1984 г.

През 1984 г. Skrewdriver претърпява драстични промени в състава си. Заради водещата си позиция в скинхед сцената, за бандата има безкраен списък от потенциални бъдещи членове.
В началото на 1984 г. басистът Лестър казал сбогом на групата, последван малко след това от Френчи, който се присъединил съм бандата „Parachute Regiment”. Техните места били заети от двама австралийци - Адам Дъглас и Мъри Холмс от „Quick and the Dead”, който заел мястото на Френчи. Skrewdriver не само имали международен състав, но и си създали име на международната сцена от Европа, чак до Щатите, където консервативния вестник The Spotlight публикувал материал за тях. Изданието взело интервю от Ян Стюарт за броя си от март 1984 г., като го озаглавило „Бялата британска младеж e горда от предците си”. Ян вече получавал окуражителни писма от фенове от целия свят.

На 10-ти юни 1984 г. в парка Jubilee в Южен Лондон трябвало да се проведе музикален фестивал под надслов „Работни места за промяна”. Групите които щели да свирят пред огромна тълпа от 18 000 надрусани тийнейджъри, хипита, либерални студенти, дилъри на дрога и всякаква друга измет били педалите от „The Redskins”, мулти расовата „Aswad”, комунистът Били Браг и др. Също така присъствали и около 80 привърженици на Skrewdriver и хулигани от Челси Headhunters.

На Skrewdriver било забранено да свирят своята музика и да упражняват своите демократични права, като свободата на словото, но тези банди били активно насърчавани да вземат участия в големи фестивали на открито, на които да пропагандират своите политически убеждения. По средата на изпълнението на една песен на „The Redskins” била хвърлена бирена бутилка по вокала им. Това бил сигналът след който скиновете щурмували сцената. С викове „Зиг Хайл” групата била нападната и помляна от бой на сцената. Имало счупени глави и кости, а накрая бас китарата била хвърлена по барабаните, като пробила един от тях.

Въпреки, че били значително по-малобройни скиновете триумфирали. Малко по-късно група от пънкове, антифа и комунисти се опитала да се сбие с националистите. Те дори били овиквани от разстояние от публиката на фестивала, че само създават проблеми и им развалят партито. Последвали няколко сбивания по улиците около парка, гара Ватерло и дори пред болницата „Свети Томас”, където пострадалите комунисти било откарани. „The Redskins”, техните фенове и останалите боклуци напълнили гащите от страх.

По същото време Националният Фронт търсили някой, който да подкрепи финансово White Noise records. Те нямали желание да инвестират в групите и гледали на сцената само като на начин за печелене на бързи пари. В крайна сметка бил подписан договор с Rock-o-Rama, западногермански лейбъл който издавал Ой! и пънк банди. НФ можел да събере песни за цяла компилация и в последствие да си прибере част от парите от продажбата и. Официално плочата щяла да бъде издадена от Rock-o-Rama. По същото време лейбъла подписал договор със Skrewdriver за записване на албум и сингъл.

Ян имал повече от достатъчно материал за един албум, така че директно влязъл в студио. Всички песни, които изпълнявали на живо били записани, а Ян избрал четиринайсет от тях за албума “Hail The New Dawn”, две за компилацията на White Noise/Rock-o-Rama и още два за сингъла „Invasion”. Албумът постигнал зашеметяващ успех.

Hail The New Dawn показвал развитието на бандата от пънк през Ой!, към все повече рок звучене. Мати Морган от охраната на групата написал текста за песен номер пет – „Race And Nation”. Ник Крейн нарисувал картината за обложката, а също така написал текста на песента „Justice”, който бил разказ за проблемите му с британската правосъдна система. „Free My Land” - песента, която мнозина считали за най-великата творба на Ян, също била включена в албума, както и рок версия на песента „Tomorrow Belongs To Me”, взета от филма „Кабаре”.

Плочата не се продавала в нормалните музикални магазини, но от НФ я разпродали светкавично и веднага поръчали преиздаване на албума. Музикалната преса игнорирала записа, но нарастващия брой скинхед списания я възхвалявали в рецензиите си и я горещо препоръчвали на читателите си задължително да я купят. В родният град на Ян Блекпул, един местен вестник поместил кратка информация за албума придружен от адреса на магазин, който я продавал.

Ян и Skrewdriver имали желание за организиране на музикален фестивал на открито извън Лондон. Преценката била, че за враговете им ще бъде много по-трудно да го отменят, а всяка евентуална контра демонстрация ще се окаже загубена „по средата на нищото” в провинцията, което ще я направи напълно безсмислена. Желанието им се осъществило през лятото, когато Националния Фронт организирал първият от четирите поредни RAC фестивали на открито. Той бил проведен във фермата на бащата на Ник Грифин в Хинтингфийлд, Съфолк. Всичките приходи от билетите щели да са за НФ, които доволно потривали ръце, защото печалбата от този ден щяла да е огромна. За Ян парите винаги стояли на заден план и всякакви съмнения за искрените му намерения били отхвърлени, след като заявил, че ще свири „само заради каузата”. Това му поведение, давало възможност той често бил подвеждан по финансови въпроси.

1984 г. фестивала в Съфолк

Във фестивала взели участие и бандите Brutal Attack, Public Enemy, Indecent Exposure и Die-Hards. Всичко минало добре, но финалът на песента на Skrewdriver „Free My Land” показал защо те винаги ще бъдат лидерите в тази сцена. Малко след феста, Ян издал списанието White Noise, прелюдия към списание и организация със същото име, които се появили 18 месеца по-късно.