След няколко седмици, Ян бил изпратен в сравнително добрия като условия затвор "Уейланд" в Нордфолк, където бил затворник номер L25818. По това време повечето затворници там са били бели. Затвора бил с ниска категория, което означавало, че на Ян му било позволено да използва акустична си китара. Той се концентрирал върху писането на нови песни и редовно отговаряне огромната си кореспонденция.

На 6-ти Март 1986, в четвъртък, затвора "Уейланд" видял снимка на затворника си с номер L25818, да украсява първата страница на вестник "Sun". Под заглавието "Нацисткото приятелче на рок-звезда", имало снимка на Ян и Съгс, в къщата на майката на Съгс. Изненадата била пълна! Без Ян да знае, някой е влязъл с взлом в гарсониера му на "Kings Cross" и е откраднал снимката му заедно със Съгс от "Madness"! Тя била продадена на Гари Бушел за 4-цифрена сума! (Чарли Сарджънт бил обвинен, че е човекът, който е откраднал въпросната снимка).
Според статията, Съгс, чието истинско име е Греам Мак’Феърсън, е дал пари на Ян, помогнал му е със записите и го е подслонявал в апартамента си в Северен Лондон. Макар да е вярно, че двамата са били чудесни приятели в края на 70-те години, твърдението, че Съгс по някакъв начин е помогнал с който и да е White Power запис на "Skrewdriver", било пълна лъжа. Съгси, може да не е очаквал статията, но в дъното на съзнанието си може би се е страхувал от деня, в който по-ранното му познанство с Ян ще излязле на яве.
Ян имал идеалната възможност да се възползва от ситуацията, но не е искал да използва приятелството си с някой, който се е държал добре с него,с цел реклама или парична облага. В интервюто си за списание "White Noise", по-късно същата година той казва: "Статията беше само опит да се опетни името на Съгси. Ние наистина бяхме приятели, но не сме се виждали от няколко години и това е всичко." Ян по-късно казва в друго списание:" Доколкото знам все още сме в добри отношения. Той просто иска да си изкарва прехраната. Нямам нищо против него."
Ян и Съгс никога не са се разделяли, а просто са поели различни посоки. Ян скоро разбрал, че връзка с "Madness" не е било нещо от което да е заинтригуван, а Съгс неминуемо се е чувствал по същия начин относно политическите пристрастия на Ян. Ако не друго, то този случай увеличил омразата на Ян към медиите. Ян е мразел начина,по който те манипулирали живота на хората с лекота, все едно че играят детска игра. За в бъдеще, медиите заемали главно място в текстовете на песните на "Skrewdriver".

Списанието "White Noise" стартирало на същата дата, на която освободили Ян от затвора. В него имало интервю с фронтмена на "Skrewdriver", в което той говорел за престоя си в затвора и събитията, които са го довели до там. Още един фестивал на открито бил организиран в Съфолк и така "White Noise" наистина стартирало. Приходите от продажба на тениски, значки и записи, както и от членски внос, били събирани, за да се организират бъдещи прояви. Ян много искал средствата да бъдат оползотворени добре, и макар, че е бил организатор на списанието, средствата били под контрола на Харингтън и Холънд.
Били сформирани повече групи, които заемали националистическа позиция. В този момент изглеждало, че "White Noise" можело да сбъдне мечтите на Ян. Международният интерес бил по-голям от всякога, името на Ян се появявало в различни вестници и списания, включително статия от четири страници в масово разпространеният американски вестник "Spotlight". Една организация в Щатите, била толкова впечатлена, че искала да окаже почит за работата му за разпространението на националистическото послание. Църквата на "Арийските Нации", базирана в Айдахо, му дала титлата „преподобен”! На него този факт не му бил известен, докато не получил сертификат, адресиран към „преподобния Ян Стюарт”!
Времето, прекарано от Ян в затвора, му послужило, не само да успее да отговори на над 600-те писма които получил, но и да напише достатъчно нов материал за минимум един албум. Много от песните му били по темата за правосъдната система и неговите премеждия с нея.
1987 г.
На 3-ти Януари 1987 г., събота стартирала новата година в същински "White Noise" стил. На сцената заедно със "Skrewdriver" били "No Remorse" от южен Лондон, които правели първия си концерт, заедно със "Sudden Impact" от Кройдън и една група от Германия наречена "Boots And Braces".

Междувременно Националния Фронт се отдалечавал от традиционния си подход и поемал по „Щрасерски” път. Расата не е била вече главна тема. Това било "началото на края" за Националният Фронт. Ян не бил доволен от начина, по който се развивали събитията. Неоспорим е бил факта, че "White Noise" привличал още членове, но приходите от това били използвани за Фронта, а не се връщали в "White Noise", както било обещано в началото. Възнагражденията за продажбата на албумите на "Skrewdriver" станали проблем.
Националния Фронт обвинил "Rock-o-Rama", които пък на свой ред обвинили Фронта. Ян изпратил своята оставка. Ръководството на Фронта осъзнали, че може би са прекалили, при което бързо се заели да оправят проблема. Ян щял да получава възнагражденията си директно от Германия, а Националния Фронт обещал да онпусне повече средства за "White Noise". Ян повярвал на казаното, оттеглил оставката си и се завърнал да работи за Фронта.
Не се минало много време, и отново Ян и ръководството на Фронта били в напрегнати отношения. Ян не винаги бил готов да изтърпи критиката която получавал от тях. Те често критикували текстовете му, откривали в тях граматически грешки и др. Отношението им към техния скинхед другар и неговите приятели се преврънало в проблем. Нещо е трябвало да се направи и да се вземат мерки.
Недоверието на Ян към Патрик Харингтън и Дерек Холънд означавало, че той ще трябва да напусне Фронта и "White Noise". По това време Ян бил убеден, че най-добрия начин да отпразнува десетгодишнината на групата бил чрез издаване на книга.
Издадена нелегално,без име на издателство на нея, книгата пожънала голям успех. Авторът на книгата - Джо Пиърс прекарал цяла нощ в квартирата на Ян, където работили над запис на историята на Skrewdriver" на касета.

През лятото на 1987г. Ян окончателно напуснал Фронта. Той така и не влиза в друга партия, а по-скоро си дал равносметка за това, с което разполагал. Повечето RAC привърженици биха го последвали навсякъде и точно тази подкрепа го накарала да се реши. Било нужно нещо ново. Нещо, което би представлявало музикалната сцена и групите. Специална организация, която е свободна от ограниченията на която и да е партия. RAC феновете идвали от всички „крайно десни” политически партии. Една независима организация би помогнала за постигане на единство, нещо което липсвало много в Националния Фронт.
Харингтън и Холънд били разтърсени от напускането на Ян и бързо започнали да да действат. Те писали до Кев Търнър от "Skullhead", който по това време бил в затвора. От Фронта искали да се убедят, че той ще остане предан към "White Noise". Също така писали и до Кен Мак’Лелън от "Brutal Attack", който по това време работел в главният офис на Фронта в Кройдън. Те казали на Кен, че "Skrewdriver" са постигнали своята популярност с помощта на "White Noise" и че "Brutal Attack" биха могли да станат по-известни, отколкото "Skrewdriver" някога са си представяли.

Била започната кампания от мръсни номера. Болната майка на Ян получавала заплашителни обаждания. Всякакъв вид мръсотии били използвани срещу напусналите Фронта. Това което истински тревожело Ян, било какво да прави за в бъдеще. Създадена била нова организация, наречена Blood and Honour ("Кръв и Чест") идеята за чието име дошла от надписа на ножовете на СС. Името било също така и заглавие на новия албум на "Skrewdriver". Организацията била обявена като "Независимият глас на Рок срещу комунизма". Първото издание на списанието със същото име включвало интервю с Ян, в който той използвал възможността да обясни моментното положение на RAC сцената.
"Skrewdriver" прави първия си концерт без участието на "White Noise" на 4-ти юни. Отзивите от концерта са били много добри, което подтикнало Ян да продължава и в бъдеще сам. Когато "Skrewdriver" излезли на сцената, всичко се разтресло. Разтърсващият звук на стотици викащи с всичка сила "Sieg Heil", за да приветстват групата. На задната стена на сцената бил изпънат флаг с червено, бяло и синьо,цветовете на бойните знамена на скинхедс. Сред флаговете на Великобритания се срещали и знамена с келтския кръст направени от "Skrewdriver" и китариста на "Brutal Attack" - Мартин Крос.
Знамето на "Skrewdriver" било поръчано когато Ян се завърнал на сцената през 1982 г., замислено и направено от изтъкнати членове на Британско СС Движение. На сцената Ян винаги започвал с кратка реч, докарвайки публиката до лудост и веднага започвал концерта с една от своите бързи песни. Той избирал тема, която да е обща атака срещу имиграционната политика на правителството или от текуща новинарска тема. Обичайните теми включвали И.Р.А, Гари Бушел, Кен Ливингстън, Нелсон Мандела и почти всеки, който политически клонял в ляво. Публика била в ръцете му и макар, че никога не се случило, той е имал силата да използва тази власт, за да започне бунт.
Ян прекарал голяма част от времето си да се занимава с Фронта, които използвали всякакви тактики да съсипят усилията му да създаде нещо от "Skrewdriver" и "Кръв и Чест". Уводните статии в неговото списание били с изобличително съдържание срещу Фронта. Въпросът за Харингтън и Холънд също станал забележим в текстовете на Ян. Една от песните: "The New Boss", била вдъхновена от "Won't get fooled again" на "The Who", песен на която те направили кавър през 70-те.
Въпреки, че е изглеждало, че все едно Ян бил обзет от омразата към Националния Фронт на Харингтън-Холънд, със сигурност можело да се каже, че те са били доста по-разтревожени от него. Все пак, те били тези, които останали на второ място. Фронтът инструктирал своите членове, че е партийно нарушение да се чете списанието "Кръв и Чест". Ян много се забавлявал да се подиграва с хората от "White Noise", които обиждали списанието "Кръв и Чест", но все пак искали да го четат. В опит да прикрият грешката си, от Националният Фронт твърдели, че изчиствали редиците си от нацисти. Дори се свързали с "Борда на представителите на британските евреи", обявявайки, че членството е достъпно и за тях!
Ян скоро разбрал, че "Skrewdriver" стават все по-популярни. Повече музикални магазини закупували неговите "Rock-o-Rama" издания и предложения за концерти идвали от цяла Европа. Първото им голямо пътуване в Европа, след нещастието в Холандия през 1982г., било до шведското пристанище Гьотеборг. Придвижвайки се с ферибот, пътуването отнело 24 часа. Групата използвала това време изцяло за да се напият. Когато пристигнали в Швеция, били посрещнати от членове на "Dirlewanger", техния шведски еквивалент. Гостоприемството било отлично и макар, че е имало няколко неуредици около концерта, уикенда бил приет като огромен успех.
По същото време в Германия, "Rock-o-Rama" дали зелена светлина за издаването на новия албум на "Skrewdriver" - "White Rider". Показаното майсторство в този албум, рядко било достигано от музиканти от RAC сцената по това време. Песните на Ян били по-смислени и били направени по-професионално от всякога. Много от песните били написани в затвора и това била темата на две от тях. Ян почел героите от Вафен-СС и пейки песен за, разказваща за тяхната съдба на Източния фронт в "The Snow Fell". Бавна мелодична песен с творчески написан текст, с нея "Skrewdriver" достигнали връха в творчеството си по това време. Заради проницателността на посланието и "I Can See The Fire" била любимата песен на Ян от този албум. "Strike Force" била в подкрепа на белите расисти от Южна Африка и станала любима по концерти. Както ставало с всички издания "Rock-o-Rama", песента "White Rider" била изпратена на адвокати, за да се види дели текстът и не противоречи на строгите германски закони.