1992 г.

Сцената в Англия все повече западала и поради тази причина лондонският клон на B&H решил да организира мащабно събитие, което да засенчи всички предишни. Концертите в Европа били далеч по-успешни от тези в Англия, много хора почнали да се отегчават от това да пътуват по 200 мили, само, за да видят едни и същи хора в едни и същи клубове.Дванайсети септември 1992 г. била избран за дата на концерта. Веднага били положени всички усилия за мащабна реклама на събитието, както три години по-рано за фестивала „Main Event”.

Плакати показващи чифт кубинки Док Мартенс и над тях надпис „Skrewdriver обратно в Лондон” били разпространявани из цяла Великобритания. Срещата за концерта била на ж.п. гара Ветерло в Централен Лондон. Само няколко дни след новината за концерта, всякакви видове групи започнали да призовават, той да бъде спрян. Организаторите били концентрирани над осигуряване на сигурността в залата и запазването на точното място на провеждане на концерта в тайна, като дори на Ян Стюарт не било известно точното му местонахождение.

Ян и групата се срещнали с организаторите от B&H на паркинг на една от магистралите до Лондон. Преди да тръгнат към Елтъм в югозападен Лондон, до тях достигнали новини за безредици на Ватерло. Кърк Баркър, шеф на охраната на събитието, бил арестуван още при пристигането си на гара Ватерло. Не се знаело дали ареста е в резултат от добра работа на полицията или просто ченгетата имали късмет да арестуват точно главния отговорник по охраната. Неговият арест довел до объркване на вече събралите се там скинове.

Преди да се прегрупират скиновете на два пъти били атакувани от леви активисти, отвсякъде летели бутилки и камъни. На моста Ватерло националистите се засекли с група „кежуали” които също отивали към концерта. Демонстрантите ги нападнали изненадващо, но расистите успели да удържат положението в неравностойната битка (сто срещу хиляда) преди да дойде полицията и да раздели двете биещи се групи. Всички влакове от и за гара Ватерло били спрени. Заради това стотици фенове на групата, главно от чужбина не могли да стигнат до мястото на концерта.


Двама полицаи били откарани в болница, 33-ма души били арестувани, повечето от които леви демонстранти, два автомобила били сериозно потрошени. Инцидентът влязъл в националните новинарски емисии. Било изчислено, че в Лондон имало около две хиляди националисти, събрали се, за да видят концерта. Най-голямата публика за RAC събитие във Великобритания. Само една четвърт от тях успели да стигнат до мястото за провеждане на концерта. Тези които успели видeли Ян да се раздава на сцената. Другите две банди били No Remorse и Dirlewanger от Швеция, които тъкмо се били завърнали от концерт в САЩ.

Видео от Битката за Ватерло

Нямало начин някой да отнеме шоуто от Ян. Той бил разгневен от случилото се по-рано през деня. Такова изпълнение на групата не било виждано от години. Ян се развихрил на сцената. Всяка песен била предшествана от гневни речи срещу полицията, демонстрантите и комунистите, които го били атакували в Нотингам предишната вечер. По-късно Ян споделя в интервю: „Безобразие беше, че полицията отново действаше противозаконно и спря влаковете от Ватерло, опитвайки се да попречи на хората да стигнат до концерта. Не трябваше да разрешават демонстрацията на левите през онзи ден, защото беше очевидно, че те ще са там само, за да създават безредици”.

Ник Крейн, бил човек, само споменаването на чието име карало враговете му да треперят от страх, а поддръжниците му да се гордеят. Мускулестият скинхед имал репутация на биткаджия. Водеща фигура в националистическите среди още от началото на 80 – те години преди реформирането на Skrewdriver. Той живеел в югозападен Лондон и ръководел местната секция на организацията British Movement.

През 1981 г. Крейн получил четири годишна присъда за участието си в расовите размирици в Уолвич, в които група чернокожи били нападнати и свалени от един влак, след което последвали многобройни сбивания.

След като се присъединява към охраната на Skrewdriver, след излизането си от затвора, той незабавно поема контрол върху нещата. Не само, че бил страшилище по улиците на югозападен Лондон, неговата репутация му спечелила уважение и сред скиновете от източен Лондон, след битката в парка Jubilee през юни 1984 г., когато групата Redskins била изхвърлена от сцената по време на концерт.

През 1989 г. плъзнал слух, че Крейн е видян на гей парти и че самият той е хомосексуалист Ян не повярвал на слуховете, тъй като нямал причина да се съмнява в Крейн. Той вършел чудесна работа за групата, като шеф на охраната и като художник на обложките на албумите „Hail The New Dawn” и „After The Fire”. Работещ за охранителна фирма, Крейн отхвърлил съмненията в сексуалната си ориентация, като заявил, че „ това е само част от служебните му задължения”.

През 1989 г. Крейн изчезнал от сцената. Охраната била оглавявана от Кат и Лондон вече не бил вече центъра на скинхед активността както преди, най – вече поради факта, че Ян вече не живеел там. В края на юли 1992 г. Канал 4 излъчил предаване в което Крейн и разни други педерасти обяснявали защо са били привлечени от скинхед сцената.

Ян бил в Белгия по това време. Крейн използвал малкото контакти, които му били останали и му се обадил по телефона. Извинил се на Ян и му обяснил, че Searchlight го преследвали за да изкопчат от него повече информация. Обещал, че няма да предаде него или расистките си възгледи, но въпреки това Ян просто казал „Да, ясно” и затворил телефона. Това бил последният разговор между двамата. По- късно Ян споделил „Чувствам се предаден повече от който и да било друг, защото беше шеф на охраната на Skrewdriver. Защитавах го, когато хората казваха, че е педал, защото ме убеди, че това не е истина. Винаги го питах, защо работи в тези гей клубове, казвах му, че ще му излезе лошо име. Отговаряше ми, че от охранителната фирма където работеше го пращат. Приемах това за чиста монета, защото беше националист. Бях заблуден като всички останали и повече не искам да имам нищо общо с него. Голям срам е, че той се оказа хомосексуалист. Педерастията и национализма не могат да вървят „ръка за ръка”, защото национализма е една истинска кауза, а хомосексуализма е перверзия.Той напусна сцената и това беше най-доброто, което можеше да направи, но трябваше да го стори много по-рано.Живееше в лъжа през всичките тези години. Сам изкопа собствения си гроб".

Ян и Ник Крейн

Осемнайсет месеца след разкритията Крейн починал от СПИН. Скинхед движението му посреща новината за смърта му с пълно мълчание. Раните все още били пресни и името му било изтрито от „залата на славата” с напразната надежда, че ще се забрави, че някога е съществувало.

По време на едно пътуване до Блекпул с Даян, Ян влязъл в спор с мъж пред нощен клуб в града. Даян се оплакала, че той се държи повече от приятелски с нея, а когато малко по-късно се върнал отново да я тормози Ян го набил. Не било сериозен бой, със сигурност не и по стандартите на Ян, но полицията ги арестувала. След като бил освободен, Ян с изненада разбрал, че ще му бъде повдигнато обвинение. Задкулисните му врагове отново се опитвали да заглушат неговия глас.

Лошите новини за Ян не свършвали дотук. Месечният чек от Skrewdriver Services ставал все по-малък, по време в което продажбите на албумите му вървели добре, най-вече заради публичността след Ватерло. Най-накрая станало ясно, че Нийл Париш, човекът отговарящ за дистрибуцията на стоките на Skrewdriver е изчезнал, оставяйки неизпратени поръчки от фенове на групата в размер на шест хиляди лири. Липсвали и част от месечните чекове идващи за Ян от лейбъла в Германия.

Като цяло 1992-ра била лоша година, и ако трябвало да и се даде име като от китайския календар, със сигурност това била „годината на предателството”. През същата година излиза албума "Freedom what freedom" и втората част на патриотичните балади, със заглавие "Our Time Will Come" (Нашето време ще дойде).