1993 г.

Нещата които се опитал за избегне с преместването си от Лондон, започнали да се случват с Ян и в Мидландс. Местната полиция, понякога го следвала от кръчма в кръчма през уикендите. Била организирана кампания от марксисти от Мансфийлд, която целяла да забрани достъпа му в метъл клуба Rock City в Нотингам. Местният локал, който Ян посещавал, бил затворен по времето когато от парламента призовали да се отнемат лицензите на обществени заведения, които позволяват те да се посещават от членове на подривни групи. Ян отново се чувствал като под обсада и без де има къде да избяга.

В последните години Ян се преместил да живее с годеницата си Даян. Връзката им била нестабилна и двамата не говорели за сватба, въпреки че и това можело да се случи един ден. От друга страна въпросът за деца, стоял по-съвсем различен начин. Ян не давал признаци, че иска да създаде истинско семейство. Може би се страхувал от собственото си бъдеще или нестабилността на връзката им. Щяло ли бъде честно да имат дете, на което да не може да бъде осигурен стабилен и спокоен живот. Ян не мислел така, въпреки че, се наслаждавал на посещенията си на различни националистически семейства в района. Светлината в която го представяли медиите бил съвсем различена от тази в която го познавали най-близките му приятели. Разбира се той оставал политически ангажиран човек, но винаги му оставало време за приятели и фенове. Много хора били изненадани от неговото благородство и доброжелателство, разбира се това било само по отношение на белите хора и не към тези, чийто политически убеждения били обагрени в тъмно червено. През месец юли групата записала последният си албум “Hail Victory”, който Ян така и не доживял да види издаден.

Записът на "Hail Victory" в студио

През септември 1993 г. заради очакваното предстоящо влизане на Ян отново в затвора, дивизията на Blood & Honour от Източен Мидландс организирала концерт, планиран за 25-ти септември на който Skrewdriver щели да свирят. Това трябвало да бъде най-големият националистически фестивал в цяла Европа.

Сутринта в четвъртък, 23-ти септември 1993 г., Бени, приятел на Ян получил телефонно обаждане. Бил Ян, който искал да знае, дали ще могат да се видят същия ден. Бени обяснил, че ще е ангажиран през целия ден и решили да отложат срещата за следващия. Същата вечер Ян се видял с Кат, Дики, Роб и скинхед на име Бу. Петимата взели колата на Ян и отишли до Бъртън, където имали среща с местни скинове и изпили по няколко напитки в местния бар „Кралския дъб”.

Нямало нищо по-различно в тази вечер, за своите приятели Ян бил не само вдъхновяващ лидер, но и също така човек, с който могат да прекарат приятно време и да се посмеят. Момчетата решили да се прибират малко преди единайсет часа вечерта, защото след два дни предстоял големият концерт, а имало да се организират още доста неща. Роб не пил алкохол през цялата вечер, така че той застанал зад волана на автомобила и петимата поели по път А38 към Хийнор.

Точно изпреварили една кола на широк участък от пътя близо до фабриката на Тойота в Бърнастън и се връщали в своето платно със скорост от около 55 мили в час, когато внезапно нещо се случило. Кормилото станало неконтролируемо и внезапно колата се понесла към мантинелата. Ян сграбчил волана, казвайки на Роб „ Не се опитвай да ме убиеш, имам концерт в събота”.

Не изглеждало да има някаква реална опасност и коментарът бил казан по-скоро на шега. Внезапно след това колата се ударила в мантинелата, преобърнала се на пътя, завъртайки се няколко пъти на банкета и накрая се забила в канавката. Всичко се случило за секунди. Кат, все още замаян от катастрофата казал „Какво стана?” неосъзнавайки сериозността на инцидента. Отърсвайки се от шока погледнал към брат си Дики и казал на Роб (шофьора), който точно приближавал „Той е в беда”.

След това се огледал наоколо за другите. Веднага открил, че Бу бил вече мъртъв. После и двамата погледнали към седалката на Ян и осъзнали в пълна степен какво се е случило. Кат изругал „Мамка му!”. Разположен по средата на задната седалка, с Дики от дясната си страна и Бу от ляво, Кат претърпял катастрофата по-леко от приятелите си. Ударът бил от лявата страна на колата, където седели Ян и Бу.

На мястото пристигнала „Бърза помощ” и момчетата била закарани директно в болница. Бу бил обявен за мъртъв още на мястото на произшествието. Ян бил прехвърлен в медицинският център в Нотингам с тежки наранявания на главата. Не успял да се върне в съзнание и починал в 10.40 ч. сутринта на 24 септември 1993 г.

В Блекпул, Артър Доналдсън приел с прискърбие вестта за смъртта на 36 годишния си син, само две години след като загубил съпругата си. Веднага след като новината гръмнала, семейство Доналдсон било засипано с обаждания от стари приятели на Ян, които искали да знаят подробности за погребението му. Пресата също била безмилостна в търсенето на сензационна новина. Господин Доналдсон заявил пред местен вестник „Страхувам се да вдигна телефона. Журналистите са безмилостни”. Страниците на вестниците били пълни с истории за очаквани сблъсъци между нацисти и крайно леви на погребението на Ян. Това било една от причините, които довели до решението да се направи погребение в тесен семеен кръг.Бащата на Ян бил решен да избегне, цялото това нещо да се превърне в един политически цирк. „ Това трябва да е тихо семейно погребение с неговите най-близки хора, а не сцена за демонстрации” заявил той.

От уважение всички се съобразили с волята на бащата на Ян. Той взел тежкото решение тленните останки на сина му да бъдат кремирани, за да не могат в последствие комунистите да осквернят гроба му. На 5-ти октомври в крематориума в Карлтън последна почит на Ян отдали около двайсет най-близки роднини и приятели. Сред тях били Кат, годеницата на Ян, брат му Тони и дългогодишният му приятел и първи барабанист на Skrewdriver Грини. Била изсвирена песента на Бон Джоуви ‘Blaze Of Glory’, а Леми от Motörhead изпратил цветя.

Прахът на Ян бил разпръснат там където бил и този на майка му – в параклиса в семейната градината с рози. Съратници от близо и далеч направили поклонение на мястото за вечен покой на Ян в дните и седмиците след кремацията, отдавайки последна почит на своя герой. Много ог тях не знаели, точния парцел в крематориума и скоро огромен венец във формата на келтски кръст, направен от червени, бели и черни цветя бил оставен на входа на гробището.

На независим следовател бил отказан достъп до останките на автомобила, но полицаят от Дарби, който ръководел разследването направил следното заключение: „ Все още не можем да открием какво е причинило този трагичен инцидент. Това, което мога да кажа е, че колата е имала два дефекта, които са я направили трудна за управление. Но трябва да е имало и другr фактори, който са допринесли за катастрофата, дори Ян да не беше сграбчил волана, както много други на негово място биха направили в същата ситуация”. Предполага се, че по колата е Ян е имало външна интервенция.
Възможно ли е Ян да е бил убит? Смъртта му е точно копие на тази на уелската група Violent Storm година по-рано. Полицията и пресата потулиха случая, защото Ян вече беше станал голяма заплаха за тях. Не трябва да се забравя и факта, че британските тайни служби са международно признати експерти в използването на автомобилни катастрофи за убийства, какъвто беше и случая със смъртта на принцеса Даяна.

От раждането си до смърта си, животът на Ян Стюарт беше история на един типичен бунтар на 20-ти век. Един кратък живот изживян на ръба. Единственото нещо, което го различаваше от хора като Джеймс Дийн, Елвис Пресли и Кърт Кобейн бяха политическите му виждания и благосъстоянието, което той така и не натрупа, за разлика от тях.

Колкото повече се опитваха да го спрат, толкова по – решителен ставаше той. Ян Стюарт пропагандираше идеите си чрез RAC музиката. Неговото послание направи скинхедс по-политизирани от когато и да е било. Той осъзна, че създава една нова младежка култура, в която той завинаги ще остане „номер едно”.

Ако Ян Стюарт нямаше талант, тогава може би Skrewdriver нямаше никога да издаде дори един албум. Фактът, че направиха толкова много е доказателство, че групата се е борила повече от всяка друга в историята на популярната музика. Може би самата борба ги е карала да продължават напред. Ако музикалните медии не ги бяха отхвърлили, може би всичко щеше да е просто поредната кратка мода, която бързо да умре.

Независимо кой си и от къде си, когато си изправен до стената, имаш само два избора – да се бориш или да умреш. Именно този манталитет позволи на Skrewdriver да се превърне от националистическа гледна точка в най-голямото нещо след Адолф Хитлер. Точно както Ян Стюарт пророкува през 1991 г. „Ще трябва да ме убият, за да ме спрат”.

Ако нашите врагове някога са си мислели, че убивайки Ян ще ни победят, напълно грешаха. Сега Ян е легенда, мъченик, герой и неговата кончина го направи безсмъртен. Подвигът на Ян ще отеква през времето и неговите песни ще останат във вечността. Ян Стюарт Доналдсон никога няма да бъде забравен. Неговият огън още бушува в сърцата ни. Чрез своята музика и саможертва той продължава да бъде вдъхновение за много хора. Ние ще продължим борбата му за един нов по-добър свят.

*Благодарности на Силвия и Александър за оказаната помощ!!!

Снимки (част 1)

Благодарение на нашия приятел от Англия Ник Рич, поместваме няколко изключително редки фотографии на Ян Стюарт, някои от които се публикуват за първи път.

Ян с Марк Съдерланд по време на записа на "Blood& Honour" - 1985 г.

Skrewdriver - White Power

През 1983 г. White Noise Records издават сингъла “White Power” (на 7 инчова винилова плоча), съдържащ първите политически песни на Skrewdriver. Освен едноименната песен в него са включени и Smash the I.R.A. и Shove the Dove. Записът шокира цялата британската музикална индустрия, а един вестник определя White Power, като „най-злобната песен на всички времена”. Тя остава любима песен за Ян и се превръща в крайъгълен камък за цялата националистическа музика за в бъдеще. „Това беше голям удар” заявява Ян „Текстът на тази песен, както и този на „Tomorrow Belongs To Me”, означава за мене повече от всяка друга песен, която съм написал. В нея има толкова силно послание. Много е директна”.

Специално за нашия блог ви предоставяме видеоклип на песента с български субтитри на текста.

Нова книга за Ян Стюарт и Skrewdriver

Само преди няколко седмици в Унгария излезе нова книга посветена на Ян и Skrewdriver. Успяхме да влезнем в контакт с автора и Йозан Золтан, който с удоволствие ни даде интервю, част от което, касаещо подробности за новата книга ви представяме в по-долните редове.

Здравей, би ли се представил с няколко думи?

Здравейте, казвам се Йозан и съм от Унгария. Присъединих се към скинхед сцената през 1989 г. На 36 години съм, имам прекрасно семейство и ръководя лейбъла Loyality Records, като постоянна работа.

Съвсем наскоро публикувахте книга за Ян Стюарт озаглавена „Изгнаниците на Рок енд Рола”. Мисля, че за първи път такава книга се появява извън Великобритания. Бихте ли ни казали повече за съдържанието и?

Беше мой дълг да напиша книга за Ян Стюарт на унгарски език. В Унгария няколко поколения са израснали слушайки музиката на Skrewdriver, но са имали много малко информация за най-уважаваната група на всички времена Книгата е предназначена за унгарските фенове на Skrewdriver, съдържа много информация, разглежда почти всички връзки между бандата и Унгария, така че това не е просто превод на биографията на Ян Стюарт. В нея има истории от раждането на Ян, до момента в който за жалост ни напусна, също така много снимки, обложки на албуми и т.н.

Доколкото знам никога не сте срещали Ян Стюарт Доналдсон на живо, но сте планирали концерт с участието на Skrewdriver в Унгария. Как може човек който никога не се е срещал с Ян да напише книга за него? Използвали ли сте някой от другите книги посветени на него, като източник на информация за вашата творба?

Да, за съжаление нямаш шанса да го срещна, но говорихме по телефона на два пъти през 1993 г., когато започнахме да организираме концерта на Skrewdriver тук в Унгария. Последното обаждане беше няколко дни преди катастрофата и затова не повярвах на новината за смърта му поне шест месеца. Мислех си че е лоша шега или слух. Все още съм голям фен на Ян и винаги ще остана такъв. През годините събрах доста информация, книги, списания, снимки и реших да напиша книга, за да предоставя всички мои спомени и събрани материали за Ян Стюарт на читателите. Не го правя заради парите, както може би някои си мислят, а заради дълбокото уважение, което изпитвам към личността на Ян. Да, използвал съм доста факти описани в другите книги посветени на него, но съм добавил и други неща, както и моите лични чувства. За щастие повечето хора обожават книгата, някои дори я наричат „Skrewdriver Библия”, така че, не може да бъде много лошо четиво.

"Животът ми с Ян Стюарт" - интервю с Даян Каладайн

След бурните дни в Лондон,Ян Стюарт го напуска в края на 80те години. Той планува да се премести в далеч по-тихия регион на Източен Мидландс. По време на реформирането на "Skrewdriver" с двамата нови членове Джон Хиксън и Стивън Каладайн (Стигър), той започнал сериозна връзка с Даян, сестрата на Стигър.
Даян Каладайн през всичките тези години, поради различни причини, не направи никакви коментари, поради обществения интерес относно времето прекарано от нея с фронтмена на "Skrewdriver". Сега,след повече от 13 години, тя се съгласи да даде това интервю.
През октомври 2006 та пътувах до мястото където тя живее,за да разговарям с нея за тази важна част от живота и. Признателен съм за любезното съдействие на Даян и нейното семейство,че ми позволиха да й задам следните въпроси.
Марк Грийн

Интервю с Даян Каладайн, Октомври 2006г.

Даян, преди да стигнем до въпроса за твоята връзка с Ян Стюарт, бих искал да те попитам какъв беше основния стил музика, който предпочиташе в тийнейджърските си години?

" Израснах основно в Източен Мидландс. Прекарвах времето в това прекрасно малко градче. Бях повлияна от рок музиката, очевидно за това причина е бил моя по-голям брат."

Във Великобритания имаше голямо развитие на пънк, ню уейв и скинхед сцената. Какво беше твоето мнение за тези субкултури преди да срещнеш Ян Стюарт?

"Никога не съм се събирала с хора от тези среди, като пънкове или други. Това беше тотално различно от мен. Интересуваше ме единствено рок музиката, също както и всички мои приятели. Никога не съм била на пънк фестивал или концерт."

Даян и Ян Стюарт

Ти си местна, а Ян Стюарт е роден в Блекпул, прекарал е няколко години в Лондон и се е преместил в Източен Мидландс. Кога за първи път се срещна с него?

"Излизах с приятели и се срещнах с Кат, който познавах от скоро. Кат беше близък с Ян, но на този етап все още не знаех неговото име. Аз не разбирах много какви точно са те. Виждах че са скинхедс и си мислех, че вероятно те просто следват модата. Това беше моето възприемане на нещата. Наистина доста наивно. Този мой познат се изгуби за известно време, заради експлозия в дома му, която унищожи цялата му колекция от рок музика. Ян разбра за това и му предложи подкрепа, въпреки, че като цяло не бяха приятели. Той каза нещо от рода на : "Ако мога да помогна с каквото и да е, просто ми кажи." Това наистина ме впечатли."

Той прекарваше време с приятеля ти Кат, но кога имаше шанса да го опознаеш?

"Когато го срещнах за първи път, не знаех че той е част от група. Просто стана така, че ние бяхме на кръчма с мой приятел и той започна да говори с нас. Всъщност ни покани на парти. То беше в апартамента, в който той живееше с няколко приятели. Ние пристигнахме там и къщата беше пълна с хора. Джон Бърнли (барабаниста на "Skrewdriver") беше там и както винаги ни забавляваше. Спомням си, че искаше да пусне някаква диско парти музика, която смущаваше Ян. Тогава той каза "Това не е по вкуса на никой от нас! Ако някой иска да слуша нормална музика да се качи горе." Последвахме го до горе и той пусна "Моторхед". Влязохме и седнахме в неговата стая, където слушахме различни видове рок музика. Тогава някой спомена "Хайде Ян, пусни твоите записи." Тогава беше първия път когато чух "Skrewdriver".
Разговаряхме и той ми спомена за преместването си от Лондон. Докато говорехме, аз го намерих за наистина много интересен. Въздействието му беше релаксиращо и приятелско. Помня, че казваше, че Лондон не е много приятно място за живеене. След като разговаряхме около час, аз просто мислех, че не мога да съдя някой по външния му вид, защото той може да се окаже тотално различна човек."

Кога разбра, че той проявява по-голям интерес към теб?

"Когато започна да разговаря с нас в кръчмата, той очевидно смяташе, че аз и моя приятел сме двойка. След като разговаряхме накратко, той попита: " От колко време вие двамата сте заедно?" Когато му казахме, че всъщност сме просто добри приятели, той предложи да ме почерпи питие. Бях малко предпазлива по това време,понеже бях срещнала няколко смахнати хора на неговото парти, но си казах, че той не е като тях. Съгласих се да се срещнем следващата седмица. Той ми звънна и си признавам, че помолих брат си да му каже, че трябва да работя извънредно и, че няма да съм на разположение. Той, обаче, продължаваше да звъни и това продължи четири седмици. Избягвах неговите обаждания и се питах дали наистина искам да се забъркам с него. Накрая приех негово обаждане и се срещнахме в местен пъб. Стояхме там и разговаряхме. След тази среща, неговата личност ме завладя. Бях доста млада и го намирах за изключително интересен човек. Той беше истински джентълмен. Много любезен."

Кога започнахте вашата връзка, как се развиваха нещата? Родителите ти запознаха ли се с него?

"Бях изненадана от него. По това време го познавах от скоро. Разхождахме се из провинцията, излизахме да похапнем, нормалните неща, които двойките правят. Баща ми не хареса факта, че имам приятел, както повечето бащи правят. Поради някакви странни причини, обаче, родителите ми приеха Ян от самото начало. Той дори ги посещаваше и говореше с баща ми, дори в случаите в които не си бях в къщи. Да, те се сближиха много с него."

Междувременно си разбрала, че той е фронтмен на "Skrewdriver". Какво беше впечатлението ти от първия път в който го видя на сцената?

"Имаше концерт в Милтън Кейнс. Много голям концерт. Той се притесняваше, като знаеше, че стоя в тълпата, но се отнесе много грижовно. Ангажира някой да се грижи за мен и това беше Големия Ник. Лесно е да го запомни човек. Той стоеше около мен, и въпреки злобния си вид, беше най-милия човек на света. Не се чувствах много удобно в началото, чувствах, че всеки наблюдава дългата ми коса през цялото време. Беше много странно, помня като отидох до дамската тоалетна, момичетата ме следваха и ми задаваха въпроси като "... ще се омъжиш ли за Ян?" или "можем ли да бъдем твоите шаферки?" За мен това беше един наистина чужд свят.
Когато Ян се качи на сцената, бях много шокирана. Познавах го като срамежлива, притеснителна и резервирана личност и дори се притеснявах, как той ще се представи на сцената! Бях изумена като го видях горе и от реакцията на публиката! След концерта той започна да говори с привържениците си, изслушваше ги, въпреки, че трудно помнеше имена."

С този концерт ти се "вписа" в света на скинхедс. Доминирана от мъже сцена с агресивна музика. Как се чувстваше в началото като някой, който е дошъл "от вън"?

"В началото това беше странна среда за мен. Това,обаче ме направи по-близка с добрите приятели на Ян като Ник по това време. Шокиращо беше да видя колко време отделяше Ян да говори и да изслушва своите привърженици. Това ме изуми. Той оказваше огромно влияние над толкова много хора."

Чрез неговата музика той е имал поразително влияние над хората. Спомняш ли си някакви необичайни действия от негова страна?

"Той силно вярваше в убежденията си. Ако имаше възможността да помогне на някой, със същите убеждения, той със сигурност би го направил. Веднъж, едно хлапе, което обичаше да слуша музиката на Ян, беше блъснато от кола. То беше тежко ранено и изпадна в кома. Бащата отчаяно се опитваше да влезе в контакт с Ян и да го помоли да говори с неговия син. Ян влезе в болницата и говореше на момчето, изсвири му няколко песни, и това му помогна да се върне в съзнание."

Ти откри няколко поразителни факти от живота на Ян Стюарт. Как се почувства, когато разбра, че той вече беше осъждан?

"Познавах го не много добре по времето, когато всъщност разбрах, че е бил в затвора. Той се защити, като ми разказа какво всъщност е станало. Абсолютно вярвах в думите му, относно това, което се е случило, понеже той никога не лъжеше. Приех това, което той ми каза и не се чувствах зле от факта, че е бил в затвора. От една страна, имаше и нещо положително, по времето прекарано от него в затвора, той разпространява името "Skrewdriver" в европейската националистическа сцена."

Ян Стюарт беше добре уважаван като музикант и като личност. По време на неговата музикална кариера, започнала през 1977г., той е бил в контакт с много популярни музиканти като Джо Стръмър от "The Clash", Стинг от "The Police" и Леми Климистър от "Motorhead". Ти знаеше ли за това?

"Той наистина се е срещнал с доста хора по време на своя престой в Лондон. Помня, че Ян ми беше разказал история относно Леми. Гледахме по телевизията предаване за "Motorhead". Тогава Ян каза: "Когато гостувах на яхтата на Леми, там беше пълно със снимки на Саманта Фокс!". Той също ми каза, че Леми е политически дясно настроен и че е много свестен тип. Когато ми разказваше това, аз мислех, че вероятно го е срещнал само веднъж из лондонските улици. Леми, обаче, наистина познаваше Ян. Четири или пет години след смъртта му, "Motorhead" свиреха в Нотингам. Отидох с мой приятел от Германия на този концерт. Познавах някой от озвучителите и екипа отговарящ за светлините. След като концерта свърши, ние останахме на партито. Там всъщност имах и шанса да говоря с Леми. След като се представих го попитах дали помни човек на име Ян Стюарт. Тогава той се опита да изглежда изненадан,направи няколко странни физиономии, понеже не знаеше коя съм всъщност. Мислеше си, че вероятно съм репортер, но аз му обясних, че всъщност съм била годеница на Ян и тогава той се поотпусна. Той ми каза нещо от рода на: "...знаеш, той беше наистина добър човек. Разказвал ли ти е за партита на яхтата ми? Тъжно е, че неговата музика пое по друг път." И също така добави нещо от рода на "...но също така имам и черни гаджета!".

Ян беше талантлив композитор и амбициозен китарист. Но също така знам, че е започнал да пише „фентъзи” книга. Знаеш ли нещо за това?

" Да. Не знам, обаче, дали плануваше един ден да я публикува. Беше от рода на "Властелинът на пръстените", но така и не му остана време да завърши тази книга. Няколко човека имат копия от нея и бях чула, че искат да я издадат Той беше запален по книгите и му харесваше да пише. Помня неделите, когато ходеше в провинцията, където винаги композираше. Там той се вдъхновяваше и химикалката му сама пишеше."

По време на своята кариера той преживя някой големи разочарования, не само с медията на National Front. Също така, неговият близък приятел Нийл Париш ("Skrewdriver" Services) го предаде както и Ники Крейн ("Skrewdriver" Security). Помниш ли как Ян прие това?

"Накрая, той беше свикнал на всичко това. Беше разочарован, но никога не позволи тези факти да променят неговия път. Особено за хора, на които вярваше, и които го предаваха. Веднъж ми каза: "Изградиш ли сцена, винаги ще има някой, който ще се опитва да я разруши!". Никога не съм вярвала на Париш. Никога не се срещнах с Ники Крейн, един път, обаче, говорих с него по телефона. Още с чуването на гласа му си помислих че е гей."

Паралелно с нарастващата популярност на "Skrewdriver" Ян Стюарт свири повече и повече на концерти например в Италия и Германия. Ти присъстваше на няколко от тези концерти в чужбина. Бих желал да те питам основно за инцидента през 1991г. в Котбус/Германия?

"Това, което, всъщност стана беше, че Ян и аз прекарвахме една спокойна вечер. Ян не беше голям пияч и не пиеше преди концерт. Останалите обаче дойдоха в града и започнаха да пият. Не беше най-добрата идея, да се напиеш в чужда държава. Тогава проблемите започнаха. Спомням си, че някой почна да блъска по вратата и след това бяхме арестувани от полицията. Всичко беше много сериозно, въпреки, че ние дори не бяхме замесени. Всичко което Ян желаеше, беше да свири на концерта за германците. Инцидентът повлия много на нашите взаимоотношения. Определено ме накара да не пътувам в чужбина за дълго време."

Някой заплашвал ли те е и създавал ли ти е проблеми по време на твоята връзка с Ян Стюарт?

" Живеехме в малко градче. Семейството ми винаги е живяло тук и хората са приятни. Никога не сме имали никакви проблеми. Ян се чувстваше много добре тук, далеч от проблемите в Лондон предизвикани от левите. Начина на мислене на Ян беше винаги целенасочен и чист. Помня, докато се разхождахме с него из градчето един ден, няколко души раздаваха списание "Социалистически работник" на улицата, но Ян директно им каза: "Нямам интерес, аз съм националист!".

В началото на 90-те години медиите и властите в Германия, следяха много зорко т.н. „крайно десни движения” , поради зачестилия брой инциденти и сблъсъци с други групи. Осъзнаваше ли, че Ян беше третиран като ключова фигура в международната сцена. Как това повлия на отношенията ви и на вашата връзка?

" Беше сложно. Исках да имаме нормален живот и неща като дом и деца. И той го искаше, но беше също така и непоколебим в това, в което вярваше. Не съм се и опитвала да го отдръпна от идеите му, понеже в такъв случай той нямаше да бъде същата личност. Знаех също така, че той ще спре да ме харесва ако се опитвам да постъпя така. Решихме да се разделим и да поемем по различни пътища. След месец, обаче, се събрахме отново. Ние искахме да се разделим, но всъщност не можехме.

Предполагам, че в крайна сметка сте достигнали до едно мнение относно бъдещето на вашата връзка. Какво се случи?

"Знаете ли за инцидента в Блекпул? Един път посетихме семейството му там. Той се обади на един от своите приятели от детството и се разбраха да се видят в клуб. Пристигнахме в този клуб, но ни се стори празно и тихо, тъй като очаквахме, че много хора от училищните години на Ян ще бъдат там, за да се видят. Всъщност беше тиха и приятна нощ. Тогава излязох за да си купя нещо за хапване от магазина на ъгъла. Един човек ме следваше и започна да прави глупави подмятания по мой адрес. Тогава Ян дойде и го наби. Полицията пристигна и Ян и аз бяхме арестувани! Аз казах на полицаите "Този мъж провокира инцидента!" , но те не ме слушаха. Те всъщност се опитваха да ме накарат да кажа, че Ян е започнал, но аз разбира се не го казах. В резултат на това, и аз получих обвинения.
Това всъщност беше момента в който се пречупих. Последваха дела в съда и т. н. Адвокатът ми също се опитваше да ме настрои срещу Ян, тъй като беше сигурен, че Ян ще изгуби, заради предишните си присъди. Не го послушах, защото казвах истината, но те бяха против мен. Отидох в съда и изслушах обвиненията. Целия този сценарий създаде огромно напрежение между нас и аз не можех да понеса повече. Ян знаеше че ще получи още една присъда. Процесът му беше насрочен за октомври 1993 г., но той почина месец преди това."


Писмо от Ян Стюарт, писано около август 1993 г.

"До всички другари националисти,
докато четете това писмо, е много вероятно да получа още една присъда наложена над мен от държавата ни. Престъплението ми беше, че защитих момичето с което бях сгоден, от надрусан луд изрод, който първо се отнесе грубо с нея, след това ме атакува три пъти. Полицията както винаги писа своите рапорти по начин, по който да ме обвинят възможно най-много. Дори преди този процес, открих, че колкото и наркоманът да лъже, заедно със своите съюзници в полицията, решението вече е взето и съдът в крайна сметка ще ме намери за виновен. Малко след инцидента, полицаите арестуваха и момичето с което бях, така, че да не мога да я призова като свидетел. Това беше очевидно действие за засилване на скалъпеното обвинение срещу мен.
Когато ме обявят за виновен на този шоу процес, това ще бъде очевидно доказателство, че ако си националист в това, което те наричат демокрация, няма да получиш справедливост. Това, въпреки факта, че си бил нападнат и единствено си искал да защитиш момиче. Истината и справедливостта нямат значение за правосъдието. Не можеш да очакваш да се отнасят с теб справедливо, ако не вярваш в тяхната пропаганда и не вървиш по линията на техния мулти-расов режим.
Ако държавата мисли, че като ме вкара в затвора, заради това, че защитавам момиче от един надрусан продукт на тяхната система, това ще ме обезсърчи и ще пречупи моите националистически идеали, просто не са познали! Както Ницше казва " Това, което не ни унищожава, ни прави по-силни", и те могат да бъдат уверени, че ще се
завърна отново и ще се бия за раса и нация. Те не могат да убият нашата музика."

Оригиналът на писмото

Трагичен е факта, че този инцидент в Блекпул е причината за прекратяване на вашата връзка. Как ти повлия тази раздяла и след като знаеше какво ще бъде бъдещето на Ян Стюарт?

" Знаех, че Ян беше разочарован. Просто исках да забравим и да продължим по пътя си. Той винаги ми казваше, че не мисли, че ще доживее до 40те. Никога не съм забравила тези думи. Той наистина имаше много проблеми."

Помниш ли точно този септемврийски ден на 1993 г. Вие вече сте били разделени с Ян, но моля те, разкажи ми своите спомени от инцидента и влизането на Ян в болницата?

"Беше около 5:00ч. сутринта, когато някой се обади по телефона. Тази нощ беше странна и неспокойна за мен и не можех да заспя. Не мога точно да обясня това чувство. Бях будна, когато се позвъни на телефона. Баща ми вдигна, но аз инстинктивно усещах, че обаждането е за мен. Обаждането беше от полицията и ми съобщиха, че се е станала автомобилна катастрофа. Казаха ми, че Ян е бил в колата и, че се опитват да намерят телефонния номер на родителите на едното от момчетата. Не споменаха много подробности, казаха само, че колата е излязла от пътя и се е озовала в канавката.
Ян беше пострадал и го преместиха в болницата в Нотингам, а останалите бяха преместени в болницата в Дарби. Притеснявах се защо го местят на различно място, но полицията ми обясни, че Ян е получил нараняване на главата, което изисква специално лечение. Бях разтревожена, защото имах чувството, че всеки ми казва различни истории. Полицията се свърза по радиостанцията с техни колеги и ме информираха, че Ян е изпаднал в безсъзнание! Изпаднах в шок и исках да видя Ян, но баща ми не ми позволи да карам. Казах на полицаите да се обадят на родителите на Ян в Блекпул. По време на пътя към болницата, исках лично аз да се обадя на бащата на Ян. Бях изненадана да открия, че той не знаеше нищо за инцидента, което означаваше, че полицията не го беше информирала, както им казах. Каза ми, че тръгва и ще се срещнем в болницата в Нотингам.
Внезапно ми се обади братът на Ян и с истеричен глас ми каза: "Няма да го държат повече. Трябва да отидеш там веднага!". От този момент аз наистина се паникьосах. Пристигнах в болницата и отидох да го видя в интензивното отделение. Той беше в безсъзнание и не приличаше на себе си. Беше много отекъл. В действителност го поддържаха жив чрез машини.
Сестрата, която се грижеше за него ми каза, че има множество наранявания. Не само главата му, но и вътрешни увреждания, сърцето, белите дробове, мозъка в предната част, счупени кости по лицето му. Това беше много! Тя каза, че той трябва да бъде много силен, защото никой друг не би оцелял при тези наранявания. Това беше изключително шокиращо. Когато живеехме заедно, той работеше много, тичаше редовно дълги разстояния. Не пушеше, нито пиеше много. Беше изключително здрав и се грижеше за себе си. Изглеждаше непобедим, толкова силен психически...а тогава го гледах да лежи там.
Знаех, че всичко е въпрос на време. Белите му дробове бяха лошо засегнати. Единия му дроб беше в действителност прободен. Беше толкова тъжно, че те не можеха да направят нищо. Казаха ми, че ще умре. Сестрата дойде и ми каза, че трябва да взема нещо за пиене, но аз не исках да изпусна развитието на нещата. Тя продължаваше да ми казва, че състоянието му не се е променило от момента, в който са го докарали в болницата в полунощ и, че това ще продължи още малко. Отидох до машината за кафе в коридора. Нямаше ме точно няколко минути, когато сестрата ме настигна и ми каза: "По-добре да дойдеш бързо!".
Върнах се, седнах до него и хванах ръката му за няколко минути. Тогава машините показаха...мъртъв. Всичко беше странно за мен, как нещата се случиха за няколко минути. Ян беше мъртъв.
Стоях до леглото му около час. Тогава баща му пристигна. Той все още не знаеше. Аз не можех да му кажа, той питаше за инцидента. Тогава докторите го информираха. Разбира се всички бяхме много разстроени. Аз също бях близка с баща му. Докато мислех за нараняването на мозъка му, си казах, че ако беше оцелял, той вероятно нямаше да бъде същата личност. Той не би искал да живее по този начин."

Даян, какво се случи след това?

"Имаше разследване на инцидента. Пренесоха тялото му до Дарби. Отидохме да го видим в моргата. Радвам се, че отидох там. Всички отоци се бяха махнали, синините около очите също. Просто всичко. Той всъщност изглеждаше сякаш спи. Докоснах бузата му, не можех да повярвам че е мъртъв. После отидох с Кат да видим брат му, който все още беше в кома в болницата в Дерби. След това се върнах обратно в моргата, понеже искаха да местят тялото на Ян в Блекпул."

Погребението беше в Блекпул. Какво помниш от този тъжен ден?

"Беше отвратителен, сив ден. Собственика на погребалното бюро ми върна кубинките на Ян, тъй като стоманените бомбета са били проблем в крематориума. Дадох ги на брат му. Около крематориума се спускаше мъгла. Там бяха стари приятели от училище, семейството, най - близките приятели. Кат, Стийв и брат му носеха ковчега."

Знаеш, че имаше различни слухове относно инцидента. Какво е твоето мнение, след като си била толкова близко до събитията?

"Следствието продължи дълго. Показания на човека, който е карал колата. Резултати от съдебни разследвания и т.н.. Бях там и чух всичко. Знаех, че колата не беше здрава. Много малки неща не работеха както трябва, такива като волана, имаше пирон в една от гумите, предпазните колани и т.н.. Следователят който водеше разследването каза, че всички тези фактори са довели до инцидента. Трябва да не забравяме и факта, че пет едри мъже са били в малка кола (Фолксваген Поло), карана от шофьор без опит (Ян не е шофирал в онази нощ), било е късно през нощта плюс повредите на колата. Личното ми мнение е, че беше инцидент."

Остана ли в контакт със семейството на Ян след неговата смърт?

"Баща му ми се обаждаше в началото всеки ден. Всичко остави много емоции, въпроси и те разчитаха на мен. От една страна аз исках да избягам от всичко."

Пресата и телевизията съобщиха за смъртта на Ян Стюарт. Вероятно са направили опит да получат някаква информация и от теб. Как се справи с това?

"Репортерите се опитват да влязат в живота ти и да се правят на твой добър приятел за да вземат информацията, която им е нужна. Имаха моя телефонен номер, обикаляха около къщата, разпитваха останалите за мен в заведенията които посещавам и тнт. Твърдяха, че ако се съглася да говоря, ще покажат историята от моята гледна точка. Не беше подходящо време за коментари. Знаех също така, че те няма да кажат нещо позитивно за Ян. Събрах няколко статии, имаше една от вестник "The Quardian", който беше с доста добра репутация в Англия. Те направиха репортаж относно Ян с няколко снимки, но имаше много глупости, които бяха писали."

Ян Стюарт почина преди повече от 13 години. Ти продължаваш своя живот, но питала ли си се някога, какво би станало, ако ти никога не се беше срещнала с него?

"Вероятно щях да бъда различна личност ако никога не го бях срещнала. Той оказа огромно влияние над начина ми на мислене. По малко или много всеки ден. Огромно въздействие над мен."

Деян, много ти благодаря за това интервю!

*Интервюто е публикувано в книгата "Смомени" от Марк Грийн ("Memories" by Mark Green) издадена от немският лейбъл PC Records през 2007 г.

Skrewdriver - Rock Anti Communism

Един доста стар и рядък запис на Skrewdriver, който трудно може да се намери на друго място. Песните в него са с оригиналните си текстове, без каквато и да е цензура.

Свали

Интервю с Мъри Холмс

Август 2005 / Октомври 2006

Шедьовъра на Ян Стюарт "Hail The New Dawn" символизира новата музикална посока на "Skrewdriver" през 1984г. Мъри Холмс от Перт/Австралия през тези дни е член на групата. Холмс е имал сходни буйни времена с Ян Стюарт по време на ранната му музикална кариера,тъй като той е основател на австралийската пънк (по-късно Скинхед) банда " Quick And The Dead ". Интервю с Мъри Холмс за неговата "кариера" в Австралия и по-късно със "Skrewdriver".

Въпрос на който вероятно се е налагало да отговаряш безброй пъти.Кога за първи път се срещна с Ян Стюарт?

Първия път когато отидох в Лондон,Великобритания беше през 1982г. С "QATD" в този момент имахме научени три песни на "Skrewdriver". Обичах "Skrewdriver" както всеки останал,тъй като те имаха лесни и ефективни песни. Естествено,аз исках да срещна Ян Стюарт Доналдсън. "Централната нервна система" през това време в Лондон беше магазина "The last resort" обслужващ скинове и пънкове. Мики и Маргарет държаха магазина в Източен Лондон и бяха нещо като мениджъри на "Skrewdriver". Също така мястото беше и свърталище за скинoвете."

От ляво на дясно: Ян, Адам Дъглас, Мъри Холмс, Марк Съдерланд

В книгата за "Skrewdriver" - "Първите десет години - начина по който трябва да бъде" от Джоузеф Пиарс си сниман заедно с Ян Стюарт. Каква е историята зад тази снимка?

"Срещнах Ян за първи един следобед в магазина и говорих с него накратко. Той беше заобиколен от други скинове, като всички искаха да говорят с него, включително и поддръжници от чужбина. Той не беше много възприемчив към мен,но беше любезен и показа малък интерес към моята Ой банда "Quick And The Dead" от колониална Австралия. Не ме разкара от самото начало,въпреки че беше зает човек и се опитваше да говори със всеки по едно и също време. След тази кратка среща с Ян, се разбрахме да се върнем на следващия ден в магазина. Мики и Маргарет Френч репетираха със "Screwdriver", и аз предложих да отида сам, за да ги видя на репетицията. За мое учудване те се съгласиха. Групата репетираше следващата събота следобед близо до магазина в един мръсен склад. Пристигнахме в склада и се качихме горе в нещо като офис. Взех със себе си един мой приятел на име Бролни. Той обожаваше "Skrewdriver",така че беше много развълнуван. Всички се качихме горе,включително и двама американски скинове. Всъщност стана чудесно малко парти. Професионален фотограф беше също там. След като китарите бяха включени и настройките им направени, "Skrewdriver" засвириха нова песен "Back With A Bang", която Ян беше написал. Звучеше отлично! Косата ми се изправи. След още няколко изсвирвания на песента, те преминаха към следващите песни от списъка. Всички ние бяхме поканени да се снимаме с Ян срещу стената и след още няколко пени, придружихме групата до ъгъла. Фотографа искаше да направи повече снимки на групата за предстоящия албум "Back With A Bang". Беше чудесен,забавен следобед. Нещо,което никога няма да се повтори. Тогава Ян ме заговори. Той знаеше, че се отнасям на сериозно към неговата група. Видях го няколко пъти след това, за да го поздравя и да си поговоря с него. Той беше винаги заобиколен от хора и беше трудно да говориш с него.
Напуснахме Великобритания за да се върнем в Австралия. Беше прекрасна ваканция! Върнах се в Австралия с положителен заряд, " Quick And The Dead " трябваше да върви 100% към RAC (Rock Against Communism). Срещнах се с много скинхед групи в "Inslington pub" заедно с Ян и имах много идеи. Умствено се чувствах много по-добре и по-мъдър. Западна Австралия се нуждаеше от група от типа на "Skrewdriver" повече,отколкото от група като "QATD"."

През 1984г. ти стана член на една от най-обсъжданите групи в Англия с много харизматичен вокал. Ти,обаче,не беше единственния австралиец със "Skrewdriver". Как би описал тези дни с Адам Дъглас и Ян Стюарт?

"Завърнах се в Лондон през 1984г. Взех решение за това две седмици предварително. Получих писмо от Адам Дъглас. Той ми пишеше да взема бас китарата си с мен,понеже трябваше да свиря със "Skrewdriver"! Опознах Адам много добре по времето, през което беше в Перт, докато беше последовател на "QATD". Въпреки,че прекарваше времето си с модовете в Пърт, посещаваше и нашите концерти.
Пристигнах в Лондон и отседнах на ъгъла до квартирата на Ян в хотел "Ферендейл". Адам ме посрещна на жп.гара "Виктория" и ми каза,че Ян е в затвор в Германия и ще се върне в Лондон до няколко дни. Някак си той беше арестуван на демонстрацията "Свобода за Рудлоф Хес". След няколко дни някой почука на вратата ми. Отворих и Ян Стюарт стоеше на улицата. Беше се върнал от Европа и първите му думи бяха "Добре дошъл в групата!". Беше се променил с времето. Изглеждаше,че ме е приел и разговаряхме сякаш се познаваме от сто години."

Албума "Hail The New Dawn" e голямо събитие в историята на "Skrewdriver" както и за Европейската RAC сцена. Добре известен е факта,че дори в момента политически опоненти,представят този албум като изключително актуален. С какво впечатление останахте от дните в които работихте с продуцента и барабанист Марк Съдерланд, въпреки че той дойде от различна субкултура от вашето,на вас и вашите музиканти?

"На следващата сутрин Адам, Ян и аз се качихме на влака за Bow Road за да отидем до кафето на Марк Съдерланд "Cafe Recordio Studio". Той беше чудесен приятел, услужлив,учтив и пълен с ентусиазъм. През неговото музикално минало, е бил един от първите членове на групата "UFO" като китарист. Въпреки,че това беше рок група, той беше подходящ за "Skredwriver", понеже свиреше на барабани. Неговата работа беше същата като моята - хладилен техник,така че имахме много общи неща. Той не говореше много за нашата професия, по важен беше албума "Hail The New Dawn" Звукозаписното студио се намираше в мазето на неговата къща. Беше малко,но подходящо. Ян говореше с нас за песните и пихме по няколко бири. Започнахме и успяхме да завършим целия албум, плюс още две песни от "Invasion". Ян изпя тези песни без нито една грешка. Мисля че неговия глас беше достатъчно добър тогава и след това. В късния следобед отидохме до "Kings Cross" и след това до хотел Ферендейл .
Следващата седмица приключихме с албума. Всички отидохме в студиото поотделно и изсвирихме песните перфектно. Тъй като не исках да пропусна нещо,отидох с Ян когато дойде неговия ред да изпее песните. Той беше невероятен. Истински професионалист! Всъщност той изпя песента два пъти. Когато слушаш "Hail The New Dawn",гласът на Ян се чува и от лявата и от дясната колона.

Осъществи ли някога концерт на живо с Ян Стюарт и "Skrewdriver"?

"Да. След като приключихме с албума,трябваше да репетираме за концерт на живо в Южен Лондон.Ян ни даде инструкции да се облечем с черни ризи "Бен Шърман", червени тиранти, сини дънки и разбира се кубинки "Гетагрип". Ние взехме Ян от Хотел "Ферндейл",в късния следобед преди концерта. Бях купил едно старо лондонско черно такси,така че имахме наша собствена кола.
Пристигнахме в стара църква,където трябваше да бъде концерта. Около 20:30 вечерта,скинхед публиката влезе през вратите с предварително закупени билети. Подгряваща група бяха "Brutal Attack",но имаха само пет песни в тяхната програма, понеже току що бяха сменили състава си. Ние се качихме на сцената и изсвирихме нашите двадесет и пет песни. Тази вечер нямаше никакви проблеми и всички бяха щастливи. Това беше първият и последният концерт който направих заедно с Ян Стюарт. През следващите няколко месеца нямаше други организирани концерти."

По време на престоя си във Великобритания,присъедини ли се на някое събиране на Националния Фронт (NF) с Ян?

"Един ден отидохме с него на едно от редовните събирания на Националния Фронт в централен Лондон. Проведе се в един стар пъб и там присъстваха около шест от организаторите плюс двайсетина човека. По време на тази среща,всеки имаше право да дискутира на различни теми. Тогава дойде реда на Ян да говори. Ораторството му беше изключително добро, имаше абсолютен контрол и не четеше от бележка."

Можеш ли да ни разкажеш за връзката с останалите съществуващи политически по-умерени и класически Ой групи в Англия по това време, като "The Last Resort" или "4Skins"? Усещаше ли се,че "Skrewdriver" е изключена от това "движение" или всъщност останалите са печелили много повече пари, което едва ли биха признали пред публиката?

"The Last Resort" и "4Skins" се промениха през 1984г. Изглеждаше, че те се стараеха да стоят надалеч от "White Power" песни и послания. Сигурен съм, че по това време те подкрепяха посоката по която вървеше "Skredwriver", но избраха да не бъдат част от нея. Но бяха последвани от няколко други добри групи. Всяка Петък вечер излизахме с Ян и посещавахме "Skunks Club". Беше чудесно място в което свиреха много скинхед банди. Видях дебюта на " The Accused". Певецът беше на около петнадесет но свърши добра работа. Много агресивен певец. Може би са извървели дълъг път."

Силната политическа насоченост на "Skrewdriver" около '84та принуди големите музикални клубове в Лондон да ги отхвърли. Това беше времето на RAC концертите на открито организирани от Ник Грифин в района на Suffolk. Какъв опит доби от тези дни и споменатите концерти?

"В крайна сметка се очакваше това да стане със "Skrewdriver", да бъдат отхвърлени да свирят навсякъде. Моята група също беше отхвърлена да свири навсякъде в Пърт, Западна Австралия. Ако "Skrewdriver" искаха да продължат да свирят,те трябваше да се принудят да свирят на „частни” концерти на открито. Групата беше под постоянна атака от различни противници, винаги наблюдавана. 1984г., обаче, беше реалното начало на "Skrewdriver"."

Бившия китарист на "4Skins" Пол Суейн се присъедини към "Skrewdriver" по средата на 80те. Имаше ли шанса да го срещнеш както и останалите от състава на групата като Стив Рода?

"Бях късметлия да се срещна с Пол Суейн преди да напусна Великобритания. Посещавах всяка репетиция, беше приятно да стоя отзад и да слушам. Пол беше спокоен и се чувствах добре с него."

Каква беше всъщност основната причина за да се върнеш в Родината си?

"Моят тримесечен престой в Лондон беше към своя край, и трябваше да се върна в Австралия за да продължа своя бизнес. Зимата беше приключила и лятото наближаваше, така че знаех,че ще бъда зает. Съпругата ми Кери трябваше да се върне също към своята работа, тъй като беше взела три месеца почивка за да бъде с мен. Видяхме се с Ян вечерта преди да се върнем в къщи. Още веднъж се сбогувахме и изпихме по няколко питиета. Не съм предполагал,че това ще бъде последния път в който го виждам. Не съм си помислял и за една секунда, че няма да бъде из между нас. Той изглеждаше от типа хора, които ще живеят вечно. Той живее сега в нашите сърца и мисли. Последните думи,които ми каза бяха : " Ти винаги ще останеш част от колелото на национализма". Толкова е странно, но аз никога не забравих тези думи.
Денят в който напуснах Великобритания беше много тъжен, особено по време на двадесет и пет часовия полет за вкъщи. През цялото време на връщане към Австралия слушах "Skrewdriver" на миниатюрен уокмен. Бях толкова депресиран, че напускам,но трябваше да се връщам на работа."

Бившия член на групата,Адам Дъглас беше нает от Френския Легион след издаването на албума на "Skrewdriver" "Blood & Honour" през 1985г. Поддържаш ли все още контакт с него?

"Не съм се виждал с Адам от 1984. Той напусна Френския Легион и се присъедини към UK SAS (Британските спец части). Вярвам, че е има диплома от университет и в момента е наемник някъде, охранява чуждестранни дипломати, но кой може да бъде сигурен в това. Това е единственото което чух наскоро. Опитах се да се свържа с него преди няколко години,но усилията ми бяха напразни. Знам,че баща му беше доктор в Западна Австралия."

Успя ли се да останеш в контакт с английската сцена включително и с Ян Стюарт,когато се върна в Западна Австралия?

"Получих няколко писма от Ян през следващата година и това беше. Той ме питаше кога се връщам, но аз не можех да му дам отговор. Бях много ангажиран с работа както и с бандата. Исках да се върна през следващата година (1985) за да свиря отново в групата. Ян каза че планират Европейско турне и ще свирят в Германия и други страни,но аз не успях да се върна."

Мъри Холмс и Уоти от "Exploited"

Как се чувстваш сега след твоята кратка,но значима роля по времето на "Hail The New Dawn" периода на "Skrewdriver" заедно с Ян Стюарт? Част от живота ти,която е била преди повече от 20 години?

Периода от моя живот със "Skrewdriver" винаги е бил с мен. Никога няма да го забравя. Хората казват,че съм голям щастливец да бъда с Ян Стюарт и да свиря в неговата банда,но аз вече знам това. Наистина, Ян е най-големия човек който съм познавал някога. Иска ми се неговата преждевременна смърт никога да не беше се случвала. Преждевременен момент в националистическата музикална история. Сигурен съм,че има милион хора които биха се радвали да бъдат на моето място с моят кратък живот с "Skrewdriver" и "Hail The New Dawn"!

Мъри,спомняш ли си как и кога беше информиран за неговата смърт през 1993 г. ?

Минаха години,бракът ми беше разрушен,но аз продължавах да слушам "Skredwriver". Години след това се озовах в Дарвин, Северна Австралия,бях си купил яхта и живях там няколко години. Един ден правех ремонт на яхтата. Качвах се по стълбите,когато забелязах,че някой е пуснал бележка под един камък. Отворих я и на нея пишеше: "Тъжна новина. Ян Стюарт е починал!" Не знаех дали да вярвам или не. Беше наистина тъжен ден. До ден днешен аз все още не знам кой е сложил тази бележка там!"

*Интервюто е публикувано в книгата "Смомени" от Марк Грийн ("Memories" by Mark Green) издадена от немският лейбъл PC Records през 2007 г.