1988 г.

След като новосъздаденото движение „Blood And Honour” се утвърдило трайно, Ян бил зает повече от когато и да е било. Концертите се провеждали на всеки две седмици, много от тях в района на Мидландс. В Лондон скиновете започнали да се събират в няколко клуба в Кингс Крос, които станали популярни с членовете на RAC банди и феновете които ги посещавали. За Ян това било чудесно време, повече концерти от всякога, много приходи от продажбите на тениски и плочи на групата и различно момиче всяка седмица.

С успехът дошли и проблемите. Кампанията срещу него ставала все по-интензивна. Имало демонстрации пред дома му. Когато се оплакал на един от охраняващите полицаи, му било казано да не излиза от стаята си, защото ако се покажел на вън можело да бъде арестуван.

На няколко пъти, излизайки от апартамента си Ян откривал, че кола пълна с антифа чака, за да го атакуват. Никой от опитите им не бил успешен. При една от засадите, нападалите побягнали след като Ян свалил един на земята, избивайки му няколко зъба с убийствен десен ъперкът. Инциденти като този само увеличавали неговата бойна слава. Левите, които се опитвали да го представят като истински Сатана, се страхували от него. Дори и най-здравите комунисти се притеснявали от репутацията му, репутация която самите те му създали. Всичко това носело на Ян много забавни моменти.

Сред хората, които често го посещавали били някой фенове на Челси, които Ян познавал от дните им като скинове. Една вечер те дошли късно и отскочили до закусвалня на метростанция Кингс Крос. Там станало сбиване с няколко хомосексуалисти, които излизали от съседен ресторант. В суматохата един от педалите бил намушкан. Преди да усети, Ян и още трима души били арестувани и закарани в полицейското управление, където им били повдигнати обвинения във въоръжено нападение.

През трите месеца в които Ян бил в ареста, имало пет съдебни заседания. Било очевидно, че нямало достатъчно доказателства, но властите се стремели да оставят Ян „на топло” колкото е възможно повече. Навън Brutal Attack продължили да организират концерти, а временно Blood and Honour бил оглавен от Джо Пиърс.

Докато бил зад решетките, Ян прекарал много време в писане на писма на съратници от целия свят, съчиняване на текстове и четене на книги. Любимият му автор бил Дж. Толкин. С много време на разположение Ян решил да напише роман в същия фентъзи стил.

Преди да бъде освободен, той завършил творбата си, която била над сто страници. В историята се разказвало за измислена страна на име Валария. Романът, който трябвало да излезе под заглавие „ Нова зора”, бил написан с голямо въображение и показвал Ян в много различна светлина от тази в която хората го познавали. За огромно разочарование на представителя на „Searchlight” в съдебната зала, най-накрая Ян бил освободен от магистратите. Съдията казал, че делото не може да бъде продължено поради липса на доказателства.

Намирането на зали за концерти било доста трудна задача, съдържателите им се съгласявали да ги отдадат под наем само срещу доста високи суми. Поради тази причина Ян сформирал екип от здрави момчета, известен с надписа на фланелките си 'Skrewdriver Security' (Охрана на 'Skrewdriver). Те подсигурявали безпроблемното протичане на концертите на групата.

Както в по-голямата част от историята на Skrewdriver, някой печелел добри пари от тяхното творчество. Собственикът на лейбъла Rock-o-Rama Хърбърт Еголдт бил много доволен от начина по който вървели нещата и искал да извлече изгода от това. В началото на лятото на 1988 г. Skrewdriver, Brutal Attack, Sudden Impact и Vengenace подписали договор с Rock-o-Rama. От този ден нататък записите и издаването на плочи се увеличили неимоверно. Всички групи били задължени да записват по два албума на година, а Ян допълнително трябвало прави и по един соло албум. През 1988 г. Skrewdriver издали албума си 'After The Fire'.

Единственият приход на Ян бил от продажбата на записи и тениски на групата, но бил достатъчен, за да се издържа. Незаинтересуван от материалните блага, не го го притеснявало, че живее в съвсем малък апартамент. Дори когато таванът протичал и единственото нещо за ядене било само сирене и лучен чипс, той никога не се оставял това да го тревожи.

Типичен ден за Ян Стюарт бил да стане в осем часа и закусвайки в близкото кафене да прегледа сутрешната преса. Към единайсет часа, отговарял на няколко писма на фенове, репетирал нови песни на акустичната си китара, а по-късно си давал почивка за дневната си доза от сериали по телевизията. Любими му били „Съседи” и „Фермата Емердейл”, които рядко пропускал. В средата на следобеда можело да бъде видян в пощенския клон в Холбърн, от където вземал пощатата си и се отбивал в съседното кафене.

Пишели му привърженици от целия свят, в това число Русия, Колумбия, Бразилия и Япония. Нови групи му пращали техни демо записи и фотографии, с надеждата, че ще ги спомене в следващият брой на списанието „Blood and Honour”. Ян получавал по около двайсет писма на ден. След като ги изчитал, се заемал с изпращане на стоки на Skrewdriver, осребряване на чекове и т.н. Ян често представял новите си песни на най-близките се другари, изсвирени на акустичната му китара.

Всеки останал ден от седмицата бил прекарван в тренировки, вдигане на тежести и бягане. След като бил атакуван докато тичал навън, Ян бил принуден да тича по петте дървени стъпала които водели към стаята му. Един господ знае, какво са си мислели съседите му, когато отваряйки вратата си виждали огромен скинхед да търчи напред – назад по стълбището.

Повечето от вечерите били прекарвани в слушане на музика с приятели, които му гостували. Ян имал голяма колекция от плочи, и въпреки че гостите се надявали да чуят музиката на RAC банди, Ян предпочитал рок музика и затова най-често групи като Motörhead, Cult и Rolling Stones звучали от неговият грамофон. Що се отнасяло до алкохола, Ян предпочитал единствено бира, а дори и тогава се оплаквал, че не е на вкус, като любимата му чаша чай. Вечерята му често била пай и пържени картофи.