Както подсказва и заглавието книгата разглежда първите години на Skrewdriver и трансформацията и от пънк до водещата националистическа група в Европа. Авторът и е близък приятел и съратник на Ян и пише книгата в чест на десетата годишнина на бандата. Основната информация за нея е дадена лично от Ян Стюарт в серия от аудио интервюта, които дава на автора и.
Име: „Nazi Rock star”
Автор: Пол Лондон
Страници: 168
Издател: Midgard /Швация 2002 г.
Историята започва с детските години на Ян в Блекпул и продължава до смъртта му през 1993 г. Определено това е най-подробно описаната история на Ян и Skrewdriver. Превода и с известни съкращения можете да откриете в блога в раздел „Биография”. Автор е небезизвестния Пол Бърнли (ex No Remorse), като голяма помощ за написването и са му оказали приятели на Ян и членове на групата през годините. Луксозно издание с твърди корици и гланцирана хартия. Огромно количество снимки с високо качество. Тази книга е истинска реликва за феновете на ISD и Skrewdriver. Все още може да бъде намерена макар и трудно в няколко сайта, на „скромната” цена от 25 лири.
Име: „Diamond in the Dust”
Страници: 102
Издател: RVF/Англия 2002 г.
Един опит за биография на Ян и бандата, този път доста по -неуспешен. Информацията е доста сбита и кратка, без да се навлиза в детайли. Голяма, част от страниците са заети с текстове на песни и цитати от изявления на Ян Стюарт. Все пак вътре могат да се открият няколко ценни снимки. Книгата е качена в Интернет – можете да я видите ТУК
Име: „Memories”
Автор: Марк Грийн
Страници: 195
Издател: PC Records/Германия 2007 г.
Една от новите книги по темата, публикувана е на немски и английски език. Съдържа поредица от интервюта и личните спомени на хора, които са познавали лично Ян Стюарт, което дава повече светлина за това какъв е бил той в личен план. Сред интервюираните са най-близките му приятели, бивши членове на групата, музиканти - Джонси (English Rose), Сиско, Щефан Хамер (Noie Werte) и др. Две от интервютата – с годеницата му Даян и Мъри Холмс (Quiuck and the Dead) можете да намерите тук в секцията с интервютата. В книгата има и ръкописи на текстовете на най-известните песни на Skrewdriver, както и огромно количество снимки, които за първи път виждат бял свят. Ще се постараем с скоро време да публикуваме преведени още от най-интересните материали от тази книга.
Име: „Rock’n’ Roll patriot”
Автор: Марк Грийн
Страници: 192
Издател: PC Records/Германия 2009 г.
Втора част на книгата на Марк Грийн, за съжаление за момента е публикувана единствено на немски език. Включва интервюта с някои от хората от музикалната индустрия в Англия по онова време, както и някои изненадващи истории и анекдоти. Надяваме се скоро да излезе и английското издание на книгата, за да можем да преведем и публикуваме нови материали и снимки тук.
Име:„A Rock’n’ Roll kitaszitottjai”
Автор: Йозан Золтан
Страници: 135
Издател: Loyality Records/Унгария 2010 г.
Съвсем нова публикация, този път идваща от Източна Европа. Изцяло на унгарски език, доколкото сме запознати представлява компилация от всички предишни книги по темата. Повече подробности за нея можете да откриете в интервюто с автора и ТУК
* Някои от книгите са публикувани под различни имена на други езици.
Здравей, Андреас! Моля, представи се на нашите читатели.
Благодаря на вас и на читателите ви за тази възможност да се обърна към тях. Казвам се Андреас Фогт, аз съм писател на свободна практика, автор на националистически книги от Щутгарт, Германия, макар че живея в столицата Берлин от 1998 г. Понастоящем аз водя полу-тайното общество “Deutschherrenklub” заедно с неговия „мозъчен тръст” IZAN. Аз бях офицер в германските военни специални части за 4 години и прекарах 4 години зад решетките в Германия заради политическите си убеждения и свързани с тях действия, които се разглеждат като „престъпни” в тази следвоенна Република /има предвид ФРГ - Федерална Република Германия б.прев./, която е окупирала моята обичана немска Родина.
Преди няколко седмици ти качи в интернет непоказвани досега клипове от баладен концерт на Ян Стюарт. Разкажи ни повече за това събитие и как то беше организирано?
На 22 май 1993 г. моята организация „Кръстоносци за Германия” организира музикално барбекю в гората Хаймердингер, близо до град Ебердинген, до Щутгарт. За пореден път искахме да използваме това събитие, за да сплотим скинхедс с хулиганите, с патриотично мислещите студенти и с другари-националисти от провинция Баден Вюртемберг. Това беше една от основните цели пред „Кръстоносци за Германия” във време, в което различните тенденции в патриотичната сцена водеха до повече разпри, отколкото до много необходимата солидарност. Бях поканил Ян, но наистина не очаквах той да долети за пържола, немска бира и вино. За моя изненада той кацна в Германия и Александер от немския отдел на Skrewdriver Services (по-късно той свири в групите Noie Werte и Ultima Ratio) отиде да го посрещне и доведе. След кратко приветствие Ян ми каза, че е взел китарата със себе си и помоли да изсвири няколко песни за многото гости от Германия, Франция, Шотландия, САЩ, Хърватия и т.н. Предложение, което с радост приех. Това беше един от най-личните и задушевни концерти, на които някога съм присъствал, и несравнима, уникална атмосфера за всички, които имаха късмета да са там.
Ти си познавал Ян Стюарт на ниво „приятел”. Какви са най-силните ти спомени за него?
Ян Стюарт беше човек на спокойните и меко изречени думи, никога шумен, никога несериозен, винаги търпелив да даде отговор, въпреки че понякога той се чувстваше не много комфортно, заобиколен от тълпа, и ненавиждаше каквото и да било лично идолизиране. Само посредством неговата музика можеше да чуеш и да видиш пламъка в неговото сърце и чистотата на неговата идеология. Дори когато ме е посещавал вкъщи, той едва успяваше да поиска чай вместо кафе – толкова учтив и скромен човек беше.
Защо клиповете се появяват толкова време след това събитие?
Причината е, че всичко бях записал на видеокасета, която се беше повредила сериозно през последните години. Най-накрая, миналата година намерих специалист, който да почисти ролките колкото може по-добре, да ги конвертира и да запише материала на DVD - скъпа задача, но съм повече от доволен, че успя.
Няколко думи за организацията „Кръстоносци за Германия”? Какви бяха основните й дейности през 90те години? Съществува ли още в момента?
Нашите цели бяха единство, солидарност и политическа агитация – любовта към нашата Родина беше нашето неотменим дълг. В последните години имахме няколко стотин членове в Щутгарт и Берлин и женска секция. През 1993 г. германските тайни служби внедриха таен агент сред нас, макар той да никога да не събра улики за какъвто и да било вид престъпно поведение. Той беше разкрит на 1 декември 1993 г., разпитан „твърдо” от някои от нас и изгонен от Щутгарт. На 2-ри декември апартаментите на всички замесени бяха щурмувани от SEK (елитни специални части на полицията), моят заместник, моят отговорник за охраната и аз самият бяхме арестувани и вкарани в затвора. В съда аз поех цялата „вина” върху себе си и бях осъден на 6 години за уж „измъчването, отвличане и изпращане” на федерален агент в щаба на Чуждестранния легион в Марсилия. Присъдите на моите съучастници бяха условни. В средата на 1994 г. организацията беше разпусната, макар и различни организации да употребяваха думата „Кръстоносци” впоследствие и почерпиха доволно от нашия опит.
Ти посещавал ли си / организирал ли си някои от останалите концерти на Ян Стюарт/Skrewdriver през тези години? Каква беше причината за толкова много концерти в района на Щутгарт?
Да, ходил съм и съм организирал различни концерти за Ян или Skrewdriver. Особено концертът на Skrewdriver на 10 юли 1993 г. във Вайбилнген край Щутгарт по повод на втората годишнина на „Кръстоносци за Германия” с около 1500 зрители, незнаещи в този момент, че това ще бъде последният концерт на Ян преди трагичната му смърт.
Каква е историята около събитията в Котбус през 1991 г.? Каква беше оказаната подкрепа на арестуваната т.нар. “Котбуска шесторка” през 3-месечния им престой в немските затвори?
Слуховете вероятно бяха по-драматични отколкото истината, но съм сигурен, че други биха дали по-добра и обоснована информация за истинската поредност на събитията. Разбира се всеки в националистическите среди е чувал за “котбуската шесторка” и е бил шокиран, гневен на левичарското медийно отразяване на събитията. Ние също взехме участие в концертите, които показаха солидарност и подкрепа.
Защо имаш авторски права и върху клиповете, и върху снимките от този баладен концерт?
Тези клипове и фотографии са моя лична собственост и желанието ми е да не се злоупотреби с тях. Съдържанието им е важно и бих искал да го защитя. Стана абсурдно как „другари” просто копират и използват каквото намерят в интернет, без да имат нормално приличие да поискат разрешение. Виждал съм толкова от моите снимки, използвани, за да се продават компактдискове, DVD-та и така нататък. Познавам тези, които ги произвеждат. Те печелят доста пари и това е определено законно, но ако искат да използват материал с авторски права, просто трябва да попитат. Въпреки това трябва да кажа, че когато им пиша, те разбират и приемат моите възражения. Винаги ми изпращат безплатно копие от каквото и да е, защото аз не приемам предложения за заплащане. Тази седмица например получих “Skrewdriver Video Tour Compilation (1977-1993)” и сега съм радостен да видя една от моите снимки на корицата и още повече – да видя Ян Стюарт да прави онова, което умeеше най-добре – да създава и свири велика музика!
Говорейки за авторски права, какво се случи с продажбите на албумите на Skrewdriver след смъртта на Ян? Оказа ли собственикът на Rock-o-Rama records, Херберт Еголт, някаква подкрепа на семейството на Ян?
Това са вътрешни въпроси, на които могат да отговорят само замесените.
Бил ли си някога в Англия на концерт на Skrewdriver? Срещал ли си някога германския ветеран от войната Магнус Вагег, който беше във връзка с английската скинхед сцена?
Да, бил съм в Англия, но никога – на концерт на Skrewdriver, за мое огромно съжаление. Mагнус беше добре познат и уважаван, разбира се, но никога не сме имали личен контакт.
Спомняш ли си как и кога разбра за смъртта на Ян, каква беше реакцията ти? Вярвш ли, че смъртта му беше нещастен случай?
Бях в известния пъб KOLBSTUBE в Щутгарт, място, където се събираха националисти с всякакви убеждения, забавлявах се и пиех бира с членове на „Кръстоносците”, музиката беше шумна. Александер от Skrewdriver Services влезе вътре, лицето му беше пребледняло. Тай дойде направо при мен и ме попита дали можем да говорим насаме. Той ми каза какво се е случило, самият той едва успяваше да преживее трагичната новина. След като се посъвзех и наредих да се спре музиката, в пъба беше вече тихо, аз се обърнах към присъстващите и им казах какво се беше случило. Дни наред ни трябваха да осъзнаем накрая, че беше истина и че бяхме изгубили велика икона на националистическата музикална сцена ... , а някои от нас изгубиха един истински приятел.
P.S. Разгледах сайта и мисля, че е наистина чудесен. За мен е страхотно да знам, че Ян Стюарт не е забравен в България...това ме кара да се чувствам щастлив, а и съм сигурен, че Ян щеше да се гордее с това.
На 22-ри май 1993 г. незабравимият Ян Стюарт Доналдсън изнася двучасов баладен концерт на открито в гората Хаймардингер в Баден Вюртенберг/Германия. Той е част от „Музикалното барбекю” организирано от "Kreuzritter für Deutschland". Сега близо 18 години по-късно, за първи път тези кадри се показват публично!!!
Като бонус добавяме и една снимка с отлично качество от същото събитие.
*Клиповете и фоторафията са предоставени със съгласието на автора!
* Videos and photograph was brought to you with the kind permission of Andreas J. Voigt
* В чест на 53 годишнината от рождението на Ян Стюарт!!!
София, 11 август 2010 г.
Ян Стюарт Доналдсън е роден в неделя, 11-ти август 1957 г. в Пултън-Ле-Филд, тихо предградие на Блекпул, Северозападна Англия, като бил първото дете на Айрийн Уайтхед и Артър Доналдсън. Семейство Доналдсън, част от чиито род произлиза от Шотландия държало работилница за инструменти, което им давало финансова сигурност и им позволявало да живеят в къща в един от добрите квартали на града. Интересно съвпадение е, че съименник на бащата на Ян, Артър Доналдсън бил лидер на Шотландската Националистическа Партия (SNP) през 60-те години.
Ян като дете
Само на две преки от тяхната къща живеели семейство Гринтън. Синът им Джон станал приятел с Ян още от две годишен. Двамата имали много общи приключения като деца.
Ян Имал щастливо детство. По- голямата част от времето прекарвал в игри и лудории с пет години по – малкият му брат Антъни. Често се случвало, когато майката и бащата се приберели в къщи да открият, че Ян е заключил брат си в бараката за въглища или че го плаши със истории за духове.
Родителите на Ян
В училище Ян имал отлични оценки по повечето предмети. Нямало съмнение в неговата интелигентност, но винаги го привличала музиката и младежката култура.
Когато пораснал Ян започнал да се въвлича в сбивания. При посещение в Швейцария на събиране скаути, дори успял да се сбие с американски бойскаут от лагера. Ян харесвал да се бие и бил доста добър в силните удари и „давенето” във вода.
Когато не се биел или слушал Миг Джагър и Rolling Stones, Ян играел футбол. Като дете бил страстен привърженик на Манчестър Юнайтед и като повечето хлапета искал да подражава на героите от зеления терен.
Когато в края на 60-те скинхед субкултурата става много популярна в Англия. По това време излязла и книгата на Ричарт Ален „Скинхед”. В нея се разказвало за живота на младият скинхед Джо Хокинс. В нея изобилствали разкази за насилие над пакистанци, негри и евреи. Книгата продала хиляди копия и помогнала за популяризиране на субкултурата. В края на 1970 г. тя била в списъка на десетте най-продавани. Ян купил книгата и я прочел от край до край.Не минало дълго време и Ян добавил към имиджа си на побойник и чифт „Док Мартенс” и избръсната глава. С приятелите си от махалата, ходели всеки уикенд до центъра на Блекпул. В града не липсвали представители на всякакви раси и кварталната банда тръгвала да търси приключения и неприятности, като често ги намирала в сбивания по улиците. Скинхед модата започвала да отминава и много скинове пуснали коси. Ян и неговите приятели все повече се увличали от рок музиката особено от “Rolling Stones” и “The Who”. Години по-късно Ян казва: Ако трябва да назова групата, която най-силно ми е повлияла, трябва да призная, че това са Rolling Stones. Много хора не са съгласни с мен по този въпрос, но аз винаги съм се възхищавал от това, че те правеха каквото си искат, въпреки често негативна реакция на медиите”.
Име: „Skrewdriver – First Ten years” 
Име: „Nazi Rock star” 
Име: „Diamond in the Dust” 
Име: „Memories” 
Име: „Rock’n’ Roll patriot” 
Име:„A Rock’n’ Roll kitaszitottjai”
Родителите на Ян
