1980 - 1982 г.

След кратък престой в Блекпул, Ян отново се завърнал в Лондон. Получил покана от Съкс Мак’Ферсън да отседне в апартамента на майка му на Уорън стрийт. Съкс се местил в нова къща и стаята му оставала празна. Ян с удоволствие приел поканата и останал три месеца.

Докато пребивавал в столицата на Англия се виждал и с хора от Младежкия Национален Фронт. След много дебати и дискусии с лидера им Джо Пиърс, се замислил за реформиране на Skrewdriver и присъединяване към новосформираното музикално движение Rock Against Communism (Рок против комунизма).

Ян на демонстрация на Националния Фронт - 1980 г.

То било сформирано като директен отговор на Рок против расизма. Ян обещал да участва на дебютният концерт в зала Конуей в Холбърн, но групата нямала възможност да свири въпросната вечер. Списанието „Melody Maker” изпратило свой репортер да отрази концерта. На него свирили били две пънк групи - White Boss и Dentist. Репортерът написал, че Skrewdriver трябвало да свирят, но се отказали заради натиска от страна на звукозаписната си компания и че това е последният пирон в ковчега на групата. Бъдещото обаче показало точно обратното.

Също както „рок енд ролът” го привлякъл няколко години по-рано, сега политиката и национализма завладели ума на двайсет и една годишния скинхед Ян Стюарт. Колкото повече мислел за това, толкова повече му се искало да се въвлече. Ян никога не бил по половинчатите работи и политиката не правела изключение. Организационните му умения излезли на преден пран по отношение на разпространението на разпространението на националистически вестници и набиране на нови симпатизанти за демонстрации. Най- успешната му акция била, когато неговата бригада атакувала автобус пълен с поддръжници на И.Р.А (Ирландска Републиканска Армия) на път за митинг против разполагането на британски войски в Северна Ирландия. Автобусът бил напълно изпотрошен, оставяйки пътниците си с различни наранявания, а нападателите се измъкнали без да бъдат арестувани. Ян добил репутация на непоколебим национален активист.

Без да има каквито и да е приходи, той се нуждаел от помощ. Заради безработицата, средствата, които получавал от социални помощи, били единственият му приход в следващите месеци.

Сцената никога не била далеч от него и Ян отново се замислял да направи нова група. Започнал да пише нови песни, този път повечето от текстовете му били с патриотична насоченост. В други от се разказвало за отхвърлянето на групата от музикалната индустрия. Ян имал идея да сформира нова група под името „Британия”, но в крайна сметка предпочел да възкреси Skrewdriver. Пренесъл се да живее в апартамент в Хакней, източен Лондон, след това се преместил за постоянно в хотел Ферендайл, в сърцето на Кингс Крос, в самия център на английската столица. Той станал негов дом за следващите осем години. Хотелът бил собственост на бившия член на Националния Фронт Маурис Касъл, който с радост приел новият си наемател.

Ян станал чест посетител в скинхед магазина „The Last Resort” в източен Лондон. Той се намирал на известната търговска улица Петикоут Лейн и се превърнал в Мека за всички скинове от Лондон. Именно по това време, Ян решил да реформира Skrewdriver. Собственикът на магазина Мики Френч бил готов да подкрепи групата. С нарастващият интерес към Ой! музиката и скинхед културата, той бил сигурен, че това ще си заслужава.

Ян проучил внимателно възможностите и през лятото на 1982 г. решил да започне наново с групата. Първата му работа била да намери нов състав и без проблеми привлякъл басиста Марк Френч и барабаниста Джеф Уилямс от разпадналата се расистка скинхед група от южен Лондон, „The Elite”.

„Skrewdriver се нуждае от теб” гласяла рекламата публикувана в августовския брой на списание “Sounds”. Групата търсела китарист за бъдещо европейско турне и запис в студио. След няколко дни мястото било заето от Марк Нийсън, по-известен като „Лестър”. С подкрепата на Мики Френч бандата влязла в студио в южен Лондон, където записала няколко нови парчета. Две песни - „Boots & Braces” и преработена версия на „Anti-Social”, били записани за компилацията 'United Skins', а други две „Back With A Bang” и нова интерпретация на песента от 1977 г. „I Don't Like You” за 12 инчов сингъл.

„Back With A Bang” (Обратно с трясък) получила добра оценка в рецензията на списание „Sounds”, въпреки, че политическата ориентация на групата отново била център на внимание. Макар че, Ян вземал активно участие в дейността на Националния Фронт, той отделял много от времето си на бандата.

Песента „Back With A Bang” станала скинхед химн от началото на 80-те години и магазина “The Last Resort” продавал 12 инчовият сингъл като топъл хляб. На 7-ми октомври 1982 г. Skrewdriver изнесли първият си концерт след близо три годишна пауза в „Клуб 100” намиращ се на Оксфорд стрийт.

Националистически песни, като „Don't Let 'Em Pull You Down”, били индикатор, за посоката в която групата се е запътила. Парчето било непопулярно за музикалните критици, но не и за привържениците на Националният Фронт и British Movement, които били основната публика на Skrewdriver. Всички членове на бандата носели на бомберите си нашивки със знамето на Великобритания, а само след няколко концерта Ян наредил на групата да излизат облечени изцяло в черно, скинхед униформа във фашистки стил.

За свой ужас Ян скоро открил, че той не е единствения който преработва песните си. Манчестърската група „The Urban Rebels”, направила кавър на „бойния химн” на Skrewdriver – “Anti-social”, променяйки текста на „анти – наци”. Ян побеснял от яд. Вдигнал се шум около Skrewdriver, всички говорели за тях и музикалната индустрия, която все още не знаела какво мнение да си създаде за този нов феномен.

Skrewdriver имали три дневно турне в Холандия, организирано от собственика на магазина “The Last resort” Мики Френч. То било пълна катастрофа и на бандата се наложило да се спасява от единия концерт подгонена от озверяла тълпа. Организацията била пълен хаос и бандата била щастлива, когато след много перипетии, най-накрая се прибрала в Англия. Групата завършила годината с коледен концерт в „Клуб 100”. Ако новото послание на Skrewdriver притеснявало музикалните медии, то със сигурност не било никакъв проблем за собствениците на „Клуб 100”, които усетили, че изявите на живо на групата ще доведат много публика и големи печалби в техния клуб.

Skrewdriver в Ротердам 1982 г.

Репетирайки в малко студио в Източен Лондон, Ян започнал да композира нова музика, която се различавала от всичко правено до сега. Текстовете били с директни политически послания и откровено расистки. След месеци репетиции, вече никой не се съмнявал в какво са се превърнали Skrewdriver. Сред новите песни били такива като Tomorrow Belongs To Me, White Power, Smash The I.R.A. и Soldier Of Freedom.