Историята на Ян Стюарт и Skrewdriver (Бг субтитри)

След доста голямо забавяне предлагаме на вашето внимание един чудесен филм за историята на Skrewdriver със субтитри на български език. Фактът, че това е първият преведен вариант на филма въобще ни кара да се чувстваме още по-горди от свършената работа. Наследството което ни остави Ян Стюарт със своето послание и вдъхновяваща музика не трябва да бъде забравяно!!! Приятно гледане.

 Част Първа

Част Втора 

 Част Трета

 Част Четвърта

 Част Пета

Благодарности на автора на филма Jasa (Ainaskin) и на М.Ц. за субтитрите!

Интервю с Мърв Шийлдс

AINASKIN: Здравей, Merv, можеш ли да ни кажеш как започна да свириш на бас за Skrewdriver ?

Merv: Всъщност дойдох в Лондон като пънкар през 1983 г., но прегърнах Skinhead културата от 1979 г. насам и с моята протестантска работна етика реших да търся работа и беше по-лесно да се обличам нормално, с цел това да се случи.

Познавах Алън Понд от пъбове и концерти и той ми намери работа заедно с него да пренасяме антични мебели в магазин в Айлингтън. Случи се да спомена пред него, че преди това съм свирил на бас китара в пънк банда и когато Адам Дъглас напусна, той спомена името ми.

Вече бях гледал бандата няколко пъти, бях приел политиката им и харесвах музиката им. Така че, Ян предложи да дойда до Marks за прослушване, изсвирихме заедно няколко песни и бях помолен да се присъединя.

Аз се присъединих към групата около септември / октомври 1986 г. Адам Дъглас току-що бе напуснал, но аз помня как идваше от Orange във Франция, където служеше в Чуждестрания легион. Пол беше все още на сцената, но вече беше станал рокер. Моято първа репетиция се проведе в в къщата / студио за репетиция на Марк Съдерланд в Боу, Източен Лондон, където той коментира, че моята бас китара звучи като мокра пръдня.

Тогава ми дадоха бас китара Fender Mustang с къс гриф, за който се твърди, че бил откраднат от Сид и Нанси (Sex Psitols) на репетиция в Северен Лондон. Аз обаче не се съгласих, тъй като бях доста висок и да свиря на бас с къс гриф ми беше доста неудобно…

AINASKIN: Кога за пръв път свири на живо със Skrewdriver?

MERV: Първи Концерт, Източен Кройдън, Railway- Mans Social Club, ноември / декември 1986 г. Марк Съдърланд на барабаните. Swainy на китарата. Аз на баса... Ян - китара и вокал.

AINASKIN: Би ли коментирал нещо от звукозаписните сесии със Skrewdriver?

Merv: Първият албум, в който аз свирих е White Rider. Бях Пол Сименон за групата, така че всяко първоначално въвеждане вероятно щеше да бъде отхвърлено от Марк.

Първият ми летен фестивал, на който свирих беше през 1987 г., от чиято сцена Мартин Крос беше вербуван като соло китара, но си спомням Swainy как свиреше последният си концерт. Той живееше в Хетфийлд, който винаги е бил комунистически район и той винаги се боеше не бъде тормозен. Честно казано аз бях по-полезен за Ян като фронтмен на живо, което се дължи на техническият ми опит в студиото. Нямах никакви проблеми с това, тъй като аз бих предпочел да оставя всички останали неща на Ян и Марк.

Някъде около началото на 1987 г. Мартин Крос дойде в групата. Той беше супер добър китарист и това, което ми направи впечатление за него, беше факта, че е много мелодичен и компетентен. И в двата случая ние бяхме привлечени в състава по информация „от уста на уста”, поради естеството на нашата музика. Рос МакГари по-късно беше вербуван, но общото във всичко това беше човек, на име Адолф (Алан Понд). Той предложи мен и Рос, но Мартин дойде от другаде, което доведе до подозрения. Мартин беше стар скинхед от 1977-78 г., но поради нашият приятелски афинитет той винаги беше аутсайдер. Мартин и аз се присъединихме по едно и също време. После Джон Бърнли, които всички познавахме отпреди и се спогаждахме. Първоначално бях гъст с Мартин, тъй като ние двамата малко или много заедно се присъединихме към бандата, но той имаше репутацията на привърженик на насилието, както разбрах по-късно. Джон беше просто кежуал / футболен хулиган, който носеше бръснач и не се страхуваше да го използва, но го имах като брат, тъй като по душа беше наистина чудесен човек. Но с Мартин, въпреки че имахме подобни политически гледни точки по отношение на Ълстър, открих, че може да откача на моменти без видима причина. Дори Ян бе предпазлив с него и се опитваше да го държи на разстояние.

Ainaskin: Какво те накара да напуснеш Skrewdriver?

Merv: Оставям на страна всички теории на конспирацията. Като мъж към мъж, Jäsä и избягвайки всякаква реторика. Напуснах групата през септември 1989 г..

Ян се премести да живее в Derbyshire, с което аз се съгласих с цялото си сърце, защото всички проблеми и скандали се разиграваха в Лондон. Но в сърцевината фенската маса винаги е била в Лондон и близките окръзи и много истински вярващи мислеха, че това е скатавка.

Също така Джон, Рос и аз все още живеехме в Лондон, както и повечето от охраната. Концертите започнаха да се провеждат в Derbyshire, Нотингамшайър и т.н.

А и повечето от нас работеха и концертите на Север често се случваше да бъдат в средата на седмицата и беше много трудно да си вземеш почивка в сряда за път плюс четвъртък за възстановяване.

И така два почивни дни в седмицата и ниски доходи. Репетициите все още бяха в Лондон веднъж седмично, но по това време очаквах дете и реших да информирам Ян, че очаквам с нетърпение предстоящите концерти за следващите 6 месеца, но вероятността да свиря извън Лондон не е опция, с която бих се ангажирал.

Ainaskin: А какво правиш в днешни дни? Следиш ли музикалната сцена, посещаваш ли концерти и т.н.?

Merv: Правя го от време на време. По отношение на авторските и лицензионните възнаграждения? Не. От началото ми в групата, всичко, което правех е от любов. Никога не съм очаквал големи приходи от бандата. За мен това беше опит, който ми е като дар и имах привилегията и честта да бъда част от нещо. Завърши през 1989 година. Сега съм на близо 49 години . Моите политически виждания се смекчиха, но все още оставам верен на „завещанието” на групата. Все още ходя на пънк/скин концерти в Белфаст и винаги ще обичам тази музика, докато умра ...... да съжалявам? ...... Засега не ...

Jäsä ... Аз съм имал две сериозни връзки в живота ми. И двете не сполучиха, двама сина, на 22 и 20 години. Не си говорят с мен. Нямам кола, нито ипотека. Живея под наем сам. Щях ли да променя живота си ........Никога........ дали бих направил всичко това отново... Определено .....!

Интервю със Стигър

Стигър, фронтменът на британците от WARLORD, бивш китарист на легендарните Skrewdriver, баладен изпълнител, патриот и син на работническата класа. Насладете се на това интервю, работата върху което продължи доста дълго... но както се казва „по-добре късно отколкото никога”.

 Албумите ви излизат доста рядко, за приблизително 15 годинишната активност на групата сте издали само 4 албума. Това на липсата на свободно време ли се дължи или приготвяте песните толкова внимателно? Колко време ви отне да композирате последният си албум?

Проблемът разбира се е времето. В живота ми се налага да играя едновременно много различни роли: работа, политика, музика, семеен живот и т.н. така че почти те ми остава свободно време. Също така, аз пиша голяма част от музиката/ текстовете, а получавам малко помощ от другите членове на групата (отчасти вината за което е моя, тъй като маниакално се стремя да контролирам всичко). Така всичко се удължава във времето, а когато песните са композирани, трябва поотеделно да науча всеки от музикантите да ги свири. Първите два албума нямаха голяма разлика във времето един от друг, но промеждутъка до третия беше огромен. В това време се случиха важни за мен неща, както в професионален, така и в личен план и музиката не беше първостепенен фактор в живота ми.

Създаването на последният албум («Ascension») беше едно удоволствие и целият този опит ми даде нов поглед върху живота и музиката. Ентусиазмът и искрената вяра от новите хора, които бяха по това време с мен отвориха очите ми и заздравиха моята решимост. Работата над албума от началото до края отне около 18 месеца. Беше ми много лесно да напиша музиката, но писането на текстовете ми отне доста време.

Защо беше избрано украинско студио за записа на последния ви албум? Липса на подходящо място в Англия или по някакви други причини? Доволен ли сте от крайният резултат?

Изборът на студио беше предложен от няколко немски и украински съратници. Посетих Киев за „Перун Фест” преди няколко години и след като срещнах приятелски настроени и отдадени на каузата хора имах шанса да се докосна до украинската/ руската националистическа музикална сцена. Силата и усещането за този тип музика ме вдъхнови да опитам нещо подобно, и тогава осъзнах, че целият процес на записване и студия са нещо чуждо за мен.

Студията в Англия са просто едни предприятия за правене на пари, и не изпитват никаква любов или интерес от това, което правим, а това се отразява на записите. Това важи за много от жанровете на алтернативната музика (фолк, паган, блек метъл и др.). Продуцента ни в Англия се занимаваше с доста други неща освен със студиото и беше полузаспал през по-голямата част от времето в което записвахме и за нас беше голяма трудност да завършим работата си. Също така прецака и записа на водещите вокали в песните...ако го видя отново, ще го накарам да съжалява за това, че ме е познавал.

Така или иначе, бях много доволен от студиото и звукозаписния процес, звуковия инжинер изглеждаше доста странно, но знаеше, точно какъв звук ми е нужен. Понякога си мисля, че всеки е длъжен да има като моя ентусиазъм за превене на музика, но забравям, че за някои това е работа и слушат едно и също всеки ден. Моето истинско вдъхновение за звук беше SOKYRA PERUNA и качеството на техните записи. Щастлив съм, че мога да нарека техния вокал „брат”. Да живее „Краля на Киев”!

Бихте ли ни разказали, как премина процеса на записване? Съратници от Русия и Украйна взеха участие в работата в студиото – помагаха или по-скоро ви пречеха? :) Кой ви асистира в записването на различните инструменти?

Винаги съм много предпазлив, когато някой иска да знае имената на хората с които работя. Не нужно да казвам, че „Краля на Киев” и неговия грамотевичен глас, дадоха на албума особено звучене. Аз и Муши (бивш барабанист на Skrewdriver) записахме вокали/китари/барабани. Клавишните и пианото бяха направени от друг много талантлив брат от Русия, който ако всичко беше така, както ми се искаше щеше да свири с мен през цялото време. Той е невероятен музикант за възраста си и ми акомпанира в много баладни концерти. Преводача/ охрана/ финансов съветник и т.н. е друг страхотен наш другар, който съм щастлив да срещам навсякъде из Европа и заедно с жена му и сина му, станахме наистина добри приятели, всъжност на него дължим уреждането на това интервю. Да живеят водката и хайвера за новогодишна закуска!

Всеки помагаше, имаше съсвсем малко пречки, отделно от двамата грозни германци, които седяха в студиото...но това е друга история.

В албума има една наистина страхотна песен, която се казва «South will Rise Again». Мислите ли, че може да си случи нещо позитивно в Америка и Югът да надигне, или текста на песента е по-скоро с исторически и описателен характер?

Песента действително се явява исторически обзор на всичко тона, което обичам в Южните щати на Америка. Започвайки със сегрегацията, Гражданската война, и особено „южняшкия рок”, който обичам от дете. Банди като LYNARD SKYNARD, MOLLY HATCHET, DOC HOLIDAY и др. оказаха дълбоко влияние върху мен, а когато по-късно срещнах Ян Стюърт, открих, че и при него е така. По-възрастните ми другари от Германия и Италия също споделят тази страст, така че винаги се опитвам да добавя малко рое енд рол в музиката ни. Песни като “About the Klansmen”, или дори “Get Yourself Tattooed”, които направих с Кен от BRUTAL ATTACK имат в себе си това рок енд рол влияние.

Мисля, че все още има много силен бунтарски дух в Юга, кака че желая, не по-малко от вас Югът да се нагине отново.

Някакви идеи за следващия ви албум? Ще бъде чудесно ако имаме възможност да го чуем по-скоро от обикновенно!

Следващият албем ще се казва «Home» („Дом”) и с него историята на Warlord ще приключи. „Старият и гневен бог се пробужда” (The old and angry god awakes е първият албум на групата – бел. прев.), сражава се в „Театъра на войната” ("Theatre of war"), преди да падне в битката дава „Последната команда” (The last command"), след това идва „Възкресението” (“Ascension”) във Валхала, и накрая той е в своят... „Дом” (...Стигър изрежда последователно имената на албумите на групата). Той ще бъде бъде записан догодина (2012 – бел. прев.) и вече имам седем готови песни за него и ако е рекъл Господ, ще използвам същия метод за записването му. Това в случай, че „Краля на Киев” не ме убие с алкохол преди да сме записали каквото и да било!!!

Нееднократно си имал концерти в Украйна, моля те разкажи ни за впечатленията си от тези пътувания, от шоуто и хората.

Хората бяха фантастични, срещнах едни от най-великите хора които познавам там. Това ме вдъхнови да напиша “Bonded by Blood” („Кръвно свързани”). Кой ли си е мислил преди 20 години, че такова нещо може да се случи? Да пътуваш из тези красиви страни и да срещаш добри националисти, които от деситилетия са ни описвани, като марионетки на комунистическия режим с промити мозъци, само за да откриеш, че всъщност ние мислим по един и същи начин и споделяме еднакви ценности. Ние действително сме кръвно свързани.

Концертите също бяха страхотни. От свирене на открито, през концерт на кораб, до такъв в клуб в Киев – това са неща, за които само можеш да си мечтая. Гостоприемството беше на великолепно ниво, и все още разказвам на другарите от цял свят, за нашите нощи в «Docker pub». Да пееш и танцуваш до 5 ч. сутринта с братя и сестри от всяка бяла нация. Преъзходно! Да пия водка и да плувам в водите на река Днепър с старомодна лодка ще останеме завинаги в спомените ми. Както и украинската ми татуировка!

 

Съдейки по всичко, модерната дясна музикална сцена не оказва силно влияние върху творчеството ти. Моля те, разкажи ни кои музиканти са ти повлияли в миналото и каква музика предпочиташ да слушаш сега (както от WP сцената, така и извън нея, като не забравяш са спименеш и любими руски групи).

Всъщност аз съм рокаджия, моите ранни влияния бяха MOTORHEAD, BLACK SABBATH, DEEP PURPLE и т.н., харесваха ми някои пънк и скинхед неща в края на 70-те, след това харесвах новата вълна на британския хеви метъл и особено блек метъл сцената - VENOM, MERCYFUL FATE, DEMON. Разбира се и „южняшкия рок” - ROSE TATOO. Сега вече целия рок звучи еднакво, но естествено има банди или песни, които се отличават. Харесват ви и RAMMSTEIN, но несъмнено те са дегенерати с извратени текстови и нямат добро влияние върху младежта. От RAC сцената освен Skrewdriver, които винаги съм харесвал, ми допадат и SQUADRON и двете „версии” на NO REMORSE. Вероятно NEMESIS са най-добрата бритаска група в момента с очевидно добри умения да пишат песни. Има прекалено много добри банди по цял свят, за да мога да направя списък с любими изпълнители или отделни песни. В Русия се действа доста професионално по отношения на звука и изявите на живо. За съжаление, ние „островните маймуни” не разбираме текстовете, но емоциите са налице. Разбира се знаем за KOLOVRAT, TNF, ANTISYSTEM и др., както и за моите братя от SOKYRA PERUNA от Украйна, и има много на какво да се учим от тях. Вашата паган метъл сцена също е интересна за мен, помня че чух песен на Аркона с женски вокали, която беше много добра, но когато мисля за паган се сещам за NOKTURNAL MORTUM и ранните BATHORY, с тях свързвам тази музика.

След печалните събития от семтември 1993 г. веднага ли реши да създадеш нова група? Имаше ли идеи да продължите Skrewdriver без Ян Стюърт? Защо решихте да свирите вдруг стил, имахте ли желеание и преди това да свирите хеви метъл?

Ян беше Skrewdriver. Аз бях просто „витнче от колелото”. Цялата музика и текстове бяха на Ян. Аз допринасях с малко за „посторояването” на песните, просто интерпретирах това, което той беше написал. Съответно нито аз, нито който и да било друг можеше да продължи групата без него.

Warlord се появи 2 години по-късно. Искахме да направим нешто ново, имахме духа, бяхме млади и искахме да променим лицето на британския национализъм. Нашето звучуне се получи такова, защото с Муши имахме сходни разбирания за музиката, въпреки че той харесваше пънк-рок много повече от мен.

В юношеските си години свирех в рок групи от района на Нотигам и Дарбишир всеки уикенд. Когато не превех музика, гледах другите банди. Същото беше и с него, той беше свирил в пънк банди като младеж. По-късно това предизвика проблеми на няколко пъти, тъй сато пънковете и скиновете не се обичат особено в чужбина. В Англия повечето пънкове и скинове се разбират добре и всичко е ОК, но подобно „съжителство” например в Германия може да доведе до забавни ситуации.

Без Ян днес нямаше да има нищо. Той е причината, че аз съществувам (за добро или лошо), че по цял свят има стабилна RAC сцена и че днес, съм тук и отговарям на тези въпроси за съратници в Германия/ Украйна и Русия. Один да те благослови братко.

Мислиш ли че, ако Ян беше жив сега, с какво щеше да се занимава и каква музика щеше да свири?

Със сигурност щеше да мрази хардкор – хахаха! Знам, че щеше да е впечатлен от начина по който остналият свят приема идеите му и ги превръща в реалност. Смятам, че все още щеше да свири, но вероятно най-вече балади, той обичаше просто да седне с есна акустична китара и да пее от сърце. Мисля, че истински тест за една песен е ако ви хареса изпълнена само от един човек на акустична китара.

 

Също така политиката изигра голяма роля в по-късния етап на живота му. Беше добър оратор и имаше много добра представа не само за бритаската политика, но и за ситуацията по света. Не живя достатъчно дълго, за да види първият общински съветник от BNP (Британска Национална Партия) избран в Англия.

Разкажи ни, ако е възможно за проблемите с преиздаването на албучите на Skrewdriver. Както виждаме в наши дни се появяват само пиратски копия с доста ниско качество на изданието. На никого ли не му е хрумвало да ги преиздаде с хубави, дебели книжки на обложката, с архивни фотограхии и текстовете – това би било чудесно! Какъв е проблемът? „Rockorama” не предприма никакви стъпки в тази посока и възпрепядства другите? Защо?

Производството на пиратски дискове е цяла индустрия в наши дни, някои хора забогатяха доста от това и най-позорното е, че тези хора не възвръщат нищо обратно в движението и не поддържат нашите политичски затворници, които отчаяно се нуждаят от средства. След смърта на Хърбърт от «Rockorama», се „откри сезона” за издаване на пиратски копия. Не знам дали има начин по който това да се регулира, тъй като всеки който има компютър и принтер може да прави такива копия.

Бихте искали да си мислите, че нашето движение е основано на доверието и честа и хората ще се отнасят отговорно, но понякога алчоността е техния бог. Бих приветствал преиздаване на албумите с нови обложки и снимки / информация, и може би това време ще дойде. Само да дам и друго мнение – също така чувствам, че е по-добре да разпространяваш идеите сред масите и ако някой хора не могат да си позволят официалната цена, разбирам защо си купуват евтините пиратски копия. „Rockorama” сега е в нови ръце, но не съм сигурен дали те са подходящите хора за преиздаването на музиката ни, други лейбъли биха били по-добър избор за целта.

 

Следиш ли британската сцена? Създава се усещането, че времето на вашия остров е спряло и болшинството групи продължават да свирят „old-school RAC” вдъхновен от Skrewdriver. Какви са според теб причините за това?

Не мога да кажа за бритаската сцена, от години не съм част от нея. В последно време свиря само за превилните хора, които подкрепят правилните каузи. Беше се стигнало до момента когато ставаше бой на всеки концерт или се разпространяваха интриги и сплетни, а се уморих да се опетвам да обединявам хора, които нямаха никакво желание за единство. Те вероятно все още свирят старите неща, така се получава, когато не окуражават младежите. Хубаво е, че младите се интересуват повече от политика. От това имаме нужда, интелигетни бойци, които да водят войната.

Какво мислите за следните известни английски групи:


BRUTAL ATTACK

Аз и Кен сме много различни хора. Въпреки това харесвам ранните им твобри, в тях имаше дух.

ENGLISH ROSE

Добра група, мисля че Джонси сега живее в Холандия или Белгия, не съм го виждал от години. (в Холандия, дъколкото знаем...ред.).

RAZOR’S EDGE

Една от любимите ми стари групи. Чудесният певец Анди наистина има Английски глас за музика.

IRON MAIDEN

Харесвах ранните им неща с Пол ДиАно като вокал. Гледал съм ги на живо много пъти, винаги правят много добро шоу и са много „земни” хора.

EXPLOITED ;)

Уоти беше атакуван от антифашисти в Испания, заради това, че стоял до човек облечен с тениска «Hail the New Dawn». Не е банда която често слушам често, но Муши може да ви разкаже повече от мен.

Със сигурност сте слушали шведсата певица Сага, която записа три трибюта на Skrewdriver. Харесват ли нейните версии не песните? Като цяло, какво е мнението ви за кавърите на Skrewdriver, записвани стотици пъти от различни групи?

Както винаги, ако са напревени от сърце и душа в памет на нашия загинал лидер, тове е чудесно. Но цял албум, от чийто печебли от продажби нищо не се връща в движението – това вече е проблем. Никога не съм виждал Сага. Има хубав глас. Надявам де, че е променила живота на други хора и това заслужава подкрепа.

Чухме драматична история, как един турист отишъл в музикален магазин в Лондон и попитал за дискове на Skrewdriver. И безумния продавач искал да викне полиция – наистина ли е възможно това да се случи? Лесно ли могат да се купят дискове с „дясна” музика? Има ли често концерти на такива групи?

Лондон е една лайняна дупка. Добрите стари времена на Карнаби стрийт са история. Лондон е мултикултурен кенеф. Истинската Англия е на север. Skrewdriver е в черният списък тук, не може да намерите техни неща по магазините. То има доста места от където можете да си купите дискове, просто трябва да потърсите в интернет или да попитате. Когато спрат да се страхуват от нас, тога ще дойде време де се притесняваме.

Как е да живееш в една от последните конституционни монархии в Европа? Разкажини за съвременната политическа и социална ситуация. Доколко са силни националистите и колко са активни левите? Жив ли е още в бритаците „Духът на /крал/ Артур” (алюзия с „Arthurian Spirit” - песен на Warlord,бел. прев.)

Кралското семейство е просто атракция за туристите в наши дни, много отдавна са отминали времената, когато сме били водени от кралят – воин. Днес те могат да бъдат видяни как говорят на цветята в градината си!

Парламентът управлява всичко тук, но всички партии са едни и същи, независимо дали са „леви”, „десни” или центристки. Либерални лайнари!

Левичарите се появават само когато смятат, че са мнозинство. Сами не правят нищо. Те не са деца на работническата класа, а просто келеши от средната класа с промити мозъци.

Патриотичния дух все още е много силен тук, имаме все повече общински съветници във всяко графство в цялата страна. Колкото повече се опитват да ни потискат, толкова по силни ставаме. Дори безумната EDL (Английска Лига за Защита) в момента се осъзнават за истинскити причини да бъдеш горд че си англичанин. Телевизиите ги показаха как горят знаме със свастика, за да „докажат”, че не са расисти, но това не ги доведе до нищо добро, тъй сато медийте все още ги мразят и още имат за враг мюсулманите. А колкото до нас...цветовете не избелдняват ( има се в предвид червено, бяло и синьо – цветовете на Бритаския флаг).

Какво бихте посъветвали начинаещи музиканти, базирайки се на вашата възраст и опит? Голяма част от тях свирят един като друг и качеството е по-скоро ниско (макар че в последните години ситуацията се подобри). Какво мислите за съвремените тенденции и появата на голямо количество „дясно ориентирани” хардкор банди?

Моят съвет е да се свири от сърце и душа. Обръщайте внимание на влиянията си, но оставяйте и собствен почерк в песните си. Мелодията е много важна, затова се старая да пиша музика с едни и същи акорди всеки път, а използвам различни музикални вариации, за да изненадам слушателите. Думите – това е живата кръв на RAC музиката, така че ако слушателя, не може да разбере, това, което се опитваш да кажеш, значи си изпуснал добра възможност. Това мисля и за хардкора. Харесвам например M.O.D и S.O.D, Billy Milano е хардкор, но можете да разберете думите, така че получавате най-доброто и от двете. Харесвам някой от новите хардкор банди, даже наскоро бях в Италия на концерт на „Path of resistance”. Звука им беше страхотен, но пеенето беше просто реване и ако нямам диска с текстовете, няма да имам идея за какво става въпрос в песните им. Това е личното ми мнение.

Източник: Casus Beli zine

Вяра в борбата

В тези времена на несигурност и политически контрол върху западните умове от страна на ционистките медии, какво имат като лъч на надежда европейските – и по-близо до дома ни, британските - народи за бъдещето? Ако се огледате наоколо и видите тройната партийна диктатура върху Британия, можете да намерите в това извинение за стоенето ви настрани и оставянето да ви залее приливът на депресията и безнадеждността. „Тройна партийна диктатура?” ще попитате. Тази диктатура се възцари след като хората, които дърпат конците, решиха, че „Бандата на четирите /партии/” и техните либерални съюзници са само отломки от старата корумпирана система, каквито са и вече поставените под контрол консервативна и лейбъристка партия.

Която и да политическа партия, която представлява заплаха от какъвто и да е вид за тази чудовищен капан, ще бъде оклеветена като порочна от медиите-„кукли на конци” и ще бъде политически ограничена чрез лицемерни средства /закони за расовите отношения и т.н./ и в последна сметка – криминализирана, ако се опита да получи обществена подкрепа извън определена партийна кауза.

В едно нормално общество публиката би задала въпрос защо хора от собствения им народ са репресирани и вкарвани в затвора заради желанието им да поставят собствената си страна и култура на първо място. Хората също така биха се интересували защо други раси и култури са постоянно рекламирани и почитани, докато собствената им несравнимо по-ценна история и начин на живот са жестоко пренебрегвани и в действителност – омаловажавани. Но, както много добре знаем, нашето общество не е нормално. Коридорите н властта на тази някога велика нация бяха завладени от същества от най-лош вид. В някои от случаите тези същества са всъщност британци. Когато най-сетне настъпи Денят на разплатата, с тези предатели трябва да се отнесем дори по-строго в сравнение с чужденците, които контролират всяко едно тяхно движение. Тези хора продадоха своята раса и нация за лични облаги.

Ние, националистите, трябва да превъзмогнем най-огромните пречки, някога поставяни пред едно политическо движение, преди да се надяваме да овладеем лостовете на политическата власт. Първото и най-важно нещо, което трябва да притежаваме, е вярата. Вяра във величието на нашата раса. Вяра в идеологията на нашето движение и накрая - вяра в неизбежността на крайната ни победа. Тази вяра ще ни крепи в периоди на репресии, затвор и дори смърт. Вярата не е нещо, което умира със смъртта на индивида, а е неугасващ пламък, който няма да изчезне във времето. Това е нещото, което и само което враговете ни не могат да унищожат.

Ние ще се сблъскаме с нарастващо очерняне в медиите, на което няма да ни позволят да отговорим. Ще се сблъскваме с нарастващо преследване от политически контролираната полиция, която, навярно въпреки собствената съвест на полицаите, ще изпълнява заповеди и ще ни нагласява за напълно необосновани присъди със затвор. Ние трябва да очакваме това и да бъдем умствено и физически готови за форми на съпротива , воля и сила да оцелеем и да продължим борбата през целия си живот. Ако ние тук, в Британия, искаме да достигнем до крайната си цел, то нашите ключови фигури, а всъщност и основаната маса от нашите последователи трябва да бъдат духовно и политически отдадени на вярата в расата и в историята ни.

Ние трябва да продължим да създаваме и да заздравяваме връзките с нашите сродни организации в Европа , да не позволяваме някое от големите постижения на европейската култура и история да бъде забравено или пренебрегнато. Само чрез по-голямо европейско сътрудничество бихме могли да евентуално да се надяваме да предложим осъществима алтернатива на измъчваната от страхове болшевишка империя или на циничната, пропита от наркотици , мултирасова каша, в която се е превърнал американският капитализъм

В новата Европа, която ще бъде създадена, ще властва мир поради взаимното уважение между народите и културите на този някога велик свят. Повече няма да се ширят в нашите градове чуждестранна престъпност или привнесени отвън пороци, защото ще се завърнем към духа на старото общество чрез прилични къщи за всички и края на чудовищния живот в „блокове кули”. Нашите села и фермерски земи няма повече д бъдат пренебрегвани и изтощавани.Може да надделее духът на самодостатъчността и гордостта от това да работим на британска почва за доброто на Британия и на британците. Благодарение на една политика на въоръжен неутралитет Европа няма повече да бъде арена на войни между САЩ и СССР и техните отвратителни идеологии биха могли да бъдат държани далеч от европейските брегове.

За да постигнем всичко това ние и европейските ни другари трябва преди всичко д имаме вяра. Нашите врагове са силни и понастоящем ние сме относително слаби като брой, но непобедими по дух. Ние трябва да осъзнаем, че заедно с враговете ни сме въвлечени в една борба за оцеляването на европейските раси. Ако се провалим, ние ще бъдем унищожени заедно с европейската цивилизация и трябва да приемем в сърцата си, че ако евентуално победата бъде наша, трябва да се разправим с враговете си по най-безжалостен начин. Ако не отрежем от корен раковото образувание, то ще се наложи на по-късен етап да се изправим срещу неговото превъплъщение.

Ние трябва да имаме вяра в това, нашата битка до смърт!!!

Ян Стюарт Доналдсон 1986 г.

Skrewdriver в Клуб 100 - 1982 г.

Книги

Име: „Skrewdriver – First Ten years”

Автор: Джо Пиърс

Издател: Skrewdriver Services /Англия 1987 г.

Както подсказва и заглавието книгата разглежда първите години на Skrewdriver и трансформацията и от пънк до водещата националистическа група в Европа. Авторът и е близък приятел и съратник на Ян и пише книгата в чест на десетата годишнина на бандата. Основната информация за нея е дадена лично от Ян Стюарт в серия от аудио интервюта, които дава на автора и.

Име: „Nazi Rock star”

Автор: Пол Лондон

Страници: 168

Издател: Midgard /Швация 2002 г.

Историята започва с детските години на Ян в Блекпул и продължава до смъртта му през 1993 г. Определено това е най-подробно описаната история на Ян и Skrewdriver. Превода и с известни съкращения можете да откриете в блога в раздел „Биография”. Автор е небезизвестния Пол Бърнли (ex No Remorse), като голяма помощ за написването и са му оказали приятели на Ян и членове на групата през годините. Луксозно издание с твърди корици и гланцирана хартия. Огромно количество снимки с високо качество. Тази книга е истинска реликва за феновете на ISD и Skrewdriver. Все още може да бъде намерена макар и трудно в няколко сайта, на „скромната” цена от 25 лири.

Име: „Diamond in the Dust”

Страници: 102

Издател: RVF/Англия 2002 г.

Един опит за биография на Ян и бандата, този път доста по -неуспешен. Информацията е доста сбита и кратка, без да се навлиза в детайли. Голяма, част от страниците са заети с текстове на песни и цитати от изявления на Ян Стюарт. Все пак вътре могат да се открият няколко ценни снимки. Книгата е качена в Интернет – можете да я видите ТУК

Име: „Memories”

Автор: Марк Грийн

Страници: 195

Издател: PC Records/Германия 2007 г.

Една от новите книги по темата, публикувана е на немски и английски език. Съдържа поредица от интервюта и личните спомени на хора, които са познавали лично Ян Стюарт, което дава повече светлина за това какъв е бил той в личен план. Сред интервюираните са най-близките му приятели, бивши членове на групата, музиканти - Джонси (English Rose), Сиско, Щефан Хамер (Noie Werte) и др. Две от интервютата – с годеницата му Даян и Мъри Холмс (Quiuck and the Dead) можете да намерите тук в секцията с интервютата. В книгата има и ръкописи на текстовете на най-известните песни на Skrewdriver, както и огромно количество снимки, които за първи път виждат бял свят. Ще се постараем с скоро време да публикуваме преведени още от най-интересните материали от тази книга.

Име: „Rock’n’ Roll patriot”

Автор: Марк Грийн

Страници: 192

Издател: PC Records/Германия 2009 г.

Втора част на книгата на Марк Грийн, за съжаление за момента е публикувана единствено на немски език. Включва интервюта с някои от хората от музикалната индустрия в Англия по онова време, както и някои изненадващи истории и анекдоти. Надяваме се скоро да излезе и английското издание на книгата, за да можем да преведем и публикуваме нови материали и снимки тук.

Име:„A Rock’n’ Roll kitaszitottjai”

Автор: Йозан Золтан

Страници: 135

Издател: Loyality Records/Унгария 2010 г.

Съвсем нова публикация, този път идваща от Източна Европа. Изцяло на унгарски език, доколкото сме запознати представлява компилация от всички предишни книги по темата. Повече подробности за нея можете да откриете в интервюто с автора и ТУК

* Някои от книгите са публикувани под различни имена на други езици.

Интервю с Андреас Фогт

Здравей, Андреас! Моля, представи се на нашите читатели.

Благодаря на вас и на читателите ви за тази възможност да се обърна към тях. Казвам се Андреас Фогт, аз съм писател на свободна практика, автор на националистически книги от Щутгарт, Германия, макар че живея в столицата Берлин от 1998 г. Понастоящем аз водя полу-тайното общество “Deutschherrenklub” заедно с неговия „мозъчен тръст” IZAN. Аз бях офицер в германските военни специални части за 4 години и прекарах 4 години зад решетките в Германия заради политическите си убеждения и свързани с тях действия, които се разглеждат като „престъпни” в тази следвоенна Република /има предвид ФРГ - Федерална Република Германия б.прев./, която е окупирала моята обичана немска Родина.

Преди няколко седмици ти качи в интернет непоказвани досега клипове от баладен концерт на Ян Стюарт. Разкажи ни повече за това събитие и как то беше организирано?

На 22 май 1993 г. моята организация „Кръстоносци за Германия” организира музикално барбекю в гората Хаймердингер, близо до град Ебердинген, до Щутгарт. За пореден път искахме да използваме това събитие, за да сплотим скинхедс с хулиганите, с патриотично мислещите студенти и с другари-националисти от провинция Баден Вюртемберг. Това беше една от основните цели пред „Кръстоносци за Германия” във време, в което различните тенденции в патриотичната сцена водеха до повече разпри, отколкото до много необходимата солидарност. Бях поканил Ян, но наистина не очаквах той да долети за пържола, немска бира и вино. За моя изненада той кацна в Германия и Александер от немския отдел на Skrewdriver Services (по-късно той свири в групите Noie Werte и Ultima Ratio) отиде да го посрещне и доведе. След кратко приветствие Ян ми каза, че е взел китарата със себе си и помоли да изсвири няколко песни за многото гости от Германия, Франция, Шотландия, САЩ, Хърватия и т.н. Предложение, което с радост приех. Това беше един от най-личните и задушевни концерти, на които някога съм присъствал, и несравнима, уникална атмосфера за всички, които имаха късмета да са там.

Ти си познавал Ян Стюарт на ниво „приятел”. Какви са най-силните ти спомени за него?

Ян Стюарт беше човек на спокойните и меко изречени думи, никога шумен, никога несериозен, винаги търпелив да даде отговор, въпреки че понякога той се чувстваше не много комфортно, заобиколен от тълпа, и ненавиждаше каквото и да било лично идолизиране. Само посредством неговата музика можеше да чуеш и да видиш пламъка в неговото сърце и чистотата на неговата идеология. Дори когато ме е посещавал вкъщи, той едва успяваше да поиска чай вместо кафе – толкова учтив и скромен човек беше.

Защо клиповете се появяват толкова време след това събитие?

Причината е, че всичко бях записал на видеокасета, която се беше повредила сериозно през последните години. Най-накрая, миналата година намерих специалист, който да почисти ролките колкото може по-добре, да ги конвертира и да запише материала на DVD - скъпа задача, но съм повече от доволен, че успя.

Няколко думи за организацията „Кръстоносци за Германия”? Какви бяха основните й дейности през 90те години? Съществува ли още в момента?

Нашите цели бяха единство, солидарност и политическа агитация – любовта към нашата Родина беше нашето неотменим дълг. В последните години имахме няколко стотин членове в Щутгарт и Берлин и женска секция. През 1993 г. германските тайни служби внедриха таен агент сред нас, макар той да никога да не събра улики за какъвто и да било вид престъпно поведение. Той беше разкрит на 1 декември 1993 г., разпитан „твърдо” от някои от нас и изгонен от Щутгарт. На 2-ри декември апартаментите на всички замесени бяха щурмувани от SEK (елитни специални части на полицията), моят заместник, моят отговорник за охраната и аз самият бяхме арестувани и вкарани в затвора. В съда аз поех цялата „вина” върху себе си и бях осъден на 6 години за уж „измъчването, отвличане и изпращане” на федерален агент в щаба на Чуждестранния легион в Марсилия. Присъдите на моите съучастници бяха условни. В средата на 1994 г. организацията беше разпусната, макар и различни организации да употребяваха думата „Кръстоносци” впоследствие и почерпиха доволно от нашия опит.

Ти посещавал ли си / организирал ли си някои от останалите концерти на Ян Стюарт/Skrewdriver през тези години? Каква беше причината за толкова много концерти в района на Щутгарт?

Да, ходил съм и съм организирал различни концерти за Ян или Skrewdriver. Особено концертът на Skrewdriver на 10 юли 1993 г. във Вайбилнген край Щутгарт по повод на втората годишнина на „Кръстоносци за Германия” с около 1500 зрители, незнаещи в този момент, че това ще бъде последният концерт на Ян преди трагичната му смърт.

Каква е историята около събитията в Котбус през 1991 г.? Каква беше оказаната подкрепа на арестуваната т.нар. “Котбуска шесторка” през 3-месечния им престой в немските затвори?

Слуховете вероятно бяха по-драматични отколкото истината, но съм сигурен, че други биха дали по-добра и обоснована информация за истинската поредност на събитията. Разбира се всеки в националистическите среди е чувал за “котбуската шесторка” и е бил шокиран, гневен на левичарското медийно отразяване на събитията. Ние също взехме участие в концертите, които показаха солидарност и подкрепа.

Защо имаш авторски права и върху клиповете, и върху снимките от този баладен концерт?

Тези клипове и фотографии са моя лична собственост и желанието ми е да не се злоупотреби с тях. Съдържанието им е важно и бих искал да го защитя. Стана абсурдно как „другари” просто копират и използват каквото намерят в интернет, без да имат нормално приличие да поискат разрешение. Виждал съм толкова от моите снимки, използвани, за да се продават компактдискове, DVD-та и така нататък. Познавам тези, които ги произвеждат. Те печелят доста пари и това е определено законно, но ако искат да използват материал с авторски права, просто трябва да попитат. Въпреки това трябва да кажа, че когато им пиша, те разбират и приемат моите възражения. Винаги ми изпращат безплатно копие от каквото и да е, защото аз не приемам предложения за заплащане. Тази седмица например получих “Skrewdriver Video Tour Compilation (1977-1993)” и сега съм радостен да видя една от моите снимки на корицата и още повече – да видя Ян Стюарт да прави онова, което умeеше най-добре – да създава и свири велика музика!

Говорейки за авторски права, какво се случи с продажбите на албумите на Skrewdriver след смъртта на Ян? Оказа ли собственикът на Rock-o-Rama records, Херберт Еголт, някаква подкрепа на семейството на Ян?

Това са вътрешни въпроси, на които могат да отговорят само замесените.

Бил ли си някога в Англия на концерт на Skrewdriver? Срещал ли си някога германския ветеран от войната Магнус Вагег, който беше във връзка с английската скинхед сцена?

Да, бил съм в Англия, но никога – на концерт на Skrewdriver, за мое огромно съжаление. Mагнус беше добре познат и уважаван, разбира се, но никога не сме имали личен контакт.

Спомняш ли си как и кога разбра за смъртта на Ян, каква беше реакцията ти? Вярвш ли, че смъртта му беше нещастен случай?

Бях в известния пъб KOLBSTUBE в Щутгарт, място, където се събираха националисти с всякакви убеждения, забавлявах се и пиех бира с членове на „Кръстоносците”, музиката беше шумна. Александер от Skrewdriver Services влезе вътре, лицето му беше пребледняло. Тай дойде направо при мен и ме попита дали можем да говорим насаме. Той ми каза какво се е случило, самият той едва успяваше да преживее трагичната новина. След като се посъвзех и наредих да се спре музиката, в пъба беше вече тихо, аз се обърнах към присъстващите и им казах какво се беше случило. Дни наред ни трябваха да осъзнаем накрая, че беше истина и че бяхме изгубили велика икона на националистическата музикална сцена ... , а някои от нас изгубиха един истински приятел.

P.S. Разгледах сайта и мисля, че е наистина чудесен. За мен е страхотно да знам, че Ян Стюарт не е забравен в България...това ме кара да се чувствам щастлив, а и съм сигурен, че Ян щеше да се гордее с това.