AINASKIN: Здравей, Merv, можеш ли да ни кажеш как започна да свириш на бас за Skrewdriver ?
Merv: Всъщност дойдох в Лондон като пънкар през 1983 г., но прегърнах Skinhead културата от 1979 г. насам и с моята протестантска работна етика реших да търся работа и беше по-лесно да се обличам нормално, с цел това да се случи.
Познавах Алън Понд от пъбове и концерти и той ми намери работа заедно с него да пренасяме антични мебели в магазин в Айлингтън. Случи се да спомена пред него, че преди това съм свирил на бас китара в пънк банда и когато Адам Дъглас напусна, той спомена името ми.
Вече бях гледал бандата няколко пъти, бях приел политиката им и харесвах музиката им. Така че, Ян предложи да дойда до Marks за прослушване, изсвирихме заедно няколко песни и бях помолен да се присъединя.
Аз се присъединих към групата около септември / октомври 1986 г. Адам Дъглас току-що бе напуснал, но аз помня как идваше от Orange във Франция, където служеше в Чуждестрания легион. Пол беше все още на сцената, но вече беше станал рокер. Моято първа репетиция се проведе в в къщата / студио за репетиция на Марк Съдерланд в Боу, Източен Лондон, където той коментира, че моята бас китара звучи като мокра пръдня.
Тогава ми дадоха бас китара Fender Mustang с къс гриф, за който се твърди, че бил откраднат от Сид и Нанси (Sex Psitols) на репетиция в Северен Лондон. Аз обаче не се съгласих, тъй като бях доста висок и да свиря на бас с къс гриф ми беше доста неудобно…
AINASKIN: Кога за пръв път свири на живо със Skrewdriver?
MERV: Първи Концерт, Източен Кройдън, Railway- Mans Social Club, ноември / декември 1986 г. Марк Съдърланд на барабаните. Swainy на китарата. Аз на баса... Ян - китара и вокал.
AINASKIN: Би ли коментирал нещо от звукозаписните сесии със Skrewdriver?
Merv: Първият албум, в който аз свирих е White Rider. Бях Пол Сименон за групата, така че всяко първоначално въвеждане вероятно щеше да бъде отхвърлено от Марк.
Първият ми летен фестивал, на който свирих беше през 1987 г., от чиято сцена Мартин Крос беше вербуван като соло китара, но си спомням Swainy как свиреше последният си концерт. Той живееше в Хетфийлд, който винаги е бил комунистически район и той винаги се боеше не бъде тормозен. Честно казано аз бях по-полезен за Ян като фронтмен на живо, което се дължи на техническият ми опит в студиото. Нямах никакви проблеми с това, тъй като аз бих предпочел да оставя всички останали неща на Ян и Марк.
Някъде около началото на 1987 г. Мартин Крос дойде в групата. Той беше супер добър китарист и това, което ми направи впечатление за него, беше факта, че е много мелодичен и компетентен. И в двата случая ние бяхме привлечени в състава по информация „от уста на уста”, поради естеството на нашата музика. Рос МакГари по-късно беше вербуван, но общото във всичко това беше човек, на име Адолф (Алан Понд). Той предложи мен и Рос, но Мартин дойде от другаде, което доведе до подозрения. Мартин беше стар скинхед от 1977-78 г., но поради нашият приятелски афинитет той винаги беше аутсайдер. Мартин и аз се присъединихме по едно и също време. После Джон Бърнли, които всички познавахме отпреди и се спогаждахме. Първоначално бях гъст с Мартин, тъй като ние двамата малко или много заедно се присъединихме към бандата, но той имаше репутацията на привърженик на насилието, както разбрах по-късно. Джон беше просто кежуал / футболен хулиган, който носеше бръснач и не се страхуваше да го използва, но го имах като брат, тъй като по душа беше наистина чудесен човек. Но с Мартин, въпреки че имахме подобни политически гледни точки по отношение на Ълстър, открих, че може да откача на моменти без видима причина. Дори Ян бе предпазлив с него и се опитваше да го държи на разстояние.
Ainaskin: Какво те накара да напуснеш Skrewdriver?
Merv: Оставям на страна всички теории на конспирацията. Като мъж към мъж, Jäsä и избягвайки всякаква реторика. Напуснах групата през септември 1989 г..
Ян се премести да живее в Derbyshire, с което аз се съгласих с цялото си сърце, защото всички проблеми и скандали се разиграваха в Лондон. Но в сърцевината фенската маса винаги е била в Лондон и близките окръзи и много истински вярващи мислеха, че това е скатавка.
Също така Джон, Рос и аз все още живеехме в Лондон, както и повечето от охраната. Концертите започнаха да се провеждат в Derbyshire, Нотингамшайър и т.н.
А и повечето от нас работеха и концертите на Север често се случваше да бъдат в средата на седмицата и беше много трудно да си вземеш почивка в сряда за път плюс четвъртък за възстановяване.
И така два почивни дни в седмицата и ниски доходи. Репетициите все още бяха в Лондон веднъж седмично, но по това време очаквах дете и реших да информирам Ян, че очаквам с нетърпение предстоящите концерти за следващите 6 месеца, но вероятността да свиря извън Лондон не е опция, с която бих се ангажирал.
Ainaskin: А какво правиш в днешни дни? Следиш ли музикалната сцена, посещаваш ли концерти и т.н.?
Merv: Правя го от време на време. По отношение на авторските и лицензионните възнаграждения? Не. От началото ми в групата, всичко, което правех е от любов. Никога не съм очаквал големи приходи от бандата. За мен това беше опит, който ми е като дар и имах привилегията и честта да бъда част от нещо. Завърши през 1989 година. Сега съм на близо 49 години . Моите политически виждания се смекчиха, но все още оставам верен на „завещанието” на групата. Все още ходя на пънк/скин концерти в Белфаст и винаги ще обичам тази музика, докато умра ...... да съжалявам? ...... Засега не ...
Jäsä ... Аз съм имал две сериозни връзки в живота ми. И двете не сполучиха, двама сина, на 22 и 20 години. Не си говорят с мен. Нямам кола, нито ипотека. Живея под наем сам. Щях ли да променя живота си ........Никога........ дали бих направил всичко това отново... Определено .....!
