Интервю с Андреас Фогт

Здравей, Андреас! Моля, представи се на нашите читатели.

Благодаря на вас и на читателите ви за тази възможност да се обърна към тях. Казвам се Андреас Фогт, аз съм писател на свободна практика, автор на националистически книги от Щутгарт, Германия, макар че живея в столицата Берлин от 1998 г. Понастоящем аз водя полу-тайното общество “Deutschherrenklub” заедно с неговия „мозъчен тръст” IZAN. Аз бях офицер в германските военни специални части за 4 години и прекарах 4 години зад решетките в Германия заради политическите си убеждения и свързани с тях действия, които се разглеждат като „престъпни” в тази следвоенна Република /има предвид ФРГ - Федерална Република Германия б.прев./, която е окупирала моята обичана немска Родина.

Преди няколко седмици ти качи в интернет непоказвани досега клипове от баладен концерт на Ян Стюарт. Разкажи ни повече за това събитие и как то беше организирано?

На 22 май 1993 г. моята организация „Кръстоносци за Германия” организира музикално барбекю в гората Хаймердингер, близо до град Ебердинген, до Щутгарт. За пореден път искахме да използваме това събитие, за да сплотим скинхедс с хулиганите, с патриотично мислещите студенти и с другари-националисти от провинция Баден Вюртемберг. Това беше една от основните цели пред „Кръстоносци за Германия” във време, в което различните тенденции в патриотичната сцена водеха до повече разпри, отколкото до много необходимата солидарност. Бях поканил Ян, но наистина не очаквах той да долети за пържола, немска бира и вино. За моя изненада той кацна в Германия и Александер от немския отдел на Skrewdriver Services (по-късно той свири в групите Noie Werte и Ultima Ratio) отиде да го посрещне и доведе. След кратко приветствие Ян ми каза, че е взел китарата със себе си и помоли да изсвири няколко песни за многото гости от Германия, Франция, Шотландия, САЩ, Хърватия и т.н. Предложение, което с радост приех. Това беше един от най-личните и задушевни концерти, на които някога съм присъствал, и несравнима, уникална атмосфера за всички, които имаха късмета да са там.

Ти си познавал Ян Стюарт на ниво „приятел”. Какви са най-силните ти спомени за него?

Ян Стюарт беше човек на спокойните и меко изречени думи, никога шумен, никога несериозен, винаги търпелив да даде отговор, въпреки че понякога той се чувстваше не много комфортно, заобиколен от тълпа, и ненавиждаше каквото и да било лично идолизиране. Само посредством неговата музика можеше да чуеш и да видиш пламъка в неговото сърце и чистотата на неговата идеология. Дори когато ме е посещавал вкъщи, той едва успяваше да поиска чай вместо кафе – толкова учтив и скромен човек беше.

Защо клиповете се появяват толкова време след това събитие?

Причината е, че всичко бях записал на видеокасета, която се беше повредила сериозно през последните години. Най-накрая, миналата година намерих специалист, който да почисти ролките колкото може по-добре, да ги конвертира и да запише материала на DVD - скъпа задача, но съм повече от доволен, че успя.

Няколко думи за организацията „Кръстоносци за Германия”? Какви бяха основните й дейности през 90те години? Съществува ли още в момента?

Нашите цели бяха единство, солидарност и политическа агитация – любовта към нашата Родина беше нашето неотменим дълг. В последните години имахме няколко стотин членове в Щутгарт и Берлин и женска секция. През 1993 г. германските тайни служби внедриха таен агент сред нас, макар той да никога да не събра улики за какъвто и да било вид престъпно поведение. Той беше разкрит на 1 декември 1993 г., разпитан „твърдо” от някои от нас и изгонен от Щутгарт. На 2-ри декември апартаментите на всички замесени бяха щурмувани от SEK (елитни специални части на полицията), моят заместник, моят отговорник за охраната и аз самият бяхме арестувани и вкарани в затвора. В съда аз поех цялата „вина” върху себе си и бях осъден на 6 години за уж „измъчването, отвличане и изпращане” на федерален агент в щаба на Чуждестранния легион в Марсилия. Присъдите на моите съучастници бяха условни. В средата на 1994 г. организацията беше разпусната, макар и различни организации да употребяваха думата „Кръстоносци” впоследствие и почерпиха доволно от нашия опит.

Ти посещавал ли си / организирал ли си някои от останалите концерти на Ян Стюарт/Skrewdriver през тези години? Каква беше причината за толкова много концерти в района на Щутгарт?

Да, ходил съм и съм организирал различни концерти за Ян или Skrewdriver. Особено концертът на Skrewdriver на 10 юли 1993 г. във Вайбилнген край Щутгарт по повод на втората годишнина на „Кръстоносци за Германия” с около 1500 зрители, незнаещи в този момент, че това ще бъде последният концерт на Ян преди трагичната му смърт.

Каква е историята около събитията в Котбус през 1991 г.? Каква беше оказаната подкрепа на арестуваната т.нар. “Котбуска шесторка” през 3-месечния им престой в немските затвори?

Слуховете вероятно бяха по-драматични отколкото истината, но съм сигурен, че други биха дали по-добра и обоснована информация за истинската поредност на събитията. Разбира се всеки в националистическите среди е чувал за “котбуската шесторка” и е бил шокиран, гневен на левичарското медийно отразяване на събитията. Ние също взехме участие в концертите, които показаха солидарност и подкрепа.

Защо имаш авторски права и върху клиповете, и върху снимките от този баладен концерт?

Тези клипове и фотографии са моя лична собственост и желанието ми е да не се злоупотреби с тях. Съдържанието им е важно и бих искал да го защитя. Стана абсурдно как „другари” просто копират и използват каквото намерят в интернет, без да имат нормално приличие да поискат разрешение. Виждал съм толкова от моите снимки, използвани, за да се продават компактдискове, DVD-та и така нататък. Познавам тези, които ги произвеждат. Те печелят доста пари и това е определено законно, но ако искат да използват материал с авторски права, просто трябва да попитат. Въпреки това трябва да кажа, че когато им пиша, те разбират и приемат моите възражения. Винаги ми изпращат безплатно копие от каквото и да е, защото аз не приемам предложения за заплащане. Тази седмица например получих “Skrewdriver Video Tour Compilation (1977-1993)” и сега съм радостен да видя една от моите снимки на корицата и още повече – да видя Ян Стюарт да прави онова, което умeеше най-добре – да създава и свири велика музика!

Говорейки за авторски права, какво се случи с продажбите на албумите на Skrewdriver след смъртта на Ян? Оказа ли собственикът на Rock-o-Rama records, Херберт Еголт, някаква подкрепа на семейството на Ян?

Това са вътрешни въпроси, на които могат да отговорят само замесените.

Бил ли си някога в Англия на концерт на Skrewdriver? Срещал ли си някога германския ветеран от войната Магнус Вагег, който беше във връзка с английската скинхед сцена?

Да, бил съм в Англия, но никога – на концерт на Skrewdriver, за мое огромно съжаление. Mагнус беше добре познат и уважаван, разбира се, но никога не сме имали личен контакт.

Спомняш ли си как и кога разбра за смъртта на Ян, каква беше реакцията ти? Вярвш ли, че смъртта му беше нещастен случай?

Бях в известния пъб KOLBSTUBE в Щутгарт, място, където се събираха националисти с всякакви убеждения, забавлявах се и пиех бира с членове на „Кръстоносците”, музиката беше шумна. Александер от Skrewdriver Services влезе вътре, лицето му беше пребледняло. Тай дойде направо при мен и ме попита дали можем да говорим насаме. Той ми каза какво се е случило, самият той едва успяваше да преживее трагичната новина. След като се посъвзех и наредих да се спре музиката, в пъба беше вече тихо, аз се обърнах към присъстващите и им казах какво се беше случило. Дни наред ни трябваха да осъзнаем накрая, че беше истина и че бяхме изгубили велика икона на националистическата музикална сцена ... , а някои от нас изгубиха един истински приятел.

P.S. Разгледах сайта и мисля, че е наистина чудесен. За мен е страхотно да знам, че Ян Стюарт не е забравен в България...това ме кара да се чувствам щастлив, а и съм сигурен, че Ян щеше да се гордее с това.