Интервю с Клиф Уорби (Condemned 84)

Condemned for life

Интервю с Клиф Уорби (барабанист на Condemned 84) , Януари 2016

Здравей, Клиф. Разкажи ми историята си… Кажи ми малко повече за детството си или по-точно, какво беше да си бунтар през 70-те?

Увлякох се по пънка още от самото начало (1976 г.), но си бях bootboy вече от няколко години. Никога не се въвлякох в позьорската пънк сцена. Запазих косата си къса и на спайкове, но продължих да се нося както подобава - с тениска, Xарингтън и разбира се док Мартенс. Ходих по мачове на Челси редовно. Увлякох се по субкултурата още когато бях на 9-10, тъй като по-голямата ми братовчедка беше skinheadgirl (тя е 5 години по-голяма от мен). Тя ми даде и първите карирани ризи (Trim Fit на Brutus). И така… един ден реших да отида на мач облечен както подобава. Отидох на the Shed (трибуната с най - крайните фенове на Челси)  и видях 4-5 момчета, които изгреждаха горе-долу като мен, с изключение на прическата. Късо подстригани, войнишки стил. Рекох си “Мамка му, скинове!”. Не можах да сваля очи от тях. Винаги съм тъгувал по скинхед стила още откакто замря през 1972-73 г. Тогава бях още в гимназията.Това беше момента когато се реших да си обръсна главата. Бръснарят беше изумен от молбата ми, тъй като не беше правил този вид прическа от години. Така и не заговорих момчетата на стадиона на Челси онзи ден. Тогава живях в градче Съдбъри, област Съфолк, и там всеки беше или пънкар или рокер, като двете групи постоянно се биеха помежду си. Аз бях  единственият скинхед за 6 месеца, малко трудно за фен на Челси живеещ в малко градче пълно с фенове на Уест Хам - предимно момчета от разпръснатите лондонските общински жилища. Но успях да си спечеля уважението им и “оцелях”. Ха-ха! 

Какво те принуди да преминеш от пънк движението в скинхед субкултурата? Как стана така че се забърка с Criminal Tendencies/Condemned 84?

Първоначално се забърках в музикалната сцена, когато създадох собствена скинхед група в Съдбъри през 1978. Това е периода в който видях Sham 69 на живо в Колчестър. През 1978 г. скинхед субкултурата тъкмо започваше да се разраства. Винаги съм искал да свиря на барабани и така основах банда съставена от местни скинове. Нарекох я StaPrest. Изкарахме заедно само 3-4 репетиции и това беше, ха-ха. Върнах се към пънка през 1979 г., след като аз и няколко приятели прекарахме един уикенд в Лондон мъчейки се да посетим няколко концерта. За жалост опитите ни бяха неуспешни, тъй като беше забранено за скиновете да присъстват на такъв тип събития от както няколко момчета се сбиха с охраната на концерт на Generation X в Лондон. И аз присъствах тази вечер, за да подкрепя любимата си група UK Subs, които подгряваха Generation X. Момчетата имаха много фенове-скинове. И така по време на краткото ми пребиваване в пънк сцената се включих в пънк група от Южен Лондон наречена The Straps. Това беше и първото ми сериозно участие в група. Напуснах The Straps през 1980 г. и се преместих от Южен Лондон обратно в Съфолк (Bury St. Edmunds). Така и се завърнах към това да съм скинхед отново!

Щом се завърнах у дома започнах да събирам всички скинове, които познавам и знаех, че можеха да свирят или поне се учеха. Бях отдаден на идеята да създам скинхед банда и така, аз и още трима приятели се събрахме и получихме позволение да използваме местния младежки център за репетиции. След няколко срещи, нещата започнаха да потръгват. С други думи – чувствахме си достатъчно компетентни, но за да сме група ни трябваше и име. В началото мислехме да е “Section 5”, тъй като двама от нас вече имахме провинение за побой, и „Секция 5” беше точното обвинение - застрашаващо поведение, но по някаква причина, не смятах, че ще ни отива. След като прочетох доклада за изпитателния си срок, вътре имаше следното определение “criminal tendencies” - криминални тенденции и ми се стори забавно и достатъчно добро като за име на бандата. Така и се кръстихме - Criminal Tendencies - в края на 1981 г.. 

Ти си един от малкото, които познават Ян Стюърт от края на 70-те. Можеш ли да се сетиш как и кога точно се срещнахте?

В интерес на истината, не бях срещал Ян на живо до 1981 г. когато влязох в Last Resort и го видях да стои на стълбите. Погледнах го и го попитах дали е той. Фен съм на Skrewdriver от 1977 г... Албумът им “All Skrewed Up” изигра голямо влияние в живота ми.  Когато пънкарите ми се смееха, че станах скин и че няма скинхед групи, които да слушам, изкарвах “All Skrewed Up” и го размахвах пред лицата им смеейки се. Всъщност, когато в местния музикален магазин получиха първото копие от албума, мениджърът го отдели настрана специално за мен. Когато взех заплата и отидох там, както правех всеки път, той ми помахна и рече “Мисля, че имам перфектната плоча за теб. Виж тази пънк група също са станали скинове!” или нещо подобно. Ха-ха. И така, да се срещна с Ян Стюърт беше доста приятна изненада! Не знаех, че се е преместил в Лондон, въпреки че беше изчезнал след “Built Up, Knocked Down”. Той беше доста приятелски настроен. Поговорихме си около час, като в това време ми сподели за плановете, които имаше да възроди  Skrewdriver. Помня, че му казах, че си имам вече група, но “ако някога ти трябва барабанист….” и след това започнахме да се виждаме доста често.

Ian and Cliff

Ян  е присъствал на първия ти концерт с Criminal Tendencies в родния ти град. Какви са спомените ти от този уикенд?

От многото пъти в които прекарвахме времето си заедно, един случай ми е най-ярък. Ян беше дошъл в Бъри Сейнт Едмъндс по две причини. Първата - да говори на месечната среща на местната секция на Националения Фронт (West Suffolk National Front) и втората - да присъства на нашия първи концерт. Вече познавах Ян от няколко години и ни предложи да запишем с току-що основания лейбъл. За престоя си той остана в моя апартамент. Излязохме да се позабавляваме през уикенда и в късните съботни часове се дотътрихме към вкъщи. Ян легна на дивана и на шега пуснах “Build Up, Knocked Down” и за моя приятна изненада, Ян беше доста очарован, казвайки, че не го е слушал от години. Той започна да пее… и въпреки, че ми беше приятел, за мен той си беше “звезда” до някаква степен. Той и Skrewdriver заедно с издаването на “All Skrewed Up” изиграха огромна роля в това, че станах скин в края на 1977 г.. За да не прозвуча и изглеждам като типичното „групи” се въздържах да направя снимки… за което и много съжалявам до ден днешен.  На следващата сутрин Ян ме събуди, като пусна плочата отново, споделяйки, че това е най-добрата му песен до този момент (това се случи преди издаването та сингъла „White Power”). Казах му, че задължително трябва да презапише песента отново някой ден. 

Skrewdriver се завърнаха на сцената отново през 1982 г. в “100 Club”. Ще споделиш ли какво си спомняш от този концерт?

Ян ми каза, че ще правят концерт и заръча да не го пропускам. Беше ми доста трудно да го направя, ако трябва да съм честен. Живеех извън града, имах работа на която трябваше да се задържа (за да се грижа за семейството си), а и концерта беше насрочен за средата на седмицата. Но все пак това бяха SKREWDRIVER! Групата която винаги съм искал да видя на живо, но до сега нямах възможността да го направя. Аз и един приятел се решихме да отидем. Срещнахме се с още няколко приятели-скинове от Gt. Yarmouth и хванахме влака за Лондон. Не си спомням в детайли пътуването, но най-ярки са ми моментите откакто влязохме в клуба. До този момент вече беше доста ясно в скинхед средите, че Ян и Skrewdriver подкрепят Националния Фронт. За това и намерих факта, че на бара ми сервира чернокожо момиче с тениска на Skrewdriver,  за доста смешен. Изглежда всеки който беше някой в Ой! сцената  присъстваше; Хокстън Том от 4 Skins, Рой Пиърс от Last Resort, старият ми приятел от дните когато свирих с The Straps -“Chubby” Крис Хендерсън от Combat 84, Мартин Дийн, добре познатият фотограф на субкултурата, и още доста различни членове на групи като The Ovaltinees, Peter & The Wolf, Angela Rippons Bum, дори мисля, че и Чарли Харпър беше там. Първи на сцената бяха The Accused, от Бирмингам. Бяха доста добри, харесаха ми. Атмосферата беше доста приятна. Тогава се качиха Skrewdriver и всички полудяха. Те бяха подбрали както стари песни от 70-те, така и по-нови парчета като “Back With A Bang”, “Boots & Braces”, и т.н. Не си спомням до най-малкия детайл, разбира се това те беше политически концерт, но всички се забавляваха. Изживяването беше наистина страхотно!

Club 100 1982 First comeback gig

Condemned 84 и Skrewdriver свирили ли са някога на една сцена?

За жалост не. Аз и Кев бяхме единствените от групата които ходиха на националистически концерти. Много искахме да вземем участие, но басистът ни Гънк винаги отказваше и отхвърляше идеята.

Заедно със Skrewdriver и Condemned 84, в началото на 80-те възникват още доста Ой/РАК групи като Combat 84, 4 Skins, Brutal Attack, The Ovaltinees, и т.н. Имало ли е някога някакво сблъскване на интереси между вас - за слава, фенове, и момичета?

Ха-ха, винаги е имало съперничество, когато имаше момичета наоколо, заради факта, че бяха малко на брой, ха-ха. Сериозно, не си спомням да е имало сериозни спречквания между групите. Разбира се, винаги е имало напрежение, но не си спомням сериозни проблеми. Може би е имало между членове на групите, дори и между самите групи, но това е в човешката природа, нали така? По дяволите, имаше недоразумения между мен и Гънк, а бяхме в една група! Факта, че се сдърпвахме когато станеше въпрос по какъв политически път да поеме бандата, беше и причината Criminal Tendencies да се разпадне.

Какви са спомените ти от фестивалите на открито в Съфолк 1984-1987 г.? Живеейки в Бъри Сейнт Едмъндс, беше ли ти като местен концерт?

Да, те бяха като местни концерти за нас. Ник Грифин, чиито родители стопанисваха фермата в която се помещаваха фестивалите беше представител на Националния Фронт. Когато се свързах с Фронта за пръв път в техният офис в Кройдън, успях да ги убедя, че имам достатъчно подкрепа в нашия град, за да основем клон на движението. Те отвърнаха, че ще пратят някого. Изпратиха ни Ник. Аз и моят приятел (вокалистът на Criminal Tendencies) се срещнахме с него, заведохме го в нашия бар, и така поставихме началото на клона на Националния Фронт в Западен Съфолк. Тъй като по това време бях шофьор на ван, Ник ме помоли да наема озвучителна система и да я занеса във фермата. Отговарях за това и за следващите няколко фестивала. Присъствах на всички, а на един от тях, Condemned 84 бяха поканени да свирят. Аз и Кев бяхме навити, тъй като и двамата присъствахме на предишните концерти и ни хареса. Гънк обаче ни каза, че това ще навреди на репутацията на бандата. Кев послуша брат си и не дойде. Тогава си казах майната му и казах на Гънк да върви на майната си!!!

Тези концерти бяха топ събитията за годината. Обожавах ги! Атмосферата винаги беше чудесна, и въпреки че полицейското присъствие, идваха доста скинове и от чужбина. Дори и Aryan Brotherhood бяха там. Ако трябва да съм честен, тези дни много ми липсват.

Suffolk 84 backstage

  

Имал си шанса да свириш на барабани за Skrewdriver през 1987 г. след като Марк Съдърланд се оттегли, нали така? Разкажи малко повече за това.

Напуснах Condemned 84 през 1986 г. Ян знаеше за това, и една вечер когато разговаряхме стана на въпрос, че Марк смята да се оттегли, ме попита дали бих искал да го заместя. Разбира се, че се съгласих, въпреки че живеех в Съфолк, а момчетата от Skrewdriver в Лондон. Ян се съгласи на специална пробна репетиция след две седмици и ми даде адреса. Е, за съжаление загубих листчето, но когато дойде денят хванах влака за Лондон, смятайки че няма да ми е толкова трудно да открия Ян. В тази комедия от грешки роля има и факта, че се запознах с едно много привлекателно скинхед момиче, което се качи във влака на Челмсфорд. Заговорихме се, казах и че съм новият барабанист на Skrewdriver, но съм изгубил адреса на репетиционната. Тя ми каза, че мога да намеря Ян в пъб на име Aggy. Извика ме да отида с нея и за лош късмет, Ян не беше там! Никой не знаеше къде другаде се правят репетициите освен на обичайното място. Цялата работа беше сигурно, за да държат Марк в неведение какво се случва. Почаках няколко часа, да не би случайно Ян да се появи. Междувременно опознах момичето малко по-добре. Беше време да хващам последния влак за Бъри и да се прибирам. Разбира се тогава нямахме лукса да използваме мобилни телефони, както сега, и именно за това и сигурно обстоятелствата се стекоха по този начин. Когато най-накрая успях да се свържа с Ян следващата седмица, той беше доста разбран относно случката. В същото време, Condemned 84 бяха чули, че ще се присъединявам към Skrewdriver и си ме искаха обратно. Колкото и да ми се искаше да заместя Марк, осъзнах колко скъпо ще ми струва да пътувам всяка седмица до Лондон и обратно, дори и Националният Фронт да покрива част от разходите ми за влака. В крайна сметка отказах предложението и се завърнах в Condemned 84. Но наистина свирих със Skrewdriver веднъж, на майтап. На един от фестивалите, по заръка на Ян седнах на мястото на Марк, и просто изсвирихме няколко блус рифове измежду сетовете на другите банди.

Опиши отношенията между Ян и Чъби Крис  (от Combat 84) през годините. Какво доведе до атаката в Tunnel Club през 1989 г.?

Никога не разбрах как Чъби и Ян се спречкаха, тъй като не съм ги виждал заедно след концерта в 100 Club през 1982 г. Боят в Tunnel Club беше предимно между Чъби и Кен. Видях как Чъби удря Кен (от Brutal Attack)  в главата с чук. Други от Headhunters (фракция на Челси) бяха с Чъби и въпреки, че и аз съм от Челси, това не им попречи да погнат и мен. Чъби им каза да се спрат, тъй като съм приятел и нямам нищо общо с пререканията им с Кен. Никога не разбрах за какво става на въпрос.

Знам, че не е лесно да отговориш на този въпрос, но кой ти е любимият албум на Skrewdriver?

“Hail The New Dawn” е албумът! Това е първият им политически албум и въпреки противоречията и демонизирането му, за хората, които никога не са го слушали, биха били приятно изненадани от някой открито анти-капиталистически песни като “Pennies from Heaven” и “Power from Profit”, които ако бяха изсвирени от група като Angelic Upstarts, например, щяха да бъдат обявени за класически пънк парчета. Но тъй като група като Skrewdriver ги създаде, песните моментално бяха отхвърлени от хора които дори не ги бяха чули! (RAC може да означава рок срещу капитализма, така както означава рок срещу комунизма!)

Въпреки, че разпродадох повечето си RAC плочи, за да си купя нови барабани, запазих копието нa “Hail The New Down” което Ян ми подари и ще си го пазя винаги!

Разкажи малко за краткия ти опит с No Remorse?

След като отказах на Ян през 1987/88 г., нещо за което съжалявам и до ден днешен, през 1990 г. отидох в Щатите с идеята да се изместя да живея там с приятелката си. Същата година се завърнах в Англия с нея, но този път с нея като моя съпруга. Condemned 84 официално се беше разпаднала, благодарение на извънбрачните заигравки на Гънк с момиче на американското ни турне предишната година. И така, отново бях без група. Пол си търсеше барабанист и ме помоли да свиря с No Remorse. Бях им голям фен и бях поласкан от факта, че ме попитаха. Но докато дойде момента да свиря с групата, плановете ми да се установя в Англия отново се бяха променили, тъй като жена ми тъгуваше за родината си. Заради факта, че трябваше да се върна в Америка не можех и да се присъединя към Националния Фронт, но на на концерта с участието на Skrewdriver, No Remorse, Skullhead, Violet Storm и други в Блоксуич лятото на 1990 г., Пол говори с мен относно групата. Два месеца по късно се преместих в Съединените Щати.

Ти се премести в Щатите през 1990 г. Продължи ли да си част от английското скинхед движение? Поддържа ли контакт с Ян?

За жалост, не. Постепенно изгубих контакт с движението както и с Ян и още приятели през годините. Това беше в резултат на ревността на новата ми жена. Тя постепенно блокира контактите ми с приятелите ми по телефона. Аз ще съм на работа, те ще позвънят, и тя ще отговори, казвайки им да не ме търсят повече, не съм заинтересован да съм скинхед или националист. Пълни глупости, но разбира се, един по един, приятелите ми спряха да ми звънят. Разбира се, тя никога не ми каза за това. Аз се прибирах питайки дали някой ме е търсил. Тя отговаряше “не” и след като един ден книгата ми с контакти мистериозно изчезна, изгубих тотална връзка. Жена ми се промени и очакваше и аз да го направя. Не искаше да ме споделя с никого. Това беше проста ревност. Даже се опита да отблъсне и децата ми! Никога не открих писмата, които са ми пращали и така и не разбрах, че някой въобще е звънял да ме търси. Разбрах за всичко това едва когато се прибрах в Англия 10 години по-късно!

Но си останах скинхед, просто слушах стария Ой! и РАК до появата на интернет. След това постепенно започнах да си наваксвам с приятели и музика. 

Ян  на 24-ти септември 1993 г.. Как и кога беше информиран за това? Каква беше реакцията ти? Вярваш ли, че е просто една нещастна катастрофа или не е случаен инцидент?

Разбрах чрез телефонно обаждане в 3 през нощта от Хамър Скиновете от Бирмингам, Алабама. Работих в района и нощувах в хотели. Срещнах момчетата на демонстрация и от тогава се виждах с тях винаги когато бях в района. Те бяха чули от някой в Англия и знаейки, че съм приятел с Ян, ми звъннаха незабавно. Бях изумен и в тотален шок. Още от момента в който разбрах, знаех че не е “инцидент”. Вярвам, че Violent Storm беше тест от страна на британските тайни служби, практика, която им осигурява пряк досег до Ян. Също както и не вярвам, че случилото се с принцеса Даяна е инцидент. Британските тайни служби имат дългата история да инсценират инциденти.

Като опитен музикант (ако барабанистите се смятат за музиканти, ха-ха), каква е гледната ти точка относно музикалната еволюция на Skrewdriver през годините (от пънк през Ой! до хеви рок) както и промяната във вокалния стил на Ян?

За да съм честен, не съм много очарован от музикалния аспект на последните албуми. Сигурен съм, че някой хора ще се възмутят, но не ми пука какво мислят или казват другите. Това си е моето мнение, майната им. Обожавах ранния Skrewdriver. “Hail the New Down” и “Blood and Honour” са най-добрите им албуми. Има няколко парчета, които харесвам от по-късните албуми, и  в текстово отношение всички са прекрасни. Това за мен е по-важно отколкото начина по който се поднасят в музикален аспект. Има някои кавъри, които Ян никога не трябваше да прави. Мразя да казвам това, но си мисля че наистина съсипа песента “Radar Love”. Това е една от любимите ми песни, но ей, това си е мое мнение, и кой съм аз всъщност? Ха-ха...и да, барабанистите са музиканти!

След всички тези години, кои са най-силните ти впечатления за Ян?

Бих казал, неговата скромност. Не си спомням да е отдавал голямо значение на факта, че е “рок звезда”. Винаги намираше време за хората, макар, че не понасяше глупци и досадници. Беше доста земен, винаги готов да пие по бира и да се забавлява с приятели. Просто един обикновен човек.

Какво би му казал ако можеше да прекараш 5 минути с него?

Бих му взел една бира, бих му казал за “Radar Love”, ха-ха….бих му споделил колко важен е той и творчеството му са за много хора, които дори не са били родени, когато беше убит. Бих му казал и колко много ни липсва, на нас, и на целия свят. 

Благодаря за интервюто, Клиф! Последни думи за нашите читатели?

Благодаря за интервюто, приятелю! Успех с книгата!

Стигър говори за Ян Стюарт

Историята на Ян Стюарт и Skrewdriver (Бг субтитри)

След доста голямо забавяне предлагаме на вашето внимание един чудесен филм за историята на Skrewdriver със субтитри на български език. Фактът, че това е първият преведен вариант на филма въобще ни кара да се чувстваме още по-горди от свършената работа. Наследството което ни остави Ян Стюарт със своето послание и вдъхновяваща музика не трябва да бъде забравяно!!! Приятно гледане.

 Част Първа

Част Втора 

 Част Трета

 Част Четвърта

 Част Пета

Благодарности на автора на филма Jasa (Ainaskin) и на М.Ц. за субтитрите!

Интервю с Мърв Шийлдс

AINASKIN: Здравей, Merv, можеш ли да ни кажеш как започна да свириш на бас за Skrewdriver ?

Merv: Всъщност дойдох в Лондон като пънкар през 1983 г., но прегърнах Skinhead културата от 1979 г. насам и с моята протестантска работна етика реших да търся работа и беше по-лесно да се обличам нормално, с цел това да се случи.

Познавах Алън Понд от пъбове и концерти и той ми намери работа заедно с него да пренасяме антични мебели в магазин в Айлингтън. Случи се да спомена пред него, че преди това съм свирил на бас китара в пънк банда и когато Адам Дъглас напусна, той спомена името ми.

Вече бях гледал бандата няколко пъти, бях приел политиката им и харесвах музиката им. Така че, Ян предложи да дойда до Marks за прослушване, изсвирихме заедно няколко песни и бях помолен да се присъединя.

Аз се присъединих към групата около септември / октомври 1986 г. Адам Дъглас току-що бе напуснал, но аз помня как идваше от Orange във Франция, където служеше в Чуждестрания легион. Пол беше все още на сцената, но вече беше станал рокер. Моято първа репетиция се проведе в в къщата / студио за репетиция на Марк Съдерланд в Боу, Източен Лондон, където той коментира, че моята бас китара звучи като мокра пръдня.

Тогава ми дадоха бас китара Fender Mustang с къс гриф, за който се твърди, че бил откраднат от Сид и Нанси (Sex Psitols) на репетиция в Северен Лондон. Аз обаче не се съгласих, тъй като бях доста висок и да свиря на бас с къс гриф ми беше доста неудобно…

AINASKIN: Кога за пръв път свири на живо със Skrewdriver?

MERV: Първи Концерт, Източен Кройдън, Railway- Mans Social Club, ноември / декември 1986 г. Марк Съдърланд на барабаните. Swainy на китарата. Аз на баса... Ян - китара и вокал.

AINASKIN: Би ли коментирал нещо от звукозаписните сесии със Skrewdriver?

Merv: Първият албум, в който аз свирих е White Rider. Бях Пол Сименон за групата, така че всяко първоначално въвеждане вероятно щеше да бъде отхвърлено от Марк.

Първият ми летен фестивал, на който свирих беше през 1987 г., от чиято сцена Мартин Крос беше вербуван като соло китара, но си спомням Swainy как свиреше последният си концерт. Той живееше в Хетфийлд, който винаги е бил комунистически район и той винаги се боеше не бъде тормозен. Честно казано аз бях по-полезен за Ян като фронтмен на живо, което се дължи на техническият ми опит в студиото. Нямах никакви проблеми с това, тъй като аз бих предпочел да оставя всички останали неща на Ян и Марк.

Някъде около началото на 1987 г. Мартин Крос дойде в групата. Той беше супер добър китарист и това, което ми направи впечатление за него, беше факта, че е много мелодичен и компетентен. И в двата случая ние бяхме привлечени в състава по информация „от уста на уста”, поради естеството на нашата музика. Рос МакГари по-късно беше вербуван, но общото във всичко това беше човек, на име Адолф (Алан Понд). Той предложи мен и Рос, но Мартин дойде от другаде, което доведе до подозрения. Мартин беше стар скинхед от 1977-78 г., но поради нашият приятелски афинитет той винаги беше аутсайдер. Мартин и аз се присъединихме по едно и също време. После Джон Бърнли, които всички познавахме отпреди и се спогаждахме. Първоначално бях гъст с Мартин, тъй като ние двамата малко или много заедно се присъединихме към бандата, но той имаше репутацията на привърженик на насилието, както разбрах по-късно. Джон беше просто кежуал / футболен хулиган, който носеше бръснач и не се страхуваше да го използва, но го имах като брат, тъй като по душа беше наистина чудесен човек. Но с Мартин, въпреки че имахме подобни политически гледни точки по отношение на Ълстър, открих, че може да откача на моменти без видима причина. Дори Ян бе предпазлив с него и се опитваше да го държи на разстояние.

Ainaskin: Какво те накара да напуснеш Skrewdriver?

Merv: Оставям на страна всички теории на конспирацията. Като мъж към мъж, Jäsä и избягвайки всякаква реторика. Напуснах групата през септември 1989 г..

Ян се премести да живее в Derbyshire, с което аз се съгласих с цялото си сърце, защото всички проблеми и скандали се разиграваха в Лондон. Но в сърцевината фенската маса винаги е била в Лондон и близките окръзи и много истински вярващи мислеха, че това е скатавка.

Също така Джон, Рос и аз все още живеехме в Лондон, както и повечето от охраната. Концертите започнаха да се провеждат в Derbyshire, Нотингамшайър и т.н.

А и повечето от нас работеха и концертите на Север често се случваше да бъдат в средата на седмицата и беше много трудно да си вземеш почивка в сряда за път плюс четвъртък за възстановяване.

И така два почивни дни в седмицата и ниски доходи. Репетициите все още бяха в Лондон веднъж седмично, но по това време очаквах дете и реших да информирам Ян, че очаквам с нетърпение предстоящите концерти за следващите 6 месеца, но вероятността да свиря извън Лондон не е опция, с която бих се ангажирал.

Ainaskin: А какво правиш в днешни дни? Следиш ли музикалната сцена, посещаваш ли концерти и т.н.?

Merv: Правя го от време на време. По отношение на авторските и лицензионните възнаграждения? Не. От началото ми в групата, всичко, което правех е от любов. Никога не съм очаквал големи приходи от бандата. За мен това беше опит, който ми е като дар и имах привилегията и честта да бъда част от нещо. Завърши през 1989 година. Сега съм на близо 49 години . Моите политически виждания се смекчиха, но все още оставам верен на „завещанието” на групата. Все още ходя на пънк/скин концерти в Белфаст и винаги ще обичам тази музика, докато умра ...... да съжалявам? ...... Засега не ...

Jäsä ... Аз съм имал две сериозни връзки в живота ми. И двете не сполучиха, двама сина, на 22 и 20 години. Не си говорят с мен. Нямам кола, нито ипотека. Живея под наем сам. Щях ли да променя живота си ........Никога........ дали бих направил всичко това отново... Определено .....!

Интервю със Стигър

Стигър, фронтменът на британците от WARLORD, бивш китарист на легендарните Skrewdriver, баладен изпълнител, патриот и син на работническата класа. Насладете се на това интервю, работата върху което продължи доста дълго... но както се казва „по-добре късно отколкото никога”.

 Албумите ви излизат доста рядко, за приблизително 15 годинишната активност на групата сте издали само 4 албума. Това на липсата на свободно време ли се дължи или приготвяте песните толкова внимателно? Колко време ви отне да композирате последният си албум?

Проблемът разбира се е времето. В живота ми се налага да играя едновременно много различни роли: работа, политика, музика, семеен живот и т.н. така че почти те ми остава свободно време. Също така, аз пиша голяма част от музиката/ текстовете, а получавам малко помощ от другите членове на групата (отчасти вината за което е моя, тъй като маниакално се стремя да контролирам всичко). Така всичко се удължава във времето, а когато песните са композирани, трябва поотеделно да науча всеки от музикантите да ги свири. Първите два албума нямаха голяма разлика във времето един от друг, но промеждутъка до третия беше огромен. В това време се случиха важни за мен неща, както в професионален, така и в личен план и музиката не беше първостепенен фактор в живота ми.

Създаването на последният албум («Ascension») беше едно удоволствие и целият този опит ми даде нов поглед върху живота и музиката. Ентусиазмът и искрената вяра от новите хора, които бяха по това време с мен отвориха очите ми и заздравиха моята решимост. Работата над албума от началото до края отне около 18 месеца. Беше ми много лесно да напиша музиката, но писането на текстовете ми отне доста време.

Защо беше избрано украинско студио за записа на последния ви албум? Липса на подходящо място в Англия или по някакви други причини? Доволен ли сте от крайният резултат?

Изборът на студио беше предложен от няколко немски и украински съратници. Посетих Киев за „Перун Фест” преди няколко години и след като срещнах приятелски настроени и отдадени на каузата хора имах шанса да се докосна до украинската/ руската националистическа музикална сцена. Силата и усещането за този тип музика ме вдъхнови да опитам нещо подобно, и тогава осъзнах, че целият процес на записване и студия са нещо чуждо за мен.

Студията в Англия са просто едни предприятия за правене на пари, и не изпитват никаква любов или интерес от това, което правим, а това се отразява на записите. Това важи за много от жанровете на алтернативната музика (фолк, паган, блек метъл и др.). Продуцента ни в Англия се занимаваше с доста други неща освен със студиото и беше полузаспал през по-голямата част от времето в което записвахме и за нас беше голяма трудност да завършим работата си. Също така прецака и записа на водещите вокали в песните...ако го видя отново, ще го накарам да съжалява за това, че ме е познавал.

Така или иначе, бях много доволен от студиото и звукозаписния процес, звуковия инжинер изглеждаше доста странно, но знаеше, точно какъв звук ми е нужен. Понякога си мисля, че всеки е длъжен да има като моя ентусиазъм за превене на музика, но забравям, че за някои това е работа и слушат едно и също всеки ден. Моето истинско вдъхновение за звук беше SOKYRA PERUNA и качеството на техните записи. Щастлив съм, че мога да нарека техния вокал „брат”. Да живее „Краля на Киев”!

Бихте ли ни разказали, как премина процеса на записване? Съратници от Русия и Украйна взеха участие в работата в студиото – помагаха или по-скоро ви пречеха? :) Кой ви асистира в записването на различните инструменти?

Винаги съм много предпазлив, когато някой иска да знае имената на хората с които работя. Не нужно да казвам, че „Краля на Киев” и неговия грамотевичен глас, дадоха на албума особено звучене. Аз и Муши (бивш барабанист на Skrewdriver) записахме вокали/китари/барабани. Клавишните и пианото бяха направени от друг много талантлив брат от Русия, който ако всичко беше така, както ми се искаше щеше да свири с мен през цялото време. Той е невероятен музикант за възраста си и ми акомпанира в много баладни концерти. Преводача/ охрана/ финансов съветник и т.н. е друг страхотен наш другар, който съм щастлив да срещам навсякъде из Европа и заедно с жена му и сина му, станахме наистина добри приятели, всъжност на него дължим уреждането на това интервю. Да живеят водката и хайвера за новогодишна закуска!

Всеки помагаше, имаше съсвсем малко пречки, отделно от двамата грозни германци, които седяха в студиото...но това е друга история.

В албума има една наистина страхотна песен, която се казва «South will Rise Again». Мислите ли, че може да си случи нещо позитивно в Америка и Югът да надигне, или текста на песента е по-скоро с исторически и описателен характер?

Песента действително се явява исторически обзор на всичко тона, което обичам в Южните щати на Америка. Започвайки със сегрегацията, Гражданската война, и особено „южняшкия рок”, който обичам от дете. Банди като LYNARD SKYNARD, MOLLY HATCHET, DOC HOLIDAY и др. оказаха дълбоко влияние върху мен, а когато по-късно срещнах Ян Стюърт, открих, че и при него е така. По-възрастните ми другари от Германия и Италия също споделят тази страст, така че винаги се опитвам да добавя малко рое енд рол в музиката ни. Песни като “About the Klansmen”, или дори “Get Yourself Tattooed”, които направих с Кен от BRUTAL ATTACK имат в себе си това рок енд рол влияние.

Мисля, че все още има много силен бунтарски дух в Юга, кака че желая, не по-малко от вас Югът да се нагине отново.

Някакви идеи за следващия ви албум? Ще бъде чудесно ако имаме възможност да го чуем по-скоро от обикновенно!

Следващият албем ще се казва «Home» („Дом”) и с него историята на Warlord ще приключи. „Старият и гневен бог се пробужда” (The old and angry god awakes е първият албум на групата – бел. прев.), сражава се в „Театъра на войната” ("Theatre of war"), преди да падне в битката дава „Последната команда” (The last command"), след това идва „Възкресението” (“Ascension”) във Валхала, и накрая той е в своят... „Дом” (...Стигър изрежда последователно имената на албумите на групата). Той ще бъде бъде записан догодина (2012 – бел. прев.) и вече имам седем готови песни за него и ако е рекъл Господ, ще използвам същия метод за записването му. Това в случай, че „Краля на Киев” не ме убие с алкохол преди да сме записали каквото и да било!!!

Нееднократно си имал концерти в Украйна, моля те разкажи ни за впечатленията си от тези пътувания, от шоуто и хората.

Хората бяха фантастични, срещнах едни от най-великите хора които познавам там. Това ме вдъхнови да напиша “Bonded by Blood” („Кръвно свързани”). Кой ли си е мислил преди 20 години, че такова нещо може да се случи? Да пътуваш из тези красиви страни и да срещаш добри националисти, които от деситилетия са ни описвани, като марионетки на комунистическия режим с промити мозъци, само за да откриеш, че всъщност ние мислим по един и същи начин и споделяме еднакви ценности. Ние действително сме кръвно свързани.

Концертите също бяха страхотни. От свирене на открито, през концерт на кораб, до такъв в клуб в Киев – това са неща, за които само можеш да си мечтая. Гостоприемството беше на великолепно ниво, и все още разказвам на другарите от цял свят, за нашите нощи в «Docker pub». Да пееш и танцуваш до 5 ч. сутринта с братя и сестри от всяка бяла нация. Преъзходно! Да пия водка и да плувам в водите на река Днепър с старомодна лодка ще останеме завинаги в спомените ми. Както и украинската ми татуировка!

 

Съдейки по всичко, модерната дясна музикална сцена не оказва силно влияние върху творчеството ти. Моля те, разкажи ни кои музиканти са ти повлияли в миналото и каква музика предпочиташ да слушаш сега (както от WP сцената, така и извън нея, като не забравяш са спименеш и любими руски групи).

Всъщност аз съм рокаджия, моите ранни влияния бяха MOTORHEAD, BLACK SABBATH, DEEP PURPLE и т.н., харесваха ми някои пънк и скинхед неща в края на 70-те, след това харесвах новата вълна на британския хеви метъл и особено блек метъл сцената - VENOM, MERCYFUL FATE, DEMON. Разбира се и „южняшкия рок” - ROSE TATOO. Сега вече целия рок звучи еднакво, но естествено има банди или песни, които се отличават. Харесват ви и RAMMSTEIN, но несъмнено те са дегенерати с извратени текстови и нямат добро влияние върху младежта. От RAC сцената освен Skrewdriver, които винаги съм харесвал, ми допадат и SQUADRON и двете „версии” на NO REMORSE. Вероятно NEMESIS са най-добрата бритаска група в момента с очевидно добри умения да пишат песни. Има прекалено много добри банди по цял свят, за да мога да направя списък с любими изпълнители или отделни песни. В Русия се действа доста професионално по отношения на звука и изявите на живо. За съжаление, ние „островните маймуни” не разбираме текстовете, но емоциите са налице. Разбира се знаем за KOLOVRAT, TNF, ANTISYSTEM и др., както и за моите братя от SOKYRA PERUNA от Украйна, и има много на какво да се учим от тях. Вашата паган метъл сцена също е интересна за мен, помня че чух песен на Аркона с женски вокали, която беше много добра, но когато мисля за паган се сещам за NOKTURNAL MORTUM и ранните BATHORY, с тях свързвам тази музика.

След печалните събития от семтември 1993 г. веднага ли реши да създадеш нова група? Имаше ли идеи да продължите Skrewdriver без Ян Стюърт? Защо решихте да свирите вдруг стил, имахте ли желеание и преди това да свирите хеви метъл?

Ян беше Skrewdriver. Аз бях просто „витнче от колелото”. Цялата музика и текстове бяха на Ян. Аз допринасях с малко за „посторояването” на песните, просто интерпретирах това, което той беше написал. Съответно нито аз, нито който и да било друг можеше да продължи групата без него.

Warlord се появи 2 години по-късно. Искахме да направим нешто ново, имахме духа, бяхме млади и искахме да променим лицето на британския национализъм. Нашето звучуне се получи такова, защото с Муши имахме сходни разбирания за музиката, въпреки че той харесваше пънк-рок много повече от мен.

В юношеските си години свирех в рок групи от района на Нотигам и Дарбишир всеки уикенд. Когато не превех музика, гледах другите банди. Същото беше и с него, той беше свирил в пънк банди като младеж. По-късно това предизвика проблеми на няколко пъти, тъй сато пънковете и скиновете не се обичат особено в чужбина. В Англия повечето пънкове и скинове се разбират добре и всичко е ОК, но подобно „съжителство” например в Германия може да доведе до забавни ситуации.

Без Ян днес нямаше да има нищо. Той е причината, че аз съществувам (за добро или лошо), че по цял свят има стабилна RAC сцена и че днес, съм тук и отговарям на тези въпроси за съратници в Германия/ Украйна и Русия. Один да те благослови братко.

Мислиш ли че, ако Ян беше жив сега, с какво щеше да се занимава и каква музика щеше да свири?

Със сигурност щеше да мрази хардкор – хахаха! Знам, че щеше да е впечатлен от начина по който остналият свят приема идеите му и ги превръща в реалност. Смятам, че все още щеше да свири, но вероятно най-вече балади, той обичаше просто да седне с есна акустична китара и да пее от сърце. Мисля, че истински тест за една песен е ако ви хареса изпълнена само от един човек на акустична китара.

 

Също така политиката изигра голяма роля в по-късния етап на живота му. Беше добър оратор и имаше много добра представа не само за бритаската политика, но и за ситуацията по света. Не живя достатъчно дълго, за да види първият общински съветник от BNP (Британска Национална Партия) избран в Англия.

Разкажи ни, ако е възможно за проблемите с преиздаването на албучите на Skrewdriver. Както виждаме в наши дни се появяват само пиратски копия с доста ниско качество на изданието. На никого ли не му е хрумвало да ги преиздаде с хубави, дебели книжки на обложката, с архивни фотограхии и текстовете – това би било чудесно! Какъв е проблемът? „Rockorama” не предприма никакви стъпки в тази посока и възпрепядства другите? Защо?

Производството на пиратски дискове е цяла индустрия в наши дни, някои хора забогатяха доста от това и най-позорното е, че тези хора не възвръщат нищо обратно в движението и не поддържат нашите политичски затворници, които отчаяно се нуждаят от средства. След смърта на Хърбърт от «Rockorama», се „откри сезона” за издаване на пиратски копия. Не знам дали има начин по който това да се регулира, тъй като всеки който има компютър и принтер може да прави такива копия.

Бихте искали да си мислите, че нашето движение е основано на доверието и честа и хората ще се отнасят отговорно, но понякога алчоността е техния бог. Бих приветствал преиздаване на албумите с нови обложки и снимки / информация, и може би това време ще дойде. Само да дам и друго мнение – също така чувствам, че е по-добре да разпространяваш идеите сред масите и ако някой хора не могат да си позволят официалната цена, разбирам защо си купуват евтините пиратски копия. „Rockorama” сега е в нови ръце, но не съм сигурен дали те са подходящите хора за преиздаването на музиката ни, други лейбъли биха били по-добър избор за целта.

 

Следиш ли британската сцена? Създава се усещането, че времето на вашия остров е спряло и болшинството групи продължават да свирят „old-school RAC” вдъхновен от Skrewdriver. Какви са според теб причините за това?

Не мога да кажа за бритаската сцена, от години не съм част от нея. В последно време свиря само за превилните хора, които подкрепят правилните каузи. Беше се стигнало до момента когато ставаше бой на всеки концерт или се разпространяваха интриги и сплетни, а се уморих да се опетвам да обединявам хора, които нямаха никакво желание за единство. Те вероятно все още свирят старите неща, така се получава, когато не окуражават младежите. Хубаво е, че младите се интересуват повече от политика. От това имаме нужда, интелигетни бойци, които да водят войната.

Какво мислите за следните известни английски групи:


BRUTAL ATTACK

Аз и Кен сме много различни хора. Въпреки това харесвам ранните им твобри, в тях имаше дух.

ENGLISH ROSE

Добра група, мисля че Джонси сега живее в Холандия или Белгия, не съм го виждал от години. (в Холандия, дъколкото знаем...ред.).

RAZOR’S EDGE

Една от любимите ми стари групи. Чудесният певец Анди наистина има Английски глас за музика.

IRON MAIDEN

Харесвах ранните им неща с Пол ДиАно като вокал. Гледал съм ги на живо много пъти, винаги правят много добро шоу и са много „земни” хора.

EXPLOITED ;)

Уоти беше атакуван от антифашисти в Испания, заради това, че стоял до човек облечен с тениска «Hail the New Dawn». Не е банда която често слушам често, но Муши може да ви разкаже повече от мен.

Със сигурност сте слушали шведсата певица Сага, която записа три трибюта на Skrewdriver. Харесват ли нейните версии не песните? Като цяло, какво е мнението ви за кавърите на Skrewdriver, записвани стотици пъти от различни групи?

Както винаги, ако са напревени от сърце и душа в памет на нашия загинал лидер, тове е чудесно. Но цял албум, от чийто печебли от продажби нищо не се връща в движението – това вече е проблем. Никога не съм виждал Сага. Има хубав глас. Надявам де, че е променила живота на други хора и това заслужава подкрепа.

Чухме драматична история, как един турист отишъл в музикален магазин в Лондон и попитал за дискове на Skrewdriver. И безумния продавач искал да викне полиция – наистина ли е възможно това да се случи? Лесно ли могат да се купят дискове с „дясна” музика? Има ли често концерти на такива групи?

Лондон е една лайняна дупка. Добрите стари времена на Карнаби стрийт са история. Лондон е мултикултурен кенеф. Истинската Англия е на север. Skrewdriver е в черният списък тук, не може да намерите техни неща по магазините. То има доста места от където можете да си купите дискове, просто трябва да потърсите в интернет или да попитате. Когато спрат да се страхуват от нас, тога ще дойде време де се притесняваме.

Как е да живееш в една от последните конституционни монархии в Европа? Разкажини за съвременната политическа и социална ситуация. Доколко са силни националистите и колко са активни левите? Жив ли е още в бритаците „Духът на /крал/ Артур” (алюзия с „Arthurian Spirit” - песен на Warlord,бел. прев.)

Кралското семейство е просто атракция за туристите в наши дни, много отдавна са отминали времената, когато сме били водени от кралят – воин. Днес те могат да бъдат видяни как говорят на цветята в градината си!

Парламентът управлява всичко тук, но всички партии са едни и същи, независимо дали са „леви”, „десни” или центристки. Либерални лайнари!

Левичарите се появават само когато смятат, че са мнозинство. Сами не правят нищо. Те не са деца на работническата класа, а просто келеши от средната класа с промити мозъци.

Патриотичния дух все още е много силен тук, имаме все повече общински съветници във всяко графство в цялата страна. Колкото повече се опитват да ни потискат, толкова по силни ставаме. Дори безумната EDL (Английска Лига за Защита) в момента се осъзнават за истинскити причини да бъдеш горд че си англичанин. Телевизиите ги показаха как горят знаме със свастика, за да „докажат”, че не са расисти, но това не ги доведе до нищо добро, тъй сато медийте все още ги мразят и още имат за враг мюсулманите. А колкото до нас...цветовете не избелдняват ( има се в предвид червено, бяло и синьо – цветовете на Бритаския флаг).

Какво бихте посъветвали начинаещи музиканти, базирайки се на вашата възраст и опит? Голяма част от тях свирят един като друг и качеството е по-скоро ниско (макар че в последните години ситуацията се подобри). Какво мислите за съвремените тенденции и появата на голямо количество „дясно ориентирани” хардкор банди?

Моят съвет е да се свири от сърце и душа. Обръщайте внимание на влиянията си, но оставяйте и собствен почерк в песните си. Мелодията е много важна, затова се старая да пиша музика с едни и същи акорди всеки път, а използвам различни музикални вариации, за да изненадам слушателите. Думите – това е живата кръв на RAC музиката, така че ако слушателя, не може да разбере, това, което се опитваш да кажеш, значи си изпуснал добра възможност. Това мисля и за хардкора. Харесвам например M.O.D и S.O.D, Billy Milano е хардкор, но можете да разберете думите, така че получавате най-доброто и от двете. Харесвам някой от новите хардкор банди, даже наскоро бях в Италия на концерт на „Path of resistance”. Звука им беше страхотен, но пеенето беше просто реване и ако нямам диска с текстовете, няма да имам идея за какво става въпрос в песните им. Това е личното ми мнение.

Източник: Casus Beli zine

Вяра в борбата

В тези времена на несигурност и политически контрол върху западните умове от страна на ционистките медии, какво имат като лъч на надежда европейските – и по-близо до дома ни, британските - народи за бъдещето? Ако се огледате наоколо и видите тройната партийна диктатура върху Британия, можете да намерите в това извинение за стоенето ви настрани и оставянето да ви залее приливът на депресията и безнадеждността. „Тройна партийна диктатура?” ще попитате. Тази диктатура се възцари след като хората, които дърпат конците, решиха, че „Бандата на четирите /партии/” и техните либерални съюзници са само отломки от старата корумпирана система, каквито са и вече поставените под контрол консервативна и лейбъристка партия.

Която и да политическа партия, която представлява заплаха от какъвто и да е вид за тази чудовищен капан, ще бъде оклеветена като порочна от медиите-„кукли на конци” и ще бъде политически ограничена чрез лицемерни средства /закони за расовите отношения и т.н./ и в последна сметка – криминализирана, ако се опита да получи обществена подкрепа извън определена партийна кауза.

В едно нормално общество публиката би задала въпрос защо хора от собствения им народ са репресирани и вкарвани в затвора заради желанието им да поставят собствената си страна и култура на първо място. Хората също така биха се интересували защо други раси и култури са постоянно рекламирани и почитани, докато собствената им несравнимо по-ценна история и начин на живот са жестоко пренебрегвани и в действителност – омаловажавани. Но, както много добре знаем, нашето общество не е нормално. Коридорите н властта на тази някога велика нация бяха завладени от същества от най-лош вид. В някои от случаите тези същества са всъщност британци. Когато най-сетне настъпи Денят на разплатата, с тези предатели трябва да се отнесем дори по-строго в сравнение с чужденците, които контролират всяко едно тяхно движение. Тези хора продадоха своята раса и нация за лични облаги.

Ние, националистите, трябва да превъзмогнем най-огромните пречки, някога поставяни пред едно политическо движение, преди да се надяваме да овладеем лостовете на политическата власт. Първото и най-важно нещо, което трябва да притежаваме, е вярата. Вяра във величието на нашата раса. Вяра в идеологията на нашето движение и накрая - вяра в неизбежността на крайната ни победа. Тази вяра ще ни крепи в периоди на репресии, затвор и дори смърт. Вярата не е нещо, което умира със смъртта на индивида, а е неугасващ пламък, който няма да изчезне във времето. Това е нещото, което и само което враговете ни не могат да унищожат.

Ние ще се сблъскаме с нарастващо очерняне в медиите, на което няма да ни позволят да отговорим. Ще се сблъскваме с нарастващо преследване от политически контролираната полиция, която, навярно въпреки собствената съвест на полицаите, ще изпълнява заповеди и ще ни нагласява за напълно необосновани присъди със затвор. Ние трябва да очакваме това и да бъдем умствено и физически готови за форми на съпротива , воля и сила да оцелеем и да продължим борбата през целия си живот. Ако ние тук, в Британия, искаме да достигнем до крайната си цел, то нашите ключови фигури, а всъщност и основаната маса от нашите последователи трябва да бъдат духовно и политически отдадени на вярата в расата и в историята ни.

Ние трябва да продължим да създаваме и да заздравяваме връзките с нашите сродни организации в Европа , да не позволяваме някое от големите постижения на европейската култура и история да бъде забравено или пренебрегнато. Само чрез по-голямо европейско сътрудничество бихме могли да евентуално да се надяваме да предложим осъществима алтернатива на измъчваната от страхове болшевишка империя или на циничната, пропита от наркотици , мултирасова каша, в която се е превърнал американският капитализъм

В новата Европа, която ще бъде създадена, ще властва мир поради взаимното уважение между народите и културите на този някога велик свят. Повече няма да се ширят в нашите градове чуждестранна престъпност или привнесени отвън пороци, защото ще се завърнем към духа на старото общество чрез прилични къщи за всички и края на чудовищния живот в „блокове кули”. Нашите села и фермерски земи няма повече д бъдат пренебрегвани и изтощавани.Може да надделее духът на самодостатъчността и гордостта от това да работим на британска почва за доброто на Британия и на британците. Благодарение на една политика на въоръжен неутралитет Европа няма повече да бъде арена на войни между САЩ и СССР и техните отвратителни идеологии биха могли да бъдат държани далеч от европейските брегове.

За да постигнем всичко това ние и европейските ни другари трябва преди всичко д имаме вяра. Нашите врагове са силни и понастоящем ние сме относително слаби като брой, но непобедими по дух. Ние трябва да осъзнаем, че заедно с враговете ни сме въвлечени в една борба за оцеляването на европейските раси. Ако се провалим, ние ще бъдем унищожени заедно с европейската цивилизация и трябва да приемем в сърцата си, че ако евентуално победата бъде наша, трябва да се разправим с враговете си по най-безжалостен начин. Ако не отрежем от корен раковото образувание, то ще се наложи на по-късен етап да се изправим срещу неговото превъплъщение.

Ние трябва да имаме вяра в това, нашата битка до смърт!!!

Ян Стюарт Доналдсон 1986 г.

Skrewdriver в Клуб 100 - 1982 г.