В тези времена на несигурност и политически контрол върху западните умове от страна на ционистките медии, какво имат като лъч на надежда европейските – и по-близо до дома ни, британските - народи за бъдещето? Ако се огледате наоколо и видите тройната партийна диктатура върху Британия, можете да намерите в това извинение за стоенето ви настрани и оставянето да ви залее приливът на депресията и безнадеждността. „Тройна партийна диктатура?” ще попитате. Тази диктатура се възцари след като хората, които дърпат конците, решиха, че „Бандата на четирите /партии/” и техните либерални съюзници са само отломки от старата корумпирана система, каквито са и вече поставените под контрол консервативна и лейбъристка партия.
Която и да политическа партия, която представлява заплаха от какъвто и да е вид за тази чудовищен капан, ще бъде оклеветена като порочна от медиите-„кукли на конци” и ще бъде политически ограничена чрез лицемерни средства /закони за расовите отношения и т.н./ и в последна сметка – криминализирана, ако се опита да получи обществена подкрепа извън определена партийна кауза.
В едно нормално общество публиката би задала въпрос защо хора от собствения им народ са репресирани и вкарвани в затвора заради желанието им да поставят собствената си страна и култура на първо място. Хората също така биха се интересували защо други раси и култури са постоянно рекламирани и почитани, докато собствената им несравнимо по-ценна история и начин на живот са жестоко пренебрегвани и в действителност – омаловажавани. Но, както много добре знаем, нашето общество не е нормално. Коридорите н властта на тази някога велика нация бяха завладени от същества от най-лош вид. В някои от случаите тези същества са всъщност британци. Когато най-сетне настъпи Денят на разплатата, с тези предатели трябва да се отнесем дори по-строго в сравнение с чужденците, които контролират всяко едно тяхно движение. Тези хора продадоха своята раса и нация за лични облаги.
Ние, националистите, трябва да превъзмогнем най-огромните пречки, някога поставяни пред едно политическо движение, преди да се надяваме да овладеем лостовете на политическата власт. Първото и най-важно нещо, което трябва да притежаваме, е вярата. Вяра във величието на нашата раса. Вяра в идеологията на нашето движение и накрая - вяра в неизбежността на крайната ни победа. Тази вяра ще ни крепи в периоди на репресии, затвор и дори смърт. Вярата не е нещо, което умира със смъртта на индивида, а е неугасващ пламък, който няма да изчезне във времето. Това е нещото, което и само което враговете ни не могат да унищожат.
Ние ще се сблъскаме с нарастващо очерняне в медиите, на което няма да ни позволят да отговорим. Ще се сблъскваме с нарастващо преследване от политически контролираната полиция, която, навярно въпреки собствената съвест на полицаите, ще изпълнява заповеди и ще ни нагласява за напълно необосновани присъди със затвор. Ние трябва да очакваме това и да бъдем умствено и физически готови за форми на съпротива , воля и сила да оцелеем и да продължим борбата през целия си живот. Ако ние тук, в Британия, искаме да достигнем до крайната си цел, то нашите ключови фигури, а всъщност и основаната маса от нашите последователи трябва да бъдат духовно и политически отдадени на вярата в расата и в историята ни.
Ние трябва да продължим да създаваме и да заздравяваме връзките с нашите сродни организации в Европа , да не позволяваме някое от големите постижения на европейската култура и история да бъде забравено или пренебрегнато. Само чрез по-голямо европейско сътрудничество бихме могли да евентуално да се надяваме да предложим осъществима алтернатива на измъчваната от страхове болшевишка империя или на циничната, пропита от наркотици , мултирасова каша, в която се е превърнал американският капитализъм
В новата Европа, която ще бъде създадена, ще властва мир поради взаимното уважение между народите и културите на този някога велик свят. Повече няма да се ширят в нашите градове чуждестранна престъпност или привнесени отвън пороци, защото ще се завърнем към духа на старото общество чрез прилични къщи за всички и края на чудовищния живот в „блокове кули”. Нашите села и фермерски земи няма повече д бъдат пренебрегвани и изтощавани.Може да надделее духът на самодостатъчността и гордостта от това да работим на британска почва за доброто на Британия и на британците. Благодарение на една политика на въоръжен неутралитет Европа няма повече да бъде арена на войни между САЩ и СССР и техните отвратителни идеологии биха могли да бъдат държани далеч от европейските брегове.
За да постигнем всичко това ние и европейските ни другари трябва преди всичко д имаме вяра. Нашите врагове са силни и понастоящем ние сме относително слаби като брой, но непобедими по дух. Ние трябва да осъзнаем, че заедно с враговете ни сме въвлечени в една борба за оцеляването на европейските раси. Ако се провалим, ние ще бъдем унищожени заедно с европейската цивилизация и трябва да приемем в сърцата си, че ако евентуално победата бъде наша, трябва да се разправим с враговете си по най-безжалостен начин. Ако не отрежем от корен раковото образувание, то ще се наложи на по-късен етап да се изправим срещу неговото превъплъщение.
Ние трябва да имаме вяра в това, нашата битка до смърт!!!
Ян Стюарт Доналдсон 1986 г.
