт и се ползвал с уважението на скиновете. Това е втория път когато Джо Пиърс е бил вкаран в затвора заради работа си за вестника на Младежкия Национален Фронт – „Булдог”.

През първия си престой в затвора Ян започна да има колебания относно НФ. Те били обещали да разгласят за вкарването му в затвора, но макар той да е започнал да получава огромно количество писма в знак на подкрепа, те се дължали главно на скинхед списания и международни националистически издания, които публикували адреса му. Затворът било нещо ново за Ян, нещо което той много искал да не повтаря. Ян е получавал пет пъти повече поща от неговите съкийлици и редовните посещения на другарите му го държали в течение за новините от външния свят. Често му пращали книги и докато бил в затвора разпространявал пропагандата си до такава степен, че дори дал издание на "Mein Kampf" на Адолф Хитлер на растафарианец с който делял една килия. Здравата физика и лошата му слава означавали, че е имал късмета да не го набележат за побой. Да бъдеш расист в затвор обитаван от толкова много млади черни престъпници не вещаело нищо хубаво.

1986 - 87 г.

След няколко седмици, Ян бил изпратен в сравнително добрия като условия затвор "Уейланд" в Нордфолк, където бил затворник номер L25818. По това време повечето затворници там са били бели. Затвора бил с ниска категория, което означавало, че на Ян му било позволено да използва акустична си китара. Той се концентрирал върху писането на нови песни и редовно отговаряне огромната си кореспонденция.

На 6-ти Март 1986, в четвъртък, затвора "Уейланд" видял снимка на затворника си с номер L25818, да украсява първата страница на вестник "Sun". Под заглавието "Нацисткото приятелче на рок-звезда", имало снимка на Ян и Съгс, в къщата на майката на Съгс. Изненадата била пълна! Без Ян да знае, някой е влязъл с взлом в гарсониера му на "Kings Cross" и е откраднал снимката му заедно със Съгс от "Madness"! Тя била продадена на Гари Бушел за 4-цифрена сума! (Чарли Сарджънт бил обвинен, че е човекът, който е откраднал въпросната снимка).

Според статията, Съгс, чието истинско име е Греам Мак’Феърсън, е дал пари на Ян, помогнал му е със записите и го е подслонявал в апартамента си в Северен Лондон. Макар да е вярно, че двамата са били чудесни приятели в края на 70-те години, твърдението, че Съгс по някакъв начин е помогнал с който и да е White Power запис на "Skrewdriver", било пълна лъжа. Съгси, може да не е очаквал статията, но в дъното на съзнанието си може би се е страхувал от деня, в който по-ранното му познанство с Ян ще излязле на яве.

Ян имал идеалната възможност да се възползва от ситуацията, но не е искал да използва приятелството си с някой, който се е държал добре с него,с цел реклама или парична облага. В интервюто си за списание "White Noise", по-късно същата година той казва: "Статията беше само опит да се опетни името на Съгси. Ние наистина бяхме приятели, но не сме се виждали от няколко години и това е всичко." Ян по-късно казва в друго списание:" Доколкото знам все още сме в добри отношения. Той просто иска да си изкарва прехраната. Нямам нищо против него."

Ян и Съгс никога не са се разделяли, а просто са поели различни посоки. Ян скоро разбрал, че връзка с "Madness" не е било нещо от което да е заинтригуван, а Съгс неминуемо се е чувствал по същия начин относно политическите пристрастия на Ян. Ако не друго, то този случай увеличил омразата на Ян към медиите. Ян е мразел начина,по който те манипулирали живота на хората с лекота, все едно че играят детска игра. За в бъдеще, медиите заемали главно място в текстовете на песните на "Skrewdriver".

Списанието "White Noise" стартирало на същата дата, на която освободили Ян от затвора. В него имало интервю с фронтмена на "Skrewdriver", в което той говорел за престоя си в затвора и събитията, които са го довели до там. Още един фестивал на открито бил организиран в Съфолк и така "White Noise" наистина стартирало. Приходите от продажба на тениски, значки и записи, както и от членски внос, били събирани, за да се организират бъдещи прояви. Ян много искал средствата да бъдат оползотворени добре, и макар, че е бил организатор на списанието, средствата били под контрола на Харингтън и Холънд.

Били сформирани повече групи, които заемали националистическа позиция. В този момент изглеждало, че "White Noise" можело да сбъдне мечтите на Ян. Международният интерес бил по-голям от всякога, името на Ян се появявало в различни вестници и списания, включително статия от четири страници в масово разпространеният американски вестник "Spotlight". Една организация в Щатите, била толкова впечатлена, че искала да окаже почит за работата му за разпространението на националистическото послание. Църквата на "Арийските Нации", базирана в Айдахо, му дала титлата „преподобен”! На него този факт не му бил известен, докато не получил сертификат, адресиран към „преподобния Ян Стюарт”!

Времето, прекарано от Ян в затвора, му послужило, не само да успее да отговори на над 600-те писма които получил, но и да напише достатъчно нов материал за минимум един албум. Много от песните му били по темата за правосъдната система и неговите премеждия с нея.

1987 г.

На 3-ти Януари 1987 г., събота стартирала новата година в същински "White Noise" стил. На сцената заедно със "Skrewdriver" били "No Remorse" от южен Лондон, които правели първия си концерт, заедно със "Sudden Impact" от Кройдън и една група от Германия наречена "Boots And Braces".

Междувременно Националния Фронт се отдалечавал от традиционния си подход и поемал по „Щрасерски” път. Расата не е била вече главна тема. Това било "началото на края" за Националният Фронт. Ян не бил доволен от начина, по който се развивали събитията. Неоспорим е бил факта, че "White Noise" привличал още членове, но приходите от това били използвани за Фронта, а не се връщали в "White Noise", както било обещано в началото. Възнагражденията за продажбата на албумите на "Skrewdriver" станали проблем.

Националния Фронт обвинил "Rock-o-Rama", които пък на свой ред обвинили Фронта. Ян изпратил своята оставка. Ръководството на Фронта осъзнали, че може би са прекалили, при което бързо се заели да оправят проблема. Ян щял да получава възнагражденията си директно от Германия, а Националния Фронт обещал да онпусне повече средства за "White Noise". Ян повярвал на казаното, оттеглил оставката си и се завърнал да работи за Фронта.

Не се минало много време, и отново Ян и ръководството на Фронта били в напрегнати отношения. Ян не винаги бил готов да изтърпи критиката която получавал от тях. Те често критикували текстовете му, откривали в тях граматически грешки и др. Отношението им към техния скинхед другар и неговите приятели се преврънало в проблем. Нещо е трябвало да се направи и да се вземат мерки.

Недоверието на Ян към Патрик Харингтън и Дерек Холънд означавало, че той ще трябва да напусне Фронта и "White Noise". По това време Ян бил убеден, че най-добрия начин да отпразнува десетгодишнината на групата бил чрез издаване на книга.
Издадена нелегално,без име на издателство на нея, книгата пожънала голям успех. Авторът на книгата - Джо Пиърс прекарал цяла нощ в квартирата на Ян, където работили над запис на историята на Skrewdriver" на касета.

През лятото на 1987г. Ян окончателно напуснал Фронта. Той така и не влиза в друга партия, а по-скоро си дал равносметка за това, с което разполагал. Повечето RAC привърженици биха го последвали навсякъде и точно тази подкрепа го накарала да се реши. Било нужно нещо ново. Нещо, което би представлявало музикалната сцена и групите. Специална организация, която е свободна от ограниченията на която и да е партия. RAC феновете идвали от всички „крайно десни” политически партии. Една независима организация би помогнала за постигане на единство, нещо което липсвало много в Националния Фронт.

Харингтън и Холънд били разтърсени от напускането на Ян и бързо започнали да да действат. Те писали до Кев Търнър от "Skullhead", който по това време бил в затвора. От Фронта искали да се убедят, че той ще остане предан към "White Noise". Също така писали и до Кен Мак’Лелън от "Brutal Attack", който по това време работел в главният офис на Фронта в Кройдън. Те казали на Кен, че "Skrewdriver" са постигнали своята популярност с помощта на "White Noise" и че "Brutal Attack" биха могли да станат по-известни, отколкото "Skrewdriver" някога са си представяли.

Била започната кампания от мръсни номера. Болната майка на Ян получавала заплашителни обаждания. Всякакъв вид мръсотии били използвани срещу напусналите Фронта. Това което истински тревожело Ян, било какво да прави за в бъдеще. Създадена била нова организация, наречена Blood and Honour ("Кръв и Чест") идеята за чието име дошла от надписа на ножовете на СС. Името било също така и заглавие на новия албум на "Skrewdriver". Организацията била обявена като "Независимият глас на Рок срещу комунизма". Първото издание на списанието със същото име включвало интервю с Ян, в който той използвал възможността да обясни моментното положение на RAC сцената.

"Skrewdriver" прави първия си концерт без участието на "White Noise" на 4-ти юни. Отзивите от концерта са били много добри, което подтикнало Ян да продължава и в бъдеще сам. Когато "Skrewdriver" излезли на сцената, всичко се разтресло. Разтърсващият звук на стотици викащи с всичка сила "Sieg Heil", за да приветстват групата. На задната стена на сцената бил изпънат флаг с червено, бяло и синьо,цветовете на бойните знамена на скинхедс. Сред флаговете на Великобритания се срещали и знамена с келтския кръст направени от "Skrewdriver" и китариста на "Brutal Attack" - Мартин Крос.

Знамето на "Skrewdriver" било поръчано когато Ян се завърнал на сцената през 1982 г., замислено и направено от изтъкнати членове на Британско СС Движение. На сцената Ян винаги започвал с кратка реч, докарвайки публиката до лудост и веднага започвал концерта с една от своите бързи песни. Той избирал тема, която да е обща атака срещу имиграционната политика на правителството или от текуща новинарска тема. Обичайните теми включвали И.Р.А, Гари Бушел, Кен Ливингстън, Нелсон Мандела и почти всеки, който политически клонял в ляво. Публика била в ръцете му и макар, че никога не се случило, той е имал силата да използва тази власт, за да започне бунт.

Ян прекарал голяма част от времето си да се занимава с Фронта, които използвали всякакви тактики да съсипят усилията му да създаде нещо от "Skrewdriver" и "Кръв и Чест". Уводните статии в неговото списание били с изобличително съдържание срещу Фронта. Въпросът за Харингтън и Холънд също станал забележим в текстовете на Ян. Една от песните: "The New Boss", била вдъхновена от "Won't get fooled again" на "The Who", песен на която те направили кавър през 70-те.

Въпреки, че е изглеждало, че все едно Ян бил обзет от омразата към Националния Фронт на Харингтън-Холънд, със сигурност можело да се каже, че те са били доста по-разтревожени от него. Все пак, те били тези, които останали на второ място. Фронтът инструктирал своите членове, че е партийно нарушение да се чете списанието "Кръв и Чест". Ян много се забавлявал да се подиграва с хората от "White Noise", които обиждали списанието "Кръв и Чест", но все пак искали да го четат. В опит да прикрият грешката си, от Националният Фронт твърдели, че изчиствали редиците си от нацисти. Дори се свързали с "Борда на представителите на британските евреи", обявявайки, че членството е достъпно и за тях!

Ян скоро разбрал, че "Skrewdriver" стават все по-популярни. Повече музикални магазини закупували неговите "Rock-o-Rama" издания и предложения за концерти идвали от цяла Европа. Първото им голямо пътуване в Европа, след нещастието в Холандия през 1982г., било до шведското пристанище Гьотеборг. Придвижвайки се с ферибот, пътуването отнело 24 часа. Групата използвала това време изцяло за да се напият. Когато пристигнали в Швеция, били посрещнати от членове на "Dirlewanger", техния шведски еквивалент. Гостоприемството било отлично и макар, че е имало няколко неуредици около концерта, уикенда бил приет като огромен успех.

По същото време в Германия, "Rock-o-Rama" дали зелена светлина за издаването на новия албум на "Skrewdriver" - "White Rider". Показаното майсторство в този албум, рядко било достигано от музиканти от RAC сцената по това време. Песните на Ян били по-смислени и били направени по-професионално от всякога. Много от песните били написани в затвора и това била темата на две от тях. Ян почел героите от Вафен-СС и пейки песен за, разказваща за тяхната съдба на Източния фронт в "The Snow Fell". Бавна мелодична песен с творчески написан текст, с нея "Skrewdriver" достигнали връха в творчеството си по това време. Заради проницателността на посланието и "I Can See The Fire" била любимата песен на Ян от този албум. "Strike Force" била в подкрепа на белите расисти от Южна Африка и станала любима по концерти. Както ставало с всички издания "Rock-o-Rama", песента "White Rider" била изпратена на адвокати, за да се види дели текстът и не противоречи на строгите германски закони.

1988 г.

След като новосъздаденото движение „Blood And Honour” се утвърдило трайно, Ян бил зает повече от когато и да е било. Концертите се провеждали на всеки две седмици, много от тях в района на Мидландс. В Лондон скиновете започнали да се събират в няколко клуба в Кингс Крос, които станали популярни с членовете на RAC банди и феновете които ги посещавали. За Ян това било чудесно време, повече концерти от всякога, много приходи от продажбите на тениски и плочи на групата и различно момиче всяка седмица.

С успехът дошли и проблемите. Кампанията срещу него ставала все по-интензивна. Имало демонстрации пред дома му. Когато се оплакал на един от охраняващите полицаи, му било казано да не излиза от стаята си, защото ако се покажел на вън можело да бъде арестуван.

На няколко пъти, излизайки от апартамента си Ян откривал, че кола пълна с антифа чака, за да го атакуват. Никой от опитите им не бил успешен. При една от засадите, нападалите побягнали след като Ян свалил един на земята, избивайки му няколко зъба с убийствен десен ъперкът. Инциденти като този само увеличавали неговата бойна слава. Левите, които се опитвали да го представят като истински Сатана, се страхували от него. Дори и най-здравите комунисти се притеснявали от репутацията му, репутация която самите те му създали. Всичко това носело на Ян много забавни моменти.

Сред хората, които често го посещавали били някой фенове на Челси, които Ян познавал от дните им като скинове. Една вечер те дошли късно и отскочили до закусвалня на метростанция Кингс Крос. Там станало сбиване с няколко хомосексуалисти, които излизали от съседен ресторант. В суматохата един от педалите бил намушкан. Преди да усети, Ян и още трима души били арестувани и закарани в полицейското управление, където им били повдигнати обвинения във въоръжено нападение.

През трите месеца в които Ян бил в ареста, имало пет съдебни заседания. Било очевидно, че нямало достатъчно доказателства, но властите се стремели да оставят Ян „на топло” колкото е възможно повече. Навън Brutal Attack продължили да организират концерти, а временно Blood and Honour бил оглавен от Джо Пиърс.

Докато бил зад решетките, Ян прекарал много време в писане на писма на съратници от целия свят, съчиняване на текстове и четене на книги. Любимият му автор бил Дж. Толкин. С много време на разположение Ян решил да напише роман в същия фентъзи стил.

Преди да бъде освободен, той завършил творбата си, която била над сто страници. В историята се разказвало за измислена страна на име Валария. Романът, който трябвало да излезе под заглавие „ Нова зора”, бил написан с голямо въображение и показвал Ян в много различна светлина от тази в която хората го познавали. За огромно разочарование на представителя на „Searchlight” в съдебната зала, най-накрая Ян бил освободен от магистратите. Съдията казал, че делото не може да бъде продължено поради липса на доказателства.

Намирането на зали за концерти било доста трудна задача, съдържателите им се съгласявали да ги отдадат под наем само срещу доста високи суми. Поради тази причина Ян сформирал екип от здрави момчета, известен с надписа на фланелките си 'Skrewdriver Security' (Охрана на 'Skrewdriver). Те подсигурявали безпроблемното протичане на концертите на групата.

Както в по-голямата част от историята на Skrewdriver, някой печелел добри пари от тяхното творчество. Собственикът на лейбъла Rock-o-Rama Хърбърт Еголдт бил много доволен от начина по който вървели нещата и искал да извлече изгода от това. В началото на лятото на 1988 г. Skrewdriver, Brutal Attack, Sudden Impact и Vengenace подписали договор с Rock-o-Rama. От този ден нататък записите и издаването на плочи се увеличили неимоверно. Всички групи били задължени да записват по два албума на година, а Ян допълнително трябвало прави и по един соло албум. През 1988 г. Skrewdriver издали албума си 'After The Fire'.

Единственият приход на Ян бил от продажбата на записи и тениски на групата, но бил достатъчен, за да се издържа. Незаинтересуван от материалните блага, не го го притеснявало, че живее в съвсем малък апартамент. Дори когато таванът протичал и единственото нещо за ядене било само сирене и лучен чипс, той никога не се оставял това да го тревожи.

Типичен ден за Ян Стюарт бил да стане в осем часа и закусвайки в близкото кафене да прегледа сутрешната преса. Към единайсет часа, отговарял на няколко писма на фенове, репетирал нови песни на акустичната си китара, а по-късно си давал почивка за дневната си доза от сериали по телевизията. Любими му били „Съседи” и „Фермата Емердейл”, които рядко пропускал. В средата на следобеда можело да бъде видян в пощенския клон в Холбърн, от където вземал пощатата си и се отбивал в съседното кафене.

Пишели му привърженици от целия свят, в това число Русия, Колумбия, Бразилия и Япония. Нови групи му пращали техни демо записи и фотографии, с надеждата, че ще ги спомене в следващият брой на списанието „Blood and Honour”. Ян получавал по около двайсет писма на ден. След като ги изчитал, се заемал с изпращане на стоки на Skrewdriver, осребряване на чекове и т.н. Ян често представял новите си песни на най-близките се другари, изсвирени на акустичната му китара.

Всеки останал ден от седмицата бил прекарван в тренировки, вдигане на тежести и бягане. След като бил атакуван докато тичал навън, Ян бил принуден да тича по петте дървени стъпала които водели към стаята му. Един господ знае, какво са си мислели съседите му, когато отваряйки вратата си виждали огромен скинхед да търчи напред – назад по стълбището.

Повечето от вечерите били прекарвани в слушане на музика с приятели, които му гостували. Ян имал голяма колекция от плочи, и въпреки че гостите се надявали да чуят музиката на RAC банди, Ян предпочитал рок музика и затова най-често групи като Motörhead, Cult и Rolling Stones звучали от неговият грамофон. Що се отнасяло до алкохола, Ян предпочитал единствено бира, а дори и тогава се оплаквал, че не е на вкус, като любимата му чаша чай. Вечерята му често била пай и пържени картофи.

1989 г.

В началото на 1989 г. B&H организирал концерт в Суис Котидж Северен Лондон. Той трябвало да се проведе в пъба „ Северна звезда”, разположен на Финчи Роуд, който бил сравнително малък, но на втория му етаж имало зала, достатъчно голяма за провеждане на подобно събитие.

Часове преди събитието Ян и вокалът на Brutal Attack Кен Мак’Лелан се срещнали, за да обсъдят подробности за предстоящия концерт. Разговаряли на по бира в местен бар, когато група от петнайсет комунисти нахлула в заведението въоръжена в ножове, газови спрейове и бутилки и ги нападнала. Ян получил прорезна рана на главата и въпреки, че лицето му било окървавено заедно с Кен смело отблъснали неочакваната атака и обърнали в бяг шайката комунистически страхливци. Ако не била бързата реакция на Кен, последствията за Ян Стюарт можели да бъдат много по-тежки. По-късно раните му били зашити с 26 шева, но непосредствено след атаката изглеждали доста по-зле. За щастие Кен се измъкнал почти без никакви наранявания от схватката. Но вместо да отидат в болница, където да бъде оказана медицинска помощ на Ян, двамата се отправили директно към мястото на концерта. Там Ян веднага бил заобиколен от свой другари, които били готови незабавно да отмъстят за подлото нападение.

По време на концерта Ян отказал да избърше кръвта от главата си, която се стичала по дрехите му. В кратките си речи между песните, той заклеймил своите нападатели, които според него били членове на марксистката организация „Червено действие”. Всичко това било един много ясен знак за неговото пълно непримирение, към всеки, който се опитва да го спре. Комунистите, макар и несъзнателно карали Ян да продължава напред. Колкото повече, се опитвали да го спрат, толкова по-непоколебим ставал той в желанието си да триумфира, въпреки тях.. В крайна сметка нападателите на Ян, не постигнали нищо, а само затвърдили образа му на мъченик и уличен боец в националистическите среди.

За национал социалистите по целия свят 1989 г. била специална, защото се навършвали сто години от рождението на Адолф Хитлер. Празненства били планирани из целия свят, но медиите в Англия били фокусирани върху един човек – Ян Стюарт. Много от членовете на НФ или БНП (Британска Национална Партия) имали желанието да изразят публично почитта си към паметта на Хитлер, но знаели, че това ще доведе до лоша реклама на техните политически партии. Ян Стюарт нямал такива притеснения и в пресата се появила негова огромна цветна снимка, заснета в малкия му апартамент в Кингс Крос. Ян бил заобиколен от картини и автентични предмети от Третия Райх, а в ръцете си държал огромно знаме със свастика. Това дало повод на вестника „London Evening Standard” да обяви Ян за „човека който обича Хитлер”.

През април Skrewdriver трябвало да изнесат концерт н град Ескистуна, Швеция, като част от турнето си под надслов Break the Chains („Строши оковите”, бел. прев.).

Седмица преди концерта, Гари Гейбъл, евреин комунист с криминално минало и една от неговите подлоги Греъм Аткинсън заминали за Швеция, за да дадат пресконференция, с цел да провалят концерта. Гейбъл казал на местните медии, че Skrewdriver нямат намерение да изнасят концерт, а Ян Стюарт ще пътува до Швеция, за да изнесе реч на политическо събиране, а концерта ще е само за прикритие. Това, разбира се били пълни лъжи и явни манипулации. Гейбъл успял да убеди полицията да затвори залата в която щял да се проведе концерта, като мерки за сигурност от евентуално насилие по улиците на града. От Стокхолм били докарани още 120 души полиция, като подкрепление, които трябвало да удържат „внушителната” група от около двайсетина антифашисти водени от Гейбъл и Аткинсън. Докато се случвало всичко това, организаторите от B&H направили нов план за действие и наели заместваща зала за концерта. Гейбъл и неговата армия от комунистически малоумници пропилели хиляди крони на шведските данъкоплатци за допълнителните полицейски сили, а Skrewdriver успели да осъществят повече от успешен концерт (а не политическа среща) в Стокхолм пред около 300 свои почитатели от Швеция, Финландия и Германия. Проявата преминала в отлична другарска атмосфера, без каквито и да е инциденти и арести.

Турнето продължило с концерти в различни европейски страни, сред които и Германия, където в Колбщубе, в близост до Щутгарт над хиляда немски националисти дошли, за да видят на живо групата. Концертите в чужбина, били със съвсем различна атмосфера от тези в Англия. У дома Ян познавал повечето от публиката си по име или по физиономия и въпреки, че имал тяхното пълно уважение, те не го считали за някакъв герой. В чужбина фанатичните привърженици на групата гледали на Ян като на Бог. При пристигането си на мястото за концерта, често се случвало Ян да открие, че го чакат много привърженици, които се редят на дълги опашки, за да се здрависат с него и да вземан автограф. Това много вълнувало Ян, но той никога не позволил звездната мания да го завладее. По-скоро гледал на това, като на възможност да насочи тяхната енергия, към борбата за каузата.

По това време Ян вече бил култова фигура в района на Карнаби Стрийт в Лондон. Магазините в района, в които се продавали стоки на Skrewdriver, привличали все повече скинове или просто бунтовнически настроени бели младежи. Заради този факт множество евреи се опитвали да затворят магазина “Cutdown”, в това число и Председетлката на градския съвет в Уестминстър Лейди Портър, Гари Гейбъл и представители на редица комунистически и антифашистки организации. Като добавка към всичко това Борда на Британския съвет на еврейските представители обявили Ян за най – отявления антисемит в цяла Великобритания!

С тази си медийна популярност, Skrewdriver привлекли вниманието на Андрю Джон и други двама бизнесмени, които ръководели компанията British Performance, които искали за разберат дали те, както и други B&H групи биха са съгласили да вземат участие в ежегодния Main Event („Основно събитие” бел. прев.) фестивал. От самото начало Ян се тревожел, за мерките за сигурност които трябвало да се вземат за събитието. Същият концерт предишната година с участието на Ой! банди бил спрян от полицията заради проблеми с публиката. Това нямало да бъде събитие на B&H и организаторите отговаряли за цялото планиране на проявата. Въпреки това било договорено да се направи концерт, главно заради публичността, която можело да добие движението Кръв и Чест, а и организаторите уверили, че няма да има усложнения и всичко ще мине като по часовник.

Концертът бил обявен като The Main Event – част втора, а групите които трябвало да свирят били Skrewdriver, Brutal Attack, Sudden Impact, No Remorse, Squadron, Vengeance и Bunker 84 от Франция. Както и предната година били разпродадени над 1200 билета на цена от 7.50 паунда за бройка, което гарантирало на организаторите на събитието добра възвращаемост на вложените от тях средства. За да предотвратят евентуален саботаж от страна на левите, били наети под различни имена две резервни зали за деня на концерта. Също така хората купуващи си билети били информирани, че публиката ще бъде заснемана с видеокамери и че нарушителите на реда, ще бъдат докладвани на властите. Насрочена била и среща преди концерта на „Ъгъла на ораторите” в лондонският Хайд Парк, където щяло да бъде обявено и точното място на концерта, както и как да се стигне до там.

Ян все още се тревожел за мерките по сигурността и казал на организаторите да разпратят листовки до хората купили си билети, за да ги уведомят, че мястото на срещата се премества на метро станция Юстън, за да се избегнат евентуални проблеми с комунистите, които имали среща в Хайд Парк и щели да провокират привържениците на Blood & Honour към предизвикване на сбивания и безредици. Тревогите на Ян се оправдали и въпреки уверенията на организаторите, че всичко ще е наред, червените и техните агенти открили местонахождението и на трите концертни зали и под натиск от ционистите принудили собствениците им да прекратят резервациите им. От B&H разбрали за това в събота, 27-ми май – денят на концерта. Въпреки това с доста усилия и малко късмет, успели да намерят малка зала в северен Кент. В същото време г-н Джон така и не си направил труда да изпрати исканите от Ян листовки за промяната на мястото на срещата, както бил обещал. За щастие повечето хора разбрали за това от уста на уста, но за жалост няколко души не успели и се насочили към Хайд Парк, където били атакувани от шайка от стотина „смели” комунисти, като сред пребитите било и едно 15 годишно момиче. Въпреки всички перипетии концертът се провел, но уроците били научени – никога вече да не се работи с външни хора. Малко след това станало ясно, че собственика на магазина Cutdown и организатор на феста мистър Андрю Джон всъщност е Андрю Бенямин, нищо повече от един долен еврейски бизнесмен, който искал да направи бързи пари. Ян и Skrewdriver незабавно скъсали всякакви връзки с него и бизнеса му.

Ян искал посланието му да достигне и до други младежки субкултри и да разшири полето на изява на Blood & Honour, по начина по който Skrewdriver го направили със скинхед сцената. Вдъхновен от Ку Клукс Клан започнал работа по проект, за Рокабили банда, като си партнирал с водещата група в този стил Demented Are Go. Заедно направили студиен проект под името „The Klansmen”. Те основно свирели песни за Гражданската война в САЩ, Виетнам и ККК. Това бил чист рок енд рол национализъм с дълбок южняшки привкус за расистки настроените фенове на рокабили музиката.

Ян казал за новата си група: „Имахме няколко запитвания от Германия, дали Klansmen могат да изнесат концерт там. Обикновено свирим по няколко техни песни, на повечето от концертите на Skrewdriver. Klansmen така или иначе нямат постоянен състав, а за студийните записи използваме музиканти от други групи. Това е добре за тях, тъй като правят албум, което много други групи от тази сцена не успяват да сторят. Добре е и за нас, защото привлича повече хора към нашата кауза.”

През 1989 излиза албума на Skrewdriver 'Warlord', соловият албум на Ян 'No Turning Back' и дебютната плоча на Klansmen ' Fetch The Rope', както и сингълът им „Johnny Joined The Klan”, който съдържал кавър на песента на Чък Бери „Johnny B. Goode” и преработка на хита им „Tomorrow Belongs To Me” с кънтри звучене.

1990 г.

Стигър, който бил новият китарист на групата живеел в региона на Мидландс, както и басиста Джон Хиксън, който също бил от Северна Англия. Това означавало, че нуждата Ян да продължава престоя си в Лондон ставала все по-малка. В допълнение към това постоянния тормоз от страна на левите накарали Ян да се премести на север. Докато живеел в Лондон, Ян често се натъквал на протестиращи пред местното кафене или комунисти с плакати пред жилището си. Бил му отказван достъп до заведенията и магазините в квартала, но не защото съдражетелите им не го харесвали, а заради страха от репресии от неговите „червени” врагове. Коментара на Ян относно това е следният: „Стигнах до момент в който, комунистите ме следваха до всяка кръчма, правеха демонстрация пред апартамента ми на всеки три или четири седмици. Не ме притесняваха те, а ченгетата които непрекъснато си търсеха повод да ме заключат. Няма много какво да направиш при такава ситуация.” Ян събрал багажа си и се преместил на север.

Пристигайки в Илкестън той остава да живее за кратко за със семейството на местен скинхед на име Кат. По-късно двамата се преместват в къща в градчето Компай. Ян познавал областта от концертите които бил изнасял там, но бил наистина впечатлен колко приятелски се държали всички с него. Кат бил добре известен в района, като дългогодишен скинхед, двамата с Ян си паснали и станали близки като братя. Мидландс станал център на дейността на Ян.

Ян и Кат

Оставяйки изнервеният живот в Лондон зад гърба си, в следващите години почти всички концерти във Великобритания били в областите Нотенгамшир, Дарбишир и Стафордшир, както и от време на време в Нюкасъл. Изключения, разбира се правели концертите из Европа. Спокойният живот в провинцията влияел много добре на Ян, но репетициите на групата станали доста нередовни, но пък за сметка на това броя на концертите се увеличил. Както Стигър по-късно заявява, повече бандата не репетирала в пълния си състав, просто концертите станали техни репетиции.

Последните няколко години били много успешни за B&H движението по отношение на издадените албуми, организираните концерти и пропагандни акции. За да се концентрира по-целенасочено върху B&H, Ян взема решението да предаде редакторската работа по списанието и неговото разпространение в ръцете на Кат. Брой десети бил от 16 страници и включвал репортажи от B&H концерт в Германия, и на No Remorse в Италия, интервюта с Division S от Швеция, Doc Marten от Ню Джърси/САЩ, Dirlewanger и White Power групата Celtic Dawn от Ейре.

През 1990 г. Skrewdriver издали и албума „The Strong Survive”(Силните оцеляват), считан от мнозина за най-слабата им продукция, но също така и брилянтния сингъл озаглавен „The Showdown”, вторият соло албум на Ян 'Slay The Beast” (Убий звяра) и втората дългосвиреща плоча на Klansmen 'Rebel With A Cause' (Бунтовник с кауза).

1991 г.

За първи път Ян поставил себе си пред групата и се наслаждавал на спокойствието в провинцията. Нощният живот бил добър, познавали го лично в много от местните заведения, а също така често ходел до Нотингамският хеви метъл клуб „Rock City”. Да се научи да шофира било по-лесно отколкото си мислел и скоро станал горд собственик на Фолксваген Голф, като марката била най-вероятно избрана заради връзката и с Третия Райх. Ян вече имал и постоянна приятелка Даян Каладайн, сестрата на китариста Стигър.

Тя била едно от може би три или четири сериозни гаджета на Ян, като година по-късно двамата обявили годежа си. Те посетили семейството на Ян в родният дом в Блекпул, където новината била посрещната с облекчение, като родителите му се надявали, че вече той няма да води живот „на ръба”. Ян и Даян заминали на екскурзия в Югославия, което може би била първата ваканция от детските му години. Ян въобще не харесал почивката и се като се върнал разказвал как хотел им бил пълен с плъхове, а от далечината се чували изстрели от оръжие.

Не всички били щастливи от годежа им. Много местни смятали, че тя просто го използва заради подаръците с които я заливал и че го отвлича от мисията му в живота. Връзката им не била само усмивки и рози, двамата имали и доста трудни моменти. Все пак между тях със сигурност бушували силни чувства, защото Ян никога не страдал от липса на обожателки, но винаги копнеел за Даян. (интервю с нея може да прочетете ТУК)

Италианските скинове планирали концерт и така, през август месец Skrewdriver свирили на живо на фестивала Ritorno Camelot (Заврещене в Камелот) във Виченца, заедно с известната навремето италианска банда Peggior Amico. Концертът бил организиран от Veneto Fronte Skinheads.

В стремежа си да разшири успеха с Klansmen, Ян отново влязъл в студио, за да запише рок албум под името White Diamond. Също така бил записан и акустичен албум със заглавие „Патриотични балади”, като това отнело само два дни, почти в стила на Джони Кеш. Тъй като сцената в Англия застарявала все повече и повече, новата фокусна точка на активността на Skrewdriver станала Европа. По това време Германия преживявала възраждане, както на политическата, така и на скинхед сцената.

Ян следял отблизо ситуацията в Германия и това оказало влияние на късното му творчество. Песни които щели да бъдат включени в следващия албум на Skrewdriver 'Freedom, What Freedom' били „One Land” „Една страна” посветена на обединението на Германия в края на 1989 г. и “Stolz” изпята на немски, възпяваща германската национална гордост.

Skrewdriver получили покана да свирят на концерт по случай годишнината от обединението на Германия. Той трябвало да се проведе във Вербен, градче близо до границата с Полша на 3-ти октомври 1991 г. Бандата била топло посрещната при пристигането си няколко дни преди концерта, като имало достатъчно време за пиене и забавления. Една вечер под влиянието на алкохола, някои от местните решили да покажат пред най-известната White Power банда своята преданост към каузата. Бил нападнат младежки клуб, който бил често използван за срещи на комунистически групи. Изведнъж въздухът се изпълнил с насилие, в употреба влезли бейзболни бухалки, а 21 годишен дългокос младеж бил наръган.

Когато полицията пристигнала на мястото, започнали незабавни арести. За местните това било обичайно събитие, но за британците ситуацията била много лоша, защото не познавали улиците на града. От шестте арестувани, пет били англичани, трима от които членове на Skrewdriver. По времето на инцидента Ян спял с приятелката си в един апартамент, нямащ никаква представа какво се е случило. Той и Даян се прибрали рано същата вечер, за да си отпочинат и оставили останалите да обикалят кръчмите.

Посред нощ Ян бил събуден от звука на блъскане по входната врата. Преди да има време да попита „ кой е”, полицията нахлула в апартамента с насочени към главата му оръжия. За разлика от Западна Германия, в източната част на практика никой не говорел английски, така че той и годеницата му били отведени в полицейското управление, като едва там разбрали какво се случило. След около шест часа Ян и Даян били освободени. Останалите членове на групата обаче, нямали този късмет.

Британските таблоиди побързали да се възползват от ситуацията. В репортажите се твърдяло, че британските нацисти, заедно с техните съмишленици в Германия имали планове за започване на расова война. Гари Бушел бил първия, който отправил обвинения „ Кретени развяващи свастики като Skrewdriver са позор за нашия флаг и нашата страна, те са позор дори и за скинхедс”. В рубриката си във вестник Daily Star той написал „ Ако обичат швабите толкова много, защо не се преместят там за всеобщо добро”.

По същото време в Котбус полицията очаквала неприятности. Концертът се провел, като на сцената Ян бил подкрепен от музикантите от Störkaft, една от най-добрите немски банди по това време. Над 400 полицаи охранявали 2 000 скинове, които пътували за концерта от цяла Германия.
След концерта се събрали около 300 души, въоръжени с ножове, бухалки и пистолети, които имали намерение на освободят арестуваните. За кратко полицейският участък бил под обсада, като ченгетата се били барикадирали вътре. В крайна сметка, след нови 50 ареста, редът бил възстановен.

Видео от концерта в Котбус

Незабавно след като се прибрал в Англия, Ян се заел със записването на песни в знак на протест срещу арестуванeто на сънародници му. Той събрал някои местни музиканти с които бързо записал мини албум с шест парчета озаглавен Ian Stuart и Rough Justice – Justice For The Cottbus Six (Справедливост за шестимата от Котбус).

През 1991 г. са издадени и третият албум на Klansmen „Rock'n'Roll Patriots”, третият солов албум на Ян „Patriot, както и дългосвиреща плоча на студийният проект White Diamond със заглавие „The Reaper”.

1992 г.

Сцената в Англия все повече западала и поради тази причина лондонският клон на B&H решил да организира мащабно събитие, което да засенчи всички предишни. Концертите в Европа били далеч по-успешни от тези в Англия, много хора почнали да се отегчават от това да пътуват по 200 мили, само, за да видят едни и същи хора в едни и същи клубове.Дванайсети септември 1992 г. била избран за дата на концерта. Веднага били положени всички усилия за мащабна реклама на събитието, както три години по-рано за фестивала „Main Event”.

Плакати показващи чифт кубинки Док Мартенс и над тях надпис „Skrewdriver обратно в Лондон” били разпространявани из цяла Великобритания. Срещата за концерта била на ж.п. гара Ветерло в Централен Лондон. Само няколко дни след новината за концерта, всякакви видове групи започнали да призовават, той да бъде спрян. Организаторите били концентрирани над осигуряване на сигурността в залата и запазването на точното място на провеждане на концерта в тайна, като дори на Ян Стюарт не било известно точното му местонахождение.

Ян и групата се срещнали с организаторите от B&H на паркинг на една от магистралите до Лондон. Преди да тръгнат към Елтъм в югозападен Лондон, до тях достигнали новини за безредици на Ватерло. Кърк Баркър, шеф на охраната на събитието, бил арестуван още при пристигането си на гара Ватерло. Не се знаело дали ареста е в резултат от добра работа на полицията или просто ченгетата имали късмет да арестуват точно главния отговорник по охраната. Неговият арест довел до объркване на вече събралите се там скинове.

Преди да се прегрупират скиновете на два пъти били атакувани от леви активисти, отвсякъде летели бутилки и камъни. На моста Ватерло националистите се засекли с група „кежуали” които също отивали към концерта. Демонстрантите ги нападнали изненадващо, но расистите успели да удържат положението в неравностойната битка (сто срещу хиляда) преди да дойде полицията и да раздели двете биещи се групи. Всички влакове от и за гара Ватерло били спрени. Заради това стотици фенове на групата, главно от чужбина не могли да стигнат до мястото на концерта.


Двама полицаи били откарани в болница, 33-ма души били арестувани, повечето от които леви демонстранти, два автомобила били сериозно потрошени. Инцидентът влязъл в националните новинарски емисии. Било изчислено, че в Лондон имало около две хиляди националисти, събрали се, за да видят концерта. Най-голямата публика за RAC събитие във Великобритания. Само една четвърт от тях успели да стигнат до мястото за провеждане на концерта. Тези които успели видeли Ян да се раздава на сцената. Другите две банди били No Remorse и Dirlewanger от Швеция, които тъкмо се били завърнали от концерт в САЩ.

Видео от Битката за Ватерло

Нямало начин някой да отнеме шоуто от Ян. Той бил разгневен от случилото се по-рано през деня. Такова изпълнение на групата не било виждано от години. Ян се развихрил на сцената. Всяка песен била предшествана от гневни речи срещу полицията, демонстрантите и комунистите, които го били атакували в Нотингам предишната вечер. По-късно Ян споделя в интервю: „Безобразие беше, че полицията отново действаше противозаконно и спря влаковете от Ватерло, опитвайки се да попречи на хората да стигнат до концерта. Не трябваше да разрешават демонстрацията на левите през онзи ден, защото беше очевидно, че те ще са там само, за да създават безредици”.

Ник Крейн, бил човек, само споменаването на чието име карало враговете му да треперят от страх, а поддръжниците му да се гордеят. Мускулестият скинхед имал репутация на биткаджия. Водеща фигура в националистическите среди още от началото на 80 – те години преди реформирането на Skrewdriver. Той живеел в югозападен Лондон и ръководел местната секция на организацията British Movement.

През 1981 г. Крейн получил четири годишна присъда за участието си в расовите размирици в Уолвич, в които група чернокожи били нападнати и свалени от един влак, след което последвали многобройни сбивания.

След като се присъединява към охраната на Skrewdriver, след излизането си от затвора, той незабавно поема контрол върху нещата. Не само, че бил страшилище по улиците на югозападен Лондон, неговата репутация му спечелила уважение и сред скиновете от източен Лондон, след битката в парка Jubilee през юни 1984 г., когато групата Redskins била изхвърлена от сцената по време на концерт.

През 1989 г. плъзнал слух, че Крейн е видян на гей парти и че самият той е хомосексуалист Ян не повярвал на слуховете, тъй като нямал причина да се съмнява в Крейн. Той вършел чудесна работа за групата, като шеф на охраната и като художник на обложките на албумите „Hail The New Dawn” и „After The Fire”. Работещ за охранителна фирма, Крейн отхвърлил съмненията в сексуалната си ориентация, като заявил, че „ това е само част от служебните му задължения”.

През 1989 г. Крейн изчезнал от сцената. Охраната била оглавявана от Кат и Лондон вече не бил вече центъра на скинхед активността както преди, най – вече поради факта, че Ян вече не живеел там. В края на юли 1992 г. Канал 4 излъчил предаване в което Крейн и разни други педерасти обяснявали защо са били привлечени от скинхед сцената.

Ян бил в Белгия по това време. Крейн използвал малкото контакти, които му били останали и му се обадил по телефона. Извинил се на Ян и му обяснил, че Searchlight го преследвали за да изкопчат от него повече информация. Обещал, че няма да предаде него или расистките си възгледи, но въпреки това Ян просто казал „Да, ясно” и затворил телефона. Това бил последният разговор между двамата. По- късно Ян споделил „Чувствам се предаден повече от който и да било друг, защото беше шеф на охраната на Skrewdriver. Защитавах го, когато хората казваха, че е педал, защото ме убеди, че това не е истина. Винаги го питах, защо работи в тези гей клубове, казвах му, че ще му излезе лошо име. Отговаряше ми, че от охранителната фирма където работеше го пращат. Приемах това за чиста монета, защото беше националист. Бях заблуден като всички останали и повече не искам да имам нищо общо с него. Голям срам е, че той се оказа хомосексуалист. Педерастията и национализма не могат да вървят „ръка за ръка”, защото национализма е една истинска кауза, а хомосексуализма е перверзия.Той напусна сцената и това беше най-доброто, което можеше да направи, но трябваше да го стори много по-рано.Живееше в лъжа през всичките тези години. Сам изкопа собствения си гроб".

Ян и Ник Крейн

Осемнайсет месеца след разкритията Крейн починал от СПИН. Скинхед движението му посреща новината за смърта му с пълно мълчание. Раните все още били пресни и името му било изтрито от „залата на славата” с напразната надежда, че ще се забрави, че някога е съществувало.

По време на едно пътуване до Блекпул с Даян, Ян влязъл в спор с мъж пред нощен клуб в града. Даян се оплакала, че той се държи повече от приятелски с нея, а когато малко по-късно се върнал отново да я тормози Ян го набил. Не било сериозен бой, със сигурност не и по стандартите на Ян, но полицията ги арестувала. След като бил освободен, Ян с изненада разбрал, че ще му бъде повдигнато обвинение. Задкулисните му врагове отново се опитвали да заглушат неговия глас.

Лошите новини за Ян не свършвали дотук. Месечният чек от Skrewdriver Services ставал все по-малък, по време в което продажбите на албумите му вървели добре, най-вече заради публичността след Ватерло. Най-накрая станало ясно, че Нийл Париш, човекът отговарящ за дистрибуцията на стоките на Skrewdriver е изчезнал, оставяйки неизпратени поръчки от фенове на групата в размер на шест хиляди лири. Липсвали и част от месечните чекове идващи за Ян от лейбъла в Германия.

Като цяло 1992-ра била лоша година, и ако трябвало да и се даде име като от китайския календар, със сигурност това била „годината на предателството”. През същата година излиза албума "Freedom what freedom" и втората част на патриотичните балади, със заглавие "Our Time Will Come" (Нашето време ще дойде).

1993 г.

Нещата които се опитал за избегне с преместването си от Лондон, започнали да се случват с Ян и в Мидландс. Местната полиция, понякога го следвала от кръчма в кръчма през уикендите. Била организирана кампания от марксисти от Мансфийлд, която целяла да забрани достъпа му в метъл клуба Rock City в Нотингам. Местният локал, който Ян посещавал, бил затворен по времето когато от парламента призовали да се отнемат лицензите на обществени заведения, които позволяват те да се посещават от членове на подривни групи. Ян отново се чувствал като под обсада и без де има къде да избяга.

В последните години Ян се преместил да живее с годеницата си Даян. Връзката им била нестабилна и двамата не говорели за сватба, въпреки че и това можело да се случи един ден. От друга страна въпросът за деца, стоял по-съвсем различен начин. Ян не давал признаци, че иска да създаде истинско семейство. Може би се страхувал от собственото си бъдеще или нестабилността на връзката им. Щяло ли бъде честно да имат дете, на което да не може да бъде осигурен стабилен и спокоен живот. Ян не мислел така, въпреки че, се наслаждавал на посещенията си на различни националистически семейства в района. Светлината в която го представяли медиите бил съвсем различена от тази в която го познавали най-близките му приятели. Разбира се той оставал политически ангажиран човек, но винаги му оставало време за приятели и фенове. Много хора били изненадани от неговото благородство и доброжелателство, разбира се това било само по отношение на белите хора и не към тези, чийто политически убеждения били обагрени в тъмно червено. През месец юли групата записала последният си албум “Hail Victory”, който Ян така и не доживял да види издаден.

Записът на "Hail Victory" в студио

През септември 1993 г. заради очакваното предстоящо влизане на Ян отново в затвора, дивизията на Blood & Honour от Източен Мидландс организирала концерт, планиран за 25-ти септември на който Skrewdriver щели да свирят. Това трябвало да бъде най-големият националистически фестивал в цяла Европа.

Сутринта в четвъртък, 23-ти септември 1993 г., Бени, приятел на Ян получил телефонно обаждане. Бил Ян, който искал да знае, дали ще могат да се видят същия ден. Бени обяснил, че ще е ангажиран през целия ден и решили да отложат срещата за следващия. Същата вечер Ян се видял с Кат, Дики, Роб и скинхед на име Бу. Петимата взели колата на Ян и отишли до Бъртън, където имали среща с местни скинове и изпили по няколко напитки в местния бар „Кралския дъб”.

Нямало нищо по-различно в тази вечер, за своите приятели Ян бил не само вдъхновяващ лидер, но и също така човек, с който могат да прекарат приятно време и да се посмеят. Момчетата решили да се прибират малко преди единайсет часа вечерта, защото след два дни предстоял големият концерт, а имало да се организират още доста неща. Роб не пил алкохол през цялата вечер, така че той застанал зад волана на автомобила и петимата поели по път А38 към Хийнор.

Точно изпреварили една кола на широк участък от пътя близо до фабриката на Тойота в Бърнастън и се връщали в своето платно със скорост от около 55 мили в час, когато внезапно нещо се случило. Кормилото станало неконтролируемо и внезапно колата се понесла към мантинелата. Ян сграбчил волана, казвайки на Роб „ Не се опитвай да ме убиеш, имам концерт в събота”.

Не изглеждало да има някаква реална опасност и коментарът бил казан по-скоро на шега. Внезапно след това колата се ударила в мантинелата, преобърнала се на пътя, завъртайки се няколко пъти на банкета и накрая се забила в канавката. Всичко се случило за секунди. Кат, все още замаян от катастрофата казал „Какво стана?” неосъзнавайки сериозността на инцидента. Отърсвайки се от шока погледнал към брат си Дики и казал на Роб (шофьора), който точно приближавал „Той е в беда”.

След това се огледал наоколо за другите. Веднага открил, че Бу бил вече мъртъв. После и двамата погледнали към седалката на Ян и осъзнали в пълна степен какво се е случило. Кат изругал „Мамка му!”. Разположен по средата на задната седалка, с Дики от дясната си страна и Бу от ляво, Кат претърпял катастрофата по-леко от приятелите си. Ударът бил от лявата страна на колата, където седели Ян и Бу.

На мястото пристигнала „Бърза помощ” и момчетата била закарани директно в болница. Бу бил обявен за мъртъв още на мястото на произшествието. Ян бил прехвърлен в медицинският център в Нотингам с тежки наранявания на главата. Не успял да се върне в съзнание и починал в 10.40 ч. сутринта на 24 септември 1993 г.

В Блекпул, Артър Доналдсън приел с прискърбие вестта за смъртта на 36 годишния си син, само две години след като загубил съпругата си. Веднага след като новината гръмнала, семейство Доналдсон било засипано с обаждания от стари приятели на Ян, които искали да знаят подробности за погребението му. Пресата също била безмилостна в търсенето на сензационна новина. Господин Доналдсон заявил пред местен вестник „Страхувам се да вдигна телефона. Журналистите са безмилостни”. Страниците на вестниците били пълни с истории за очаквани сблъсъци между нацисти и крайно леви на погребението на Ян. Това било една от причините, които довели до решението да се направи погребение в тесен семеен кръг.Бащата на Ян бил решен да избегне, цялото това нещо да се превърне в един политически цирк. „ Това трябва да е тихо семейно погребение с неговите най-близки хора, а не сцена за демонстрации” заявил той.

От уважение всички се съобразили с волята на бащата на Ян. Той взел тежкото решение тленните останки на сина му да бъдат кремирани, за да не могат в последствие комунистите да осквернят гроба му. На 5-ти октомври в крематориума в Карлтън последна почит на Ян отдали около двайсет най-близки роднини и приятели. Сред тях били Кат, годеницата на Ян, брат му Тони и дългогодишният му приятел и първи барабанист на Skrewdriver Грини. Била изсвирена песента на Бон Джоуви ‘Blaze Of Glory’, а Леми от Motörhead изпратил цветя.

Прахът на Ян бил разпръснат там където бил и този на майка му – в параклиса в семейната градината с рози. Съратници от близо и далеч направили поклонение на мястото за вечен покой на Ян в дните и седмиците след кремацията, отдавайки последна почит на своя герой. Много ог тях не знаели, точния парцел в крематориума и скоро огромен венец във формата на келтски кръст, направен от червени, бели и черни цветя бил оставен на входа на гробището.

На независим следовател бил отказан достъп до останките на автомобила, но полицаят от Дарби, който ръководел разследването направил следното заключение: „ Все още не можем да открием какво е причинило този трагичен инцидент. Това, което мога да кажа е, че колата е имала два дефекта, които са я направили трудна за управление. Но трябва да е имало и другr фактори, който са допринесли за катастрофата, дори Ян да не беше сграбчил волана, както много други на негово място биха направили в същата ситуация”. Предполага се, че по колата е Ян е имало външна интервенция.
Възможно ли е Ян да е бил убит? Смъртта му е точно копие на тази на уелската група Violent Storm година по-рано. Полицията и пресата потулиха случая, защото Ян вече беше станал голяма заплаха за тях. Не трябва да се забравя и факта, че британските тайни служби са международно признати експерти в използването на автомобилни катастрофи за убийства, какъвто беше и случая със смъртта на принцеса Даяна.

От раждането си до смърта си, животът на Ян Стюарт беше история на един типичен бунтар на 20-ти век. Един кратък живот изживян на ръба. Единственото нещо, което го различаваше от хора като Джеймс Дийн, Елвис Пресли и Кърт Кобейн бяха политическите му виждания и благосъстоянието, което той така и не натрупа, за разлика от тях.

Колкото повече се опитваха да го спрат, толкова по – решителен ставаше той. Ян Стюарт пропагандираше идеите си чрез RAC музиката. Неговото послание направи скинхедс по-политизирани от когато и да е било. Той осъзна, че създава една нова младежка култура, в която той завинаги ще остане „номер едно”.

Ако Ян Стюарт нямаше талант, тогава може би Skrewdriver нямаше никога да издаде дори един албум. Фактът, че направиха толкова много е доказателство, че групата се е борила повече от всяка друга в историята на популярната музика. Може би самата борба ги е карала да продължават напред. Ако музикалните медии не ги бяха отхвърлили, може би всичко щеше да е просто поредната кратка мода, която бързо да умре.

Независимо кой си и от къде си, когато си изправен до стената, имаш само два избора – да се бориш или да умреш. Именно този манталитет позволи на Skrewdriver да се превърне от националистическа гледна точка в най-голямото нещо след Адолф Хитлер. Точно както Ян Стюарт пророкува през 1991 г. „Ще трябва да ме убият, за да ме спрат”.

Ако нашите врагове някога са си мислели, че убивайки Ян ще ни победят, напълно грешаха. Сега Ян е легенда, мъченик, герой и неговата кончина го направи безсмъртен. Подвигът на Ян ще отеква през времето и неговите песни ще останат във вечността. Ян Стюарт Доналдсон никога няма да бъде забравен. Неговият огън още бушува в сърцата ни. Чрез своята музика и саможертва той продължава да бъде вдъхновение за много хора. Ние ще продължим борбата му за един нов по-добър свят.

*Благодарности на Силвия и Александър за оказаната помощ!!!