Интервю с Клиф Уорби (Condemned 84)

Condemned for life

Интервю с Клиф Уорби (барабанист на Condemned 84) , Януари 2016

Здравей, Клиф. Разкажи ми историята си… Кажи ми малко повече за детството си или по-точно, какво беше да си бунтар през 70-те?

Увлякох се по пънка още от самото начало (1976 г.), но си бях bootboy вече от няколко години. Никога не се въвлякох в позьорската пънк сцена. Запазих косата си къса и на спайкове, но продължих да се нося както подобава - с тениска, Xарингтън и разбира се док Мартенс. Ходих по мачове на Челси редовно. Увлякох се по субкултурата още когато бях на 9-10, тъй като по-голямата ми братовчедка беше skinheadgirl (тя е 5 години по-голяма от мен). Тя ми даде и първите карирани ризи (Trim Fit на Brutus). И така… един ден реших да отида на мач облечен както подобава. Отидох на the Shed (трибуната с най - крайните фенове на Челси)  и видях 4-5 момчета, които изгреждаха горе-долу като мен, с изключение на прическата. Късо подстригани, войнишки стил. Рекох си “Мамка му, скинове!”. Не можах да сваля очи от тях. Винаги съм тъгувал по скинхед стила още откакто замря през 1972-73 г. Тогава бях още в гимназията.Това беше момента когато се реших да си обръсна главата. Бръснарят беше изумен от молбата ми, тъй като не беше правил този вид прическа от години. Така и не заговорих момчетата на стадиона на Челси онзи ден. Тогава живях в градче Съдбъри, област Съфолк, и там всеки беше или пънкар или рокер, като двете групи постоянно се биеха помежду си. Аз бях  единственият скинхед за 6 месеца, малко трудно за фен на Челси живеещ в малко градче пълно с фенове на Уест Хам - предимно момчета от разпръснатите лондонските общински жилища. Но успях да си спечеля уважението им и “оцелях”. Ха-ха! 

Какво те принуди да преминеш от пънк движението в скинхед субкултурата? Как стана така че се забърка с Criminal Tendencies/Condemned 84?

Първоначално се забърках в музикалната сцена, когато създадох собствена скинхед група в Съдбъри през 1978. Това е периода в който видях Sham 69 на живо в Колчестър. През 1978 г. скинхед субкултурата тъкмо започваше да се разраства. Винаги съм искал да свиря на барабани и така основах банда съставена от местни скинове. Нарекох я StaPrest. Изкарахме заедно само 3-4 репетиции и това беше, ха-ха. Върнах се към пънка през 1979 г., след като аз и няколко приятели прекарахме един уикенд в Лондон мъчейки се да посетим няколко концерта. За жалост опитите ни бяха неуспешни, тъй като беше забранено за скиновете да присъстват на такъв тип събития от както няколко момчета се сбиха с охраната на концерт на Generation X в Лондон. И аз присъствах тази вечер, за да подкрепя любимата си група UK Subs, които подгряваха Generation X. Момчетата имаха много фенове-скинове. И така по време на краткото ми пребиваване в пънк сцената се включих в пънк група от Южен Лондон наречена The Straps. Това беше и първото ми сериозно участие в група. Напуснах The Straps през 1980 г. и се преместих от Южен Лондон обратно в Съфолк (Bury St. Edmunds). Така и се завърнах към това да съм скинхед отново!

Щом се завърнах у дома започнах да събирам всички скинове, които познавам и знаех, че можеха да свирят или поне се учеха. Бях отдаден на идеята да създам скинхед банда и така, аз и още трима приятели се събрахме и получихме позволение да използваме местния младежки център за репетиции. След няколко срещи, нещата започнаха да потръгват. С други думи – чувствахме си достатъчно компетентни, но за да сме група ни трябваше и име. В началото мислехме да е “Section 5”, тъй като двама от нас вече имахме провинение за побой, и „Секция 5” беше точното обвинение - застрашаващо поведение, но по някаква причина, не смятах, че ще ни отива. След като прочетох доклада за изпитателния си срок, вътре имаше следното определение “criminal tendencies” - криминални тенденции и ми се стори забавно и достатъчно добро като за име на бандата. Така и се кръстихме - Criminal Tendencies - в края на 1981 г.. 

Ти си един от малкото, които познават Ян Стюърт от края на 70-те. Можеш ли да се сетиш как и кога точно се срещнахте?

В интерес на истината, не бях срещал Ян на живо до 1981 г. когато влязох в Last Resort и го видях да стои на стълбите. Погледнах го и го попитах дали е той. Фен съм на Skrewdriver от 1977 г... Албумът им “All Skrewed Up” изигра голямо влияние в живота ми.  Когато пънкарите ми се смееха, че станах скин и че няма скинхед групи, които да слушам, изкарвах “All Skrewed Up” и го размахвах пред лицата им смеейки се. Всъщност, когато в местния музикален магазин получиха първото копие от албума, мениджърът го отдели настрана специално за мен. Когато взех заплата и отидох там, както правех всеки път, той ми помахна и рече “Мисля, че имам перфектната плоча за теб. Виж тази пънк група също са станали скинове!” или нещо подобно. Ха-ха. И така, да се срещна с Ян Стюърт беше доста приятна изненада! Не знаех, че се е преместил в Лондон, въпреки че беше изчезнал след “Built Up, Knocked Down”. Той беше доста приятелски настроен. Поговорихме си около час, като в това време ми сподели за плановете, които имаше да възроди  Skrewdriver. Помня, че му казах, че си имам вече група, но “ако някога ти трябва барабанист….” и след това започнахме да се виждаме доста често.

Ian and Cliff

Ян  е присъствал на първия ти концерт с Criminal Tendencies в родния ти град. Какви са спомените ти от този уикенд?

От многото пъти в които прекарвахме времето си заедно, един случай ми е най-ярък. Ян беше дошъл в Бъри Сейнт Едмъндс по две причини. Първата - да говори на месечната среща на местната секция на Националения Фронт (West Suffolk National Front) и втората - да присъства на нашия първи концерт. Вече познавах Ян от няколко години и ни предложи да запишем с току-що основания лейбъл. За престоя си той остана в моя апартамент. Излязохме да се позабавляваме през уикенда и в късните съботни часове се дотътрихме към вкъщи. Ян легна на дивана и на шега пуснах “Build Up, Knocked Down” и за моя приятна изненада, Ян беше доста очарован, казвайки, че не го е слушал от години. Той започна да пее… и въпреки, че ми беше приятел, за мен той си беше “звезда” до някаква степен. Той и Skrewdriver заедно с издаването на “All Skrewed Up” изиграха огромна роля в това, че станах скин в края на 1977 г.. За да не прозвуча и изглеждам като типичното „групи” се въздържах да направя снимки… за което и много съжалявам до ден днешен.  На следващата сутрин Ян ме събуди, като пусна плочата отново, споделяйки, че това е най-добрата му песен до този момент (това се случи преди издаването та сингъла „White Power”). Казах му, че задължително трябва да презапише песента отново някой ден. 

Skrewdriver се завърнаха на сцената отново през 1982 г. в “100 Club”. Ще споделиш ли какво си спомняш от този концерт?

Ян ми каза, че ще правят концерт и заръча да не го пропускам. Беше ми доста трудно да го направя, ако трябва да съм честен. Живеех извън града, имах работа на която трябваше да се задържа (за да се грижа за семейството си), а и концерта беше насрочен за средата на седмицата. Но все пак това бяха SKREWDRIVER! Групата която винаги съм искал да видя на живо, но до сега нямах възможността да го направя. Аз и един приятел се решихме да отидем. Срещнахме се с още няколко приятели-скинове от Gt. Yarmouth и хванахме влака за Лондон. Не си спомням в детайли пътуването, но най-ярки са ми моментите откакто влязохме в клуба. До този момент вече беше доста ясно в скинхед средите, че Ян и Skrewdriver подкрепят Националния Фронт. За това и намерих факта, че на бара ми сервира чернокожо момиче с тениска на Skrewdriver,  за доста смешен. Изглежда всеки който беше някой в Ой! сцената  присъстваше; Хокстън Том от 4 Skins, Рой Пиърс от Last Resort, старият ми приятел от дните когато свирих с The Straps -“Chubby” Крис Хендерсън от Combat 84, Мартин Дийн, добре познатият фотограф на субкултурата, и още доста различни членове на групи като The Ovaltinees, Peter & The Wolf, Angela Rippons Bum, дори мисля, че и Чарли Харпър беше там. Първи на сцената бяха The Accused, от Бирмингам. Бяха доста добри, харесаха ми. Атмосферата беше доста приятна. Тогава се качиха Skrewdriver и всички полудяха. Те бяха подбрали както стари песни от 70-те, така и по-нови парчета като “Back With A Bang”, “Boots & Braces”, и т.н. Не си спомням до най-малкия детайл, разбира се това те беше политически концерт, но всички се забавляваха. Изживяването беше наистина страхотно!

Club 100 1982 First comeback gig

Condemned 84 и Skrewdriver свирили ли са някога на една сцена?

За жалост не. Аз и Кев бяхме единствените от групата които ходиха на националистически концерти. Много искахме да вземем участие, но басистът ни Гънк винаги отказваше и отхвърляше идеята.

Заедно със Skrewdriver и Condemned 84, в началото на 80-те възникват още доста Ой/РАК групи като Combat 84, 4 Skins, Brutal Attack, The Ovaltinees, и т.н. Имало ли е някога някакво сблъскване на интереси между вас - за слава, фенове, и момичета?

Ха-ха, винаги е имало съперничество, когато имаше момичета наоколо, заради факта, че бяха малко на брой, ха-ха. Сериозно, не си спомням да е имало сериозни спречквания между групите. Разбира се, винаги е имало напрежение, но не си спомням сериозни проблеми. Може би е имало между членове на групите, дори и между самите групи, но това е в човешката природа, нали така? По дяволите, имаше недоразумения между мен и Гънк, а бяхме в една група! Факта, че се сдърпвахме когато станеше въпрос по какъв политически път да поеме бандата, беше и причината Criminal Tendencies да се разпадне.

Какви са спомените ти от фестивалите на открито в Съфолк 1984-1987 г.? Живеейки в Бъри Сейнт Едмъндс, беше ли ти като местен концерт?

Да, те бяха като местни концерти за нас. Ник Грифин, чиито родители стопанисваха фермата в която се помещаваха фестивалите беше представител на Националния Фронт. Когато се свързах с Фронта за пръв път в техният офис в Кройдън, успях да ги убедя, че имам достатъчно подкрепа в нашия град, за да основем клон на движението. Те отвърнаха, че ще пратят някого. Изпратиха ни Ник. Аз и моят приятел (вокалистът на Criminal Tendencies) се срещнахме с него, заведохме го в нашия бар, и така поставихме началото на клона на Националния Фронт в Западен Съфолк. Тъй като по това време бях шофьор на ван, Ник ме помоли да наема озвучителна система и да я занеса във фермата. Отговарях за това и за следващите няколко фестивала. Присъствах на всички, а на един от тях, Condemned 84 бяха поканени да свирят. Аз и Кев бяхме навити, тъй като и двамата присъствахме на предишните концерти и ни хареса. Гънк обаче ни каза, че това ще навреди на репутацията на бандата. Кев послуша брат си и не дойде. Тогава си казах майната му и казах на Гънк да върви на майната си!!!

Тези концерти бяха топ събитията за годината. Обожавах ги! Атмосферата винаги беше чудесна, и въпреки че полицейското присъствие, идваха доста скинове и от чужбина. Дори и Aryan Brotherhood бяха там. Ако трябва да съм честен, тези дни много ми липсват.

Suffolk 84 backstage

  

Имал си шанса да свириш на барабани за Skrewdriver през 1987 г. след като Марк Съдърланд се оттегли, нали така? Разкажи малко повече за това.

Напуснах Condemned 84 през 1986 г. Ян знаеше за това, и една вечер когато разговаряхме стана на въпрос, че Марк смята да се оттегли, ме попита дали бих искал да го заместя. Разбира се, че се съгласих, въпреки че живеех в Съфолк, а момчетата от Skrewdriver в Лондон. Ян се съгласи на специална пробна репетиция след две седмици и ми даде адреса. Е, за съжаление загубих листчето, но когато дойде денят хванах влака за Лондон, смятайки че няма да ми е толкова трудно да открия Ян. В тази комедия от грешки роля има и факта, че се запознах с едно много привлекателно скинхед момиче, което се качи във влака на Челмсфорд. Заговорихме се, казах и че съм новият барабанист на Skrewdriver, но съм изгубил адреса на репетиционната. Тя ми каза, че мога да намеря Ян в пъб на име Aggy. Извика ме да отида с нея и за лош късмет, Ян не беше там! Никой не знаеше къде другаде се правят репетициите освен на обичайното място. Цялата работа беше сигурно, за да държат Марк в неведение какво се случва. Почаках няколко часа, да не би случайно Ян да се появи. Междувременно опознах момичето малко по-добре. Беше време да хващам последния влак за Бъри и да се прибирам. Разбира се тогава нямахме лукса да използваме мобилни телефони, както сега, и именно за това и сигурно обстоятелствата се стекоха по този начин. Когато най-накрая успях да се свържа с Ян следващата седмица, той беше доста разбран относно случката. В същото време, Condemned 84 бяха чули, че ще се присъединявам към Skrewdriver и си ме искаха обратно. Колкото и да ми се искаше да заместя Марк, осъзнах колко скъпо ще ми струва да пътувам всяка седмица до Лондон и обратно, дори и Националният Фронт да покрива част от разходите ми за влака. В крайна сметка отказах предложението и се завърнах в Condemned 84. Но наистина свирих със Skrewdriver веднъж, на майтап. На един от фестивалите, по заръка на Ян седнах на мястото на Марк, и просто изсвирихме няколко блус рифове измежду сетовете на другите банди.

Опиши отношенията между Ян и Чъби Крис  (от Combat 84) през годините. Какво доведе до атаката в Tunnel Club през 1989 г.?

Никога не разбрах как Чъби и Ян се спречкаха, тъй като не съм ги виждал заедно след концерта в 100 Club през 1982 г. Боят в Tunnel Club беше предимно между Чъби и Кен. Видях как Чъби удря Кен (от Brutal Attack)  в главата с чук. Други от Headhunters (фракция на Челси) бяха с Чъби и въпреки, че и аз съм от Челси, това не им попречи да погнат и мен. Чъби им каза да се спрат, тъй като съм приятел и нямам нищо общо с пререканията им с Кен. Никога не разбрах за какво става на въпрос.

Знам, че не е лесно да отговориш на този въпрос, но кой ти е любимият албум на Skrewdriver?

“Hail The New Dawn” е албумът! Това е първият им политически албум и въпреки противоречията и демонизирането му, за хората, които никога не са го слушали, биха били приятно изненадани от някой открито анти-капиталистически песни като “Pennies from Heaven” и “Power from Profit”, които ако бяха изсвирени от група като Angelic Upstarts, например, щяха да бъдат обявени за класически пънк парчета. Но тъй като група като Skrewdriver ги създаде, песните моментално бяха отхвърлени от хора които дори не ги бяха чули! (RAC може да означава рок срещу капитализма, така както означава рок срещу комунизма!)

Въпреки, че разпродадох повечето си RAC плочи, за да си купя нови барабани, запазих копието нa “Hail The New Down” което Ян ми подари и ще си го пазя винаги!

Разкажи малко за краткия ти опит с No Remorse?

След като отказах на Ян през 1987/88 г., нещо за което съжалявам и до ден днешен, през 1990 г. отидох в Щатите с идеята да се изместя да живея там с приятелката си. Същата година се завърнах в Англия с нея, но този път с нея като моя съпруга. Condemned 84 официално се беше разпаднала, благодарение на извънбрачните заигравки на Гънк с момиче на американското ни турне предишната година. И така, отново бях без група. Пол си търсеше барабанист и ме помоли да свиря с No Remorse. Бях им голям фен и бях поласкан от факта, че ме попитаха. Но докато дойде момента да свиря с групата, плановете ми да се установя в Англия отново се бяха променили, тъй като жена ми тъгуваше за родината си. Заради факта, че трябваше да се върна в Америка не можех и да се присъединя към Националния Фронт, но на на концерта с участието на Skrewdriver, No Remorse, Skullhead, Violet Storm и други в Блоксуич лятото на 1990 г., Пол говори с мен относно групата. Два месеца по късно се преместих в Съединените Щати.

Ти се премести в Щатите през 1990 г. Продължи ли да си част от английското скинхед движение? Поддържа ли контакт с Ян?

За жалост, не. Постепенно изгубих контакт с движението както и с Ян и още приятели през годините. Това беше в резултат на ревността на новата ми жена. Тя постепенно блокира контактите ми с приятелите ми по телефона. Аз ще съм на работа, те ще позвънят, и тя ще отговори, казвайки им да не ме търсят повече, не съм заинтересован да съм скинхед или националист. Пълни глупости, но разбира се, един по един, приятелите ми спряха да ми звънят. Разбира се, тя никога не ми каза за това. Аз се прибирах питайки дали някой ме е търсил. Тя отговаряше “не” и след като един ден книгата ми с контакти мистериозно изчезна, изгубих тотална връзка. Жена ми се промени и очакваше и аз да го направя. Не искаше да ме споделя с никого. Това беше проста ревност. Даже се опита да отблъсне и децата ми! Никога не открих писмата, които са ми пращали и така и не разбрах, че някой въобще е звънял да ме търси. Разбрах за всичко това едва когато се прибрах в Англия 10 години по-късно!

Но си останах скинхед, просто слушах стария Ой! и РАК до появата на интернет. След това постепенно започнах да си наваксвам с приятели и музика. 

Ян  на 24-ти септември 1993 г.. Как и кога беше информиран за това? Каква беше реакцията ти? Вярваш ли, че е просто една нещастна катастрофа или не е случаен инцидент?

Разбрах чрез телефонно обаждане в 3 през нощта от Хамър Скиновете от Бирмингам, Алабама. Работих в района и нощувах в хотели. Срещнах момчетата на демонстрация и от тогава се виждах с тях винаги когато бях в района. Те бяха чули от някой в Англия и знаейки, че съм приятел с Ян, ми звъннаха незабавно. Бях изумен и в тотален шок. Още от момента в който разбрах, знаех че не е “инцидент”. Вярвам, че Violent Storm беше тест от страна на британските тайни служби, практика, която им осигурява пряк досег до Ян. Също както и не вярвам, че случилото се с принцеса Даяна е инцидент. Британските тайни служби имат дългата история да инсценират инциденти.

Като опитен музикант (ако барабанистите се смятат за музиканти, ха-ха), каква е гледната ти точка относно музикалната еволюция на Skrewdriver през годините (от пънк през Ой! до хеви рок) както и промяната във вокалния стил на Ян?

За да съм честен, не съм много очарован от музикалния аспект на последните албуми. Сигурен съм, че някой хора ще се възмутят, но не ми пука какво мислят или казват другите. Това си е моето мнение, майната им. Обожавах ранния Skrewdriver. “Hail the New Down” и “Blood and Honour” са най-добрите им албуми. Има няколко парчета, които харесвам от по-късните албуми, и  в текстово отношение всички са прекрасни. Това за мен е по-важно отколкото начина по който се поднасят в музикален аспект. Има някои кавъри, които Ян никога не трябваше да прави. Мразя да казвам това, но си мисля че наистина съсипа песента “Radar Love”. Това е една от любимите ми песни, но ей, това си е мое мнение, и кой съм аз всъщност? Ха-ха...и да, барабанистите са музиканти!

След всички тези години, кои са най-силните ти впечатления за Ян?

Бих казал, неговата скромност. Не си спомням да е отдавал голямо значение на факта, че е “рок звезда”. Винаги намираше време за хората, макар, че не понасяше глупци и досадници. Беше доста земен, винаги готов да пие по бира и да се забавлява с приятели. Просто един обикновен човек.

Какво би му казал ако можеше да прекараш 5 минути с него?

Бих му взел една бира, бих му казал за “Radar Love”, ха-ха….бих му споделил колко важен е той и творчеството му са за много хора, които дори не са били родени, когато беше убит. Бих му казал и колко много ни липсва, на нас, и на целия свят. 

Благодаря за интервюто, Клиф! Последни думи за нашите читатели?

Благодаря за интервюто, приятелю! Успех с книгата!