1983 г.

От Националният Фронт имали желание за подновяване на "Рок срещу комунизма" и за целта организирали концерт в Стратфорд, източен Лондон. На 2-ри април 1983 г. около 600 души се събрали, за да видят на живо Skrewdriver, подгрявани от бандите The Ovaltinees и Peter And The Wolf. Концертът бил рекламиран от „уста на уста”, метод, който става основен за бъдещите концерти на групата.

Облечен в черна риза „Бен Шърман”, с червени тиранти и флага на Великобритания носен като наметало, Ян взривил вечерта с изобличителна реч срещу И.Р.А. и предателите в правителството. В паузите между песните, кратките му речи против левите и имигрантите получили възторжени аплодисменти и френетични възгласи „Зиг Хайл”. В музикално отношение това било аналог на демонстрациите в Нюрнберг от ранните години на NSDAP. Атмосферата била наелектризирана и ако присъстващите имали нужда от някой да ги „надъха”, то Ян бил този, който го направил по перфектен начин.

Обект на специално внимание бил самопровъзгласилия се за кръстник на Ой! музиката Гари Бушел. „Следващата песен е за един тип, който се опитва да ни спре” - обявил Ян от сцената. „Гари Бушел е задник, а песента се казва I Don't Like You”. От НФ били доволни от резултата и бързо обявили Skrewdriver за шампиони на тази нова музикална революция.

Към редовните репетиции във вторник вечер се присъединили Джо Пиърс и Патрик Харингтън от НФ. Целта им била да обсъдят записването на сингъл. От Фронта били напълно неопитни в музикалния бизнес и имали нужда от цялата помощ, която биха могли да получат. Скоти наел студио в което били записани четири парчета. Миксирането на песните не било от най-добрите, но емоционалността на посланията в тях, щяла да ги направи успешни за целевия пазар, към който били насочени.

Skrewdriver в "Клуб 100" 1983 г. От ляво на дясно: Марк Френч, Ян, Джеф Уилямс и Марк Нийсън

Пиърс и Патрик Харингтън създавали White Noise Records и имали добър старт с издаването на сингъла White Power. Въпреки, че в последствие записва по-добри в музикално отношение албуми, „White Power” остава любима песен за Ян и се превръща в крайъгълен камък за цялата националистическа музика за в бъдеще. „Това беше голям удар” припомня Ян „ Текстът на тази песен, както и този на Tomorrow Belongs To Me, означава за мене повече от всяка друга песен, която съм написал. В нея има толкова силно послание. Много е директна”. Сингълът се продавал като топъл хляб не само във Великобритания , но и в Белгия, Холандия, Германия, Швеция, а също така и в далечните САЩ и Австралия.

Със спокойните дни в „Клуб 100” зад гърба им Skrewdriver се подготвяли за нови предизвикателства. Всички концерти трябвало да бъдат рекламирани от уста на уста. „Skuns” бил клубът, който устоял на натиска за забрана на концертни изяви на групата. Бандите които изнасяли концерти в него заедно със Skrewdriver били Combat 84, The Ovaltinees и Brutal Attack, които започнали като пънк група с расистки текстове през 1981 г. По-късно се трансформирали в скинхед банда и останали една от водещите сили в RAC сцената.

Музикалният редактор Гари Бушел шумно осъждал публично всички клубове, които се осмелявали да дадат сцена за изява на Skrewdriver, заплашвайки ги лично с бойкот от страна на музикалната преса за всички бъдещи концерти организирани от тях. Дълго време той бил враг номер едно на скинхедс. Освен, че оклеветявал Skrewdriver, той започнал и да пропагандира и леви идеи.

Skrewdriver прибавили още много националистически песни в репертоара си, а от тяхна по-ранна демо касета, били избрани няколко парчета за следващото издание на White Noise. Касетата включвала песните „Nigger, Nigger” (по - късно известна като „When The Boat Comes In”), Midnight Train (посветена на холандското им турне) и парчетата от сингъла White Power. Издаването на плочата „Voice Of Britain” било посрещнато с пълно одобрение от скинхед аудиторията.

Враговете на Ян използвали цялото си влияние, за да го дестабилизират. В края на 1983 г. стартирала една местна кампания в опит да дискредитират Ян и неговите последователи. Той бил доста зает в този период. Между концертите и репетициите, неговата работа като организатор на Националния Фронт за Централен Лондон се увеличавала, а като признание за отличната си работа в привличането на нови симпатизанти получил наградата на организацията, връчена му от председателя Андрю Бронс.