Тя била едно от може би три или четири сериозни гаджета на Ян, като година по-късно двамата обявили годежа си. Те посетили семейството на Ян в родният дом в Блекпул, където новината била посрещната с облекчение, като родителите му се надявали, че вече той няма да води живот „на ръба”. Ян и Даян заминали на екскурзия в Югославия, което може би била първата ваканция от детските му години. Ян въобще не харесал почивката и се като се върнал разказвал как хотел им бил пълен с плъхове, а от далечината се чували изстрели от оръжие.
Не всички били щастливи от годежа им. Много местни смятали, че тя просто го използва заради подаръците с които я заливал и че го отвлича от мисията му в живота. Връзката им не била само усмивки и рози, двамата имали и доста трудни моменти. Все пак между тях със сигурност бушували силни чувства, защото Ян никога не страдал от липса на обожателки, но винаги копнеел за Даян. (интервю с нея може да прочетете ТУК)
Италианските скинове планирали концерт и така, през август месец Skrewdriver свирили на живо на фестивала Ritorno Camelot (Заврещене в Камелот) във Виченца, заедно с известната навремето италианска банда Peggior Amico. Концертът бил организиран от Veneto Fronte Skinheads.
В стремежа си да разшири успеха с Klansmen, Ян отново влязъл в студио, за да запише рок албум под името White Diamond. Също така бил записан и акустичен албум със заглавие „Патриотични балади”, като това отнело само два дни, почти в стила на Джони Кеш. Тъй като сцената в Англия застарявала все повече и повече, новата фокусна точка на активността на Skrewdriver станала Европа. По това време Германия преживявала възраждане, както на политическата, така и на скинхед сцената.
Ян следял отблизо ситуацията в Германия и това оказало влияние на късното му творчество. Песни които щели да бъдат включени в следващия албум на Skrewdriver 'Freedom, What Freedom' били „One Land” „Една страна” посветена на обединението на Германия в края на 1989 г. и “Stolz” изпята на немски, възпяваща германската национална гордост.
Skrewdriver получили покана да свирят на концерт по случай годишнината от обединението на Германия. Той трябвало да се проведе във Вербен, градче близо до границата с Полша на 3-ти октомври 1991 г. Бандата била топло посрещната при пристигането си няколко дни преди концерта, като имало достатъчно време за пиене и забавления. Една вечер под влиянието на алкохола, някои от местните решили да покажат пред най-известната White Power банда своята преданост към каузата. Бил нападнат младежки клуб, който бил често използван за срещи на комунистически групи. Изведнъж въздухът се изпълнил с насилие, в употреба влезли бейзболни бухалки, а 21 годишен дългокос младеж бил наръган.
Когато полицията пристигнала на мястото, започнали незабавни арести. За местните това било обичайно събитие, но за британците ситуацията била много лоша, защото не познавали улиците на града. От шестте арестувани, пет били англичани, трима от които членове на Skrewdriver. По времето на инцидента Ян спял с приятелката си в един апартамент, нямащ никаква представа какво се е случило. Той и Даян се прибрали рано същата вечер, за да си отпочинат и оставили останалите да обикалят кръчмите.
Посред нощ Ян бил събуден от звука на блъскане по входната врата. Преди да има време да попита „ кой е”, полицията нахлула в апартамента с насочени към главата му оръжия. За разлика от Западна Германия, в източната част на практика никой не говорел английски, така че той и годеницата му били отведени в полицейското управление, като едва там разбрали какво се случило. След около шест часа Ян и Даян били освободени. Останалите членове на групата обаче, нямали този късмет.
Британските таблоиди побързали да се възползват от ситуацията. В репортажите се твърдяло, че британските нацисти, заедно с техните съмишленици в Германия имали планове за започване на расова война. Гари Бушел бил първия, който отправил обвинения „ Кретени развяващи свастики като Skrewdriver са позор за нашия флаг и нашата страна, те са позор дори и за скинхедс”. В рубриката си във вестник Daily Star той написал „ Ако обичат швабите толкова много, защо не се преместят там за всеобщо добро”.
По същото време в Котбус полицията очаквала неприятности. Концертът се провел, като на сцената Ян бил подкрепен от музикантите от Störkaft, една от най-добрите немски банди по това време. Над 400 полицаи охранявали 2 000 скинове, които пътували за концерта от цяла Германия.
След концерта се събрали около 300 души, въоръжени с ножове, бухалки и пистолети, които имали намерение на освободят арестуваните. За кратко полицейският участък бил под обсада, като ченгетата се били барикадирали вътре. В крайна сметка, след нови 50 ареста, редът бил възстановен.
Незабавно след като се прибрал в Англия, Ян се заел със записването на песни в знак на протест срещу арестуванeто на сънародници му. Той събрал някои местни музиканти с които бързо записал мини албум с шест парчета озаглавен Ian Stuart и Rough Justice – Justice For The Cottbus Six (Справедливост за шестимата от Котбус).
През 1991 г. са издадени и третият албум на Klansmen „Rock'n'Roll Patriots”, третият солов албум на Ян „Patriot, както и дългосвиреща плоча на студийният проект White Diamond със заглавие „The Reaper”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар